Необходимо е да се нанесат опустошителни удари със западни оръжия на Москва, за да може Русия да усети войната, за да се появи стимул у Путин да я спре

Но дори и сегашният президент да напусне политическата сцена, нов лидер от ФСБ ще дойде на власт и ще управлява Русия през следващите 25 години, казва известният историк и анализатор за френското издание Le Journal du Dimanche, публикувано в Kasparov.ru

- Юрий Фелщински, вие сте един от най-добрите експерти и познавачи на руските специални служби. Как ГРУ и ФСБ успяваха да контролират „дълбоката държава“ в Русия? Така ли е и днес?

- По време на съществуването на СССР, Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) управляваше държавата, като разпределяше парите от държавния бюджет на всички структури, за да съществуват и работят. КГБ (Държавна сигурност) беше една от многото структури -  много голяма, мощна и заплашителна, но, както всички останали, КГБ получаваше бюджет за дейността си и, формално погледнато, нямаше нищо общо с управлението на държавата. През 1991 г. Съветският съюз се разпадна, монополът на КПСС върху управлението на държавата изчезва, КГБ се трансформира във ФСБ и също, както в съветските времена, получава бюджет за дейността си. През 2000 г., с идването на Путин на власт, тази система се промени. Сега ФСБ, без бившия директор на ФСБ Путин, започна да управлява държавата и вместо бюджет, тя получи целия ресурс на Руската федерация,  за да съществува и осъществява своята дейност. Днес ФСБ не просто контролира живота на държавата. ФСБ е държавата. Русия е единственият пример за държава, в която Държавна сигурност, която е агенция, е на власт. Русия е единствената страна в света, където политическите партии не се конкурират за поста президент на страната.

Споменахте ГРУ. Но ГРУ, въпреки че е специална служба, е подчинено на Министерството на отбраната и на законодателно ниво дейността на ГРУ вътре в Русия е ограничена, докато законодателно ФСБ получава неограничена власт. ГРУ изпълнява заповеди на правителството, част от което е Министерството на отбраната, докато ФСБ реално представлява това правителство.

- Новата ви книга „Ходът на века: Тръмп и Риболовлев – пионки на Кремъл“ е много интересен и задълбочен поглед върху влиянието на Русия в Съединените щати. Как точно руските разузнавателни служби са се опитвали да вербуват Доналд Тръмп през 80-те години на миналия век, имате ли някакви доказателства?

- Наскоро се появи информация, че Доналд Тръмп е бил вербуван от КГБ през 80-те години на миналия век, когато е посетил СССР по покана на съветските лидери. Формално официални правно-юридически  доказателства за това не може и да има, тъй като КГБ никога не „осветява и разобличава“ своите агенти. Практически е невъзможно да се докаже в съда, че дадено лице е било вербувано от чужда разузнавателна служба и е агент на тази разузнавателна служба. Следователно е дълбоко погрешно по тази линия да се правят опити да се доказва дали Доналд Тръмп  е бил агент или не.

Говорих по тази тема много надълго и обстоятелствено с генерала от КГБ Олег Калугин, най-високопоставената разведка дезертьор, който отдавна живее във Вашингтон. Той ми каза, че е имал в ръцете си (и е чел) оперативното досие на КГБ за Тръмп, от което следвало, че Тръмп, когато е бил в СССР, е бил „следен“ и очевидно са се опитвали да го вербуват. Но дали в крайна сметка Тръмп е бил вербуван или не, Калугин не знаеше. Поне това ми каза, като подчерта, че разкриването на класифицирана информация е смъртоносно опасно за бивши служители на разузнаването и посочи като пример случая с Александър Литвиненко, който беше убит в Лондон през 2006 г.

Затова е по-добре да се съсредоточим върху това, което знаем със сигурност.

Знаем, че още през 2000 г. Тръмп обяви, че планира да се кандидатира за президент на САЩ и че поне от 2007 г. е започнал да получава стотици милиони руски пари в системата си по различни начини. Финансирането на Тръмп с руски пари е абсолютно доказуемо, тъй като Тръмп ги е получавал почти открито, без да го крие и дори е бил горд с финансовите си постижения в тази област. Но тук е много важно да се разбере следното: за Путин, офицер от КГБ и бивш директор на ФСБ, бизнесмен или политик, който се стреми към президентския пост и приема руски пари, е руски агент. Това се отнася и за Тръмп, и за бившия чешки президент Милош Земан, и за бившия германски канцлер Герхард Шрьодер, и за унгарския премиер Виктор Орбан, и за словашкия премиер Роберт Фицо, и за много други. Не е случайно,  Дмитрий Медведев в своя Telegram канал през март 2024 г. нарече Тръмп с руското му име и му присъди званието полковник, като написа: „полковник Даниил Фьодорович Тръмп“. Подчертавам, че от гледна точка на Путин, американски политик, който приема руски пари, е агент. Може би Тръмп се е възприемал не като агент на Путин, а като добър бизнесмен, получил достъп до големи руски пари, и хитър политик, осигурил си помощта на Русия на изборите през 2016 г., на които Тръмп беше победител.

- Изглежда обаче, че Тръмп губи самообладание заради липсата на интерес от страна на Путин към прекратяване на войната...

- „Мирният план“ на Тръмп не включваше сключване на мирно споразумение между Русия и Украйна. „Мирният план“ на Тръмп, или по-скоро „мирният план“ на Тръмп-Путин, включваше предаване на Украйна на агресора (Русия) и подписване на капитулация от страна на Украйна. За да сработи този план, Тръмп оказа безпрецедентен натиск върху Украйна. Още на третия ден от президентството му беше спряна цялата американска военна и икономическа помощ за Украйна. След това беше спрян и трансферът на американска разузнавателна информация към Украйна. Тръмп заплаши да отмени бежанския статут на 240 000 украинци в Съединените щати. Той отказа да предаде на Украйна системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ дори срещу пари.

Претенциите на Тръмп относно Украйна почти напълно съвпаднаха с исканията на самия Путин. И това не е случайно: „мирният план“ на Тръмп напълно съвпадаше със собствения „мирен план“ на Путин, публикуван през юни 2024 г. Изглеждаше, че всички условия, поставени от Тръмп, се изготвят в Кремъл, а Тръмп е просто рупор за предаване на исканията на Путин на Зеленски. Беше ясно обаче, че действията на Тръмп, осъществявани в интерес на Путин, не могат да доведат до никакви мирни споразумения и само създават привидност на дипломация, обречена на провал. Задачата на Зеленски беше да запази суверенитета на Украйна. Задачата на Путин беше да лиши Украйна от независимост. С толкова различни подходи по въпроса, Зеленски и Путин не можаха да се споразумеят дори при натиск от страна на САЩ върху Украйна.

Кулминацията на тази конфронтация беше известната среща между Зеленски, Тръмп и вицепрезидента на САЩ Ванс, която завърши с отказа на Зеленски да подпише капитулацията и последвалата скандална свада в Белия дом на 28 февруари 2025 г. Въпреки това, в този ден Зеленски спечели най-важната дипломатическа битка: за всички стана ясно, че Украйна категорично отказва да капитулира и ще продължи да се бори за своята независимост, със или без американска помощ.

Един от основните пропагандни лозунги на Тръмп беше и остава лозунгът „Да направим Америка отново велика“. Америка стана велика два пъти: по време на Първата и Втората световна война, когато влезе във войната и осигури победа на съюзническите страни. Съюзът между Тръмп и Путин в първите месеци от управлението на Тръмп се основаваше на общи цели и интереси. Путин планираше да използва Тръмп като лост за натиск върху Украйна и Европа, осигурявайки му капитулацията на Украйна, завладяването на Украйна от Русия, мобилизация на украинските граждани, включително мъже с боен опит, в руската армия и по-нататъшно нахлуване в Европа: Молдова, Литва, Латвия, Естония, Полша и може би дори Финландия. Заставайки на страната на Путин, отказвайки да оказва помощ на Украйна, като заяви намерението си да не участва в предоставянето на военна помощ на Европа чрез НАТО под претекст, че европейците не харчат достатъчно пари за своята отбрана, Тръмп реално провокира Путин не само да продължи агресията си срещу Украйна, но и евентуално да нахлуе в Европа, за да може Америка отново да стане велика на фона на една руско-европейската война.

За Путин Тръмп беше ледоразбивач, осигуряващ завземането му на Украйна и последващ пробив към Европа. За Тръмп Путин се превърна в ледоразбивач, позволяващ му да отслаби световния демократичен фронт (в САЩ, Канада и Европа) и чрез това да приложи лозунга „Да направим  Америка отново велика“.

Една потенциална война в Европа представляваше интерес за Тръмп и защото създаваше предпоставки да получи трети президентски мандат. Прецедентът, създаден от Рузвелт по време на Втората световна война, беше много важен за Тръмп в този смисъл, а той е, че по време на войната Рузвелт остана за трети мандат, за разлика от Чърчил и Сталин.

Тръмп не се интересува от Украйна. Той не вижда смисъл да разговаря с лидерите на европейските държави, защото те са „малки“. Тръмп смята, че светът трябва да се управлява от Съединените щати, Русия и Китай. Но без първо да завземе Украйна, Путин не би могъл да започне военни действия срещу Европа. А без руско-европейска война Америка не би могла да стане отново „велика“ (както иска Тръмп). Ето защо Тръмп и Путин положиха толкова много усилия, за да принудят Украйна да капитулира. Но всичко беше неуспешно и защото Европа, която под натиска на обстоятелствата, прие програма за превъоръжаване и се ангажира да компенсира значителен дял от загубената американска помощ за Украйна, обещавайки да окаже безусловна подкрепа на Украйна. Путин не може да завземе Украйна с военни средства. Путин възложи всичките си надежди на Тръмп, на отказа му да помогне на Украйна, на фактическото му излизане от НАТО и на курса му към изолационизъм. Днес вече е очевидно, че планът Путин-Тръмп се е провалил. Тръмп просто беше принуден да дойде на срещата на върха на НАТО с наведена глава, за да се причисли към групата на европейските победители. За Тръмп винаги е било много важно да бъде на  печелившата страна, на страната на победителите. Сега инициативата е на страната на Украйна и Европа, Тръмп затова премина на тяхна страна.

- Путин заяви, че ще бъде готов да се срещне със Зеленски „на последния етап от преговорите“. Какви са руските условия за започване на преговори? Мислите ли, че те някога ще се състоят?

- Путин воюва в Украйна от 2014 г. и оттогава не е успял да завземе Украйна. От Украйна той планира да се прехвърли към Молдова, където в Приднестровието са разположени руски войски и живеят етнически руснаци, на които Русия вече е издала 220 хиляди руски паспорта. Беларус отдавна е завзета от Русия и след Молдова Путин планираше да започне конфронтация с Европа за връщане, както самият той каза, на влиянието, което Съветският съюз имаше в Източна Европа. Тези планове бяха осуетени от Украйна, която отказа да капитулира (на каквато Путин разчиташе през февруари 2022 г.) и влезе в решителна битка с агресора.

Нека бъдем честни, Путин не се интересува от мнението на руските граждани. В Русия няма свободни избори, Путин не зависи нито от мненията, нито от желанията на избирателите. Информационното поле е изцяло контролирано от правителството. Границата е отворена и всеки, който иска, може да напусне Русия (което мнозина вече са направили). Русия е държава от един град - Москва. А в Москва, дори жителите да знаят, че в Украйна има война (не в Русия, а в Украйна), те изобщо нямат усещането, че се води война. Единственото нещо, което се е променило в живота им след войната, е, че самолетите от Москва не летят директно до Европа. Следователно, те трябва да летят до Париж или Лондон през Грузия или Турция. Това е неудобно, разбира се, но това е единствената промяна, причинена от войната в Украйна.

След като дори февруарската офанзива от 2022 г. не доведе до превземането на Украйна, Путин започна да води позиционна война (от военна гледна точка) и перманентна война (от философска гледна точка). В този формат Путин може да води война доста дълго време. Той разполага с човешки ресурси (Русия е голяма държава). Човешкият живот в Русия традиционно не струва нищо. Путин абсолютно не го интересува колко на брой войници губи руската армия. Русия произвежда много оръжия. Когато няма достатъчно, съюзниците помагат: Иран, Северна Корея, Китай. Той има пари, защото Русия успешно продава петрол и газ (въпреки всички санкции и трудности) на световния пазар. А самата война се води почти изцяло на украинска територия.

При това състояние на нещата на фронта Путин не се интересува от мир и преговори. Той не се нуждае от тях. Украйна му е нужна и то не частично, а напълно. А за Украйна е трудно и сложно да промени ситуацията -  да обърне хода на войната на фронта. За да се случи това, е необходимо да се нанесат опустошителни удари със западни оръжия на Москва, за да може Русия да усети войната, за да се появи стимул у Путин да я спре.

Досега Путин е предлагал на Украйна несъстоятелни ултимативни условия: оставката на Зеленски и провеждането на избори, съгласие да отстъпи на Русия редица украински територии, демобилизация на армията, отказ от присъединяване към НАТО и т.н. Но само държава, подписала акт за безусловна капитулация, може да се съгласи на подобни условия. А Украйна не планира да капитулира.

- Има ли Русия военни, икономически възможности и промишлен ресурс да атакува друг член на НАТО (например балтийските страни) през следващите години?

- Ще получим отговора на този въпрос през септември тази година. Путин и Лукашенко вече обявиха „учения“, които ще се проведат в Беларус този септември. Подобни „учения“ бяха проведени в Беларус в началото на 2022 г. и завършиха с нахлуване в Украйна. Да видим дали ще се проведат „учения“ през 2025 г. и къде Русия ще нахлуе: отново в Украйна, този път с надеждата да превземе Киев, или в Европа. Най-правилното нещо, което Украйна може да направи в този момент, би било да нанесе превантивен удар по вражеските войски, концентрирани в Беларус, вместо да чака ново нахлуване. Да видим как ще се държи Украйна този път.

- Какво ще се случи след Путин? Как виждате бъдещето на Русия? Има ли място за оптимизъм?

- За да започнем да обсъждаме бъдещето на Русия, първо трябва да разберем как точно ще бъде сложен край на войната, която продължава вече 11 години (от 2014 г.) или 4-та година (от 2022 г.), и която по съвсем проста сметка вече е отнела милиони животи.

- Какви обстоятелства биха могли да принудят Русия да прекрати войната?

- Има надежди, изразени от мнозина, че тази война ще приключи с оттеглянето на Путин или неговата смърт. Но да се разчита на смъртта на Путин, според мен, е много несериозно, лековерно. Едва ли ще спечелим този лотариен билет. Путин е на власт от 25 години. Той е сравнително млад и здрав. Всички слухове за болестите му са дезинформация, с която умишлено сме подхранвани, за да отслабим бдителността и волята си за съпротива. Трябва да изхождаме от факта, че той ще управлява до 2036 г., както обеща. А това са още 11 години война.

Но дори и Путин да напусне политическата сцена, нов лидер от ФСБ ще дойде на власт и ще управлява Русия през следващите 25 години. Да смятаме, че ФСБ, като агенция, ще се откаже или ще предаде контрола над Русия, която управлява от 25 години, при това с огромна полза за себе си, в нечии други ръце, означава да загубите връзка с реалността. Призовавам ви да не правите това.

- Но може би има и други обстоятелства, които могат да принудят Русия да сложи край на войната?

- Разбира се, че има. И те бяха през март 2014 г., и през февруари 2022 г. Те съществуват и сега: да бъде затворено небето над Украйна от силите на НАТО (със или без участието на САЩ); да бъдат прехвърлени съвременни видове оръжия в Украйна, включително ракети с голям обсег; Киев да получи разрешение от съюзниците да нанасят удари с тези оръжия по вражеска територия, включително по Москва и дори да започват тези удари от Москва. Защото Русия е държава на един град, където е концентрирано всичко, и този град все още не знае, че срещу Украйна се води война, предизвикана и разгърната от Русия. Жителите на този град ходят на кино и театър, на изложби и концерти, на ресторанти и кафенета, ходят и на почивка в чужбина. А когато ги попитате за войната в Украйна, те искрено се изненадват и обясняват, че няма война, защото случващото се в Украйна изобщо не засяга живота им.

- Няма ли друг сценарий за края на тази война?

- Сега е подходящ момент да попитаме има ли краен срок за тази война. Новият германски канцлер Фридрих Мерц наскоро каза следната фраза, която всички очаквахме и която новият лидер на Германия можеше и трябваше да каже в правилния момент: „Германия се завръща“. Но за да звучи тази фраза като спасение, обнадеждаващо за Европа, а не заплашително, трябваше да минат 80 години от поражението на Германия във Втората световна война. 80 години, през които Германия се разкайваше и покая за престъпленията, които е извършила срещу човечеството.

Сигурен съм, че Русия може да има бъдеще, ако се откаже завинаги от агресията и имперските амбиции и признае, че е просто голяма страна, богата на минерални ресурси, а нейният народ е съвсем обикновен, а не изключителен и велик. Но това бъдеще ще дойде в Русия 80 години след края на руско-украинската (или руско-европейската) война; след като Русия се покае за престъпленията, които е извършила срещу съседите си; след като си отидат и последните участници и очевидци на последната война. Така работи човешката памет. Нека не ѝ се бъркаме - като помним и не прощаваме.

Превод: Faktor.bg