Юрий Швец: Какво се крие зад предупреждението на американското посолство в Москва за опасност от терористичен акт с много жертви?

Във видеокоментар бившия резидентен офицер на КГБ на СССР във Вашингтон, сега американски гражданин , анализатор и специалист по бизнес разузнаване, Юрий Швец обръща специално внимание на предупреждението на американското посолство в Москва за възможен терористичен акт в руската столица.

Той припомня формулировката „достоверна заплаха“ и на факта, че американското предупреждение посочва конкретно място и дата. Според него това е съществена разлика спрямо предупреждението от март 2024 г., преди нападението в концертната зала „Крокус Сити Хол“ край Москва.

Тогава американското посолство съобщи за възможни планове на екстремисти да извършат нападение в Москва, но предупреждението не посочваше конкретен обект.

Атентатът в „Крокус Сити Хол“ беше извършен 15 дни след американското съобщение и отне живота на повече от 140 души.

Американското посолство в Москва отправи извънредно предупреждение за достоверна заплаха от терористичен акт с голям брой жертви на територията на музейния резерват „Царицино“ в руската столица на 31 октомври. В съобщението беше посочен конкретният адрес – улица „Долская“ № 1, а американската дипломатическа мисия заяви, че правителството на САЩ координира действията си със съответните руски власти.

Американските граждани бяха призовани да избягват района, да стоят далеч от струпвания на хора, да следят обстановката и да спазват основните мерки за лична безопасност.

Руската Федерална служба за сигурност впоследствие потвърди, че е получила от американските партньори информация за подготовка на терористичен акт в Москва. От службата заявиха, че се предприемат необходимите мерки. По информация на руски медии комплексът „Царицино“ е бил временно затворен за посетители, а достъпът до парка е ограничен. Няма съобщения за извършен атентат или пострадали. 

Швец посочва, че този път американската страна е използвала по-конкретна формулировка, посочила е точния адрес и изрично е обявила координация с руските власти. Според него така Вашингтон не само предупреждава за опасността, но и официално документира, че е предал информацията по установените канали.

Коментаторът свързва този механизъм с Директива 191 на американската разузнавателна общност, известна като „Задължение за предупреждение“. Тя предвижда американските разузнавателни служби да предават информация за непосредствени заплахи срещу конкретни лица или групи, включително когато потенциалните жертви се намират в държави, които са противници на САЩ.

Според Швец публичното съобщение има и политическо значение. То ограничава възможността впоследствие руските власти да твърдят, че не са получили достатъчно конкретна информация. След предаването на сигнала отговорността за мерките по сигурността вече е на руските служби.

Той поставя и въпроса защо паркът не е бил незабавно затворен, след като предупреждението посочва конкретен обект и ден. Като възможно обяснение коментаторът допуска, че руските служби вече са установили заподозрените и имат възможност да ги неутрализират, преди да извършат нападение. Това обаче е негова хипотеза, а не потвърдена информация.

Швец отхвърля и предположението, че предупреждението непременно означава подобряване на отношенията между американските и руските разузнавателни служби. Според него става дума по-скоро за изпълнение на установена процедура, а не за политическо сближаване между Вашингтон и Москва.

Американските избори и напрежението около Иран

Във втората част на коментара Швец насочва вниманието към вътрешнополитическата обстановка в САЩ и предстоящите междинни избори. Според неговата оценка позициите на Доналд Тръмп и Републиканската партия са отслабени заради недоволството от инфлацията, цените на горивата, здравеопазването, състоянието на икономиката и обвиненията в корупция.

Коментаторът прогнозира, че демократите могат да постигнат сериозен успех на междинните избори, което би ограничило възможностите на Тръмп да прокарва политиката си. Той твърди, че в Демократическата партия се обсъжда и възобновяване на разследванията около връзките на президента с Джефри Епстийн.

Според Швец напрежението около Иран също се засилва. Той съобщава за засилено американско военно присъствие в района на Персийския залив и оценява числеността на струпаната групировка на около 50 000 военнослужещи. По думите му съвременните самолети и далекобойните високоточни ракети дават на тези сили възможности, които не могат да бъдат сравнявани единствено с числеността на американските войски по време на предишните войни в региона.

Швец смята, че тази групировка не е достатъчна за сухопътно нахлуване в Иран, но би могла да нанесе мащабен въздушен и ракетен удар. Той предупреждава, че Техеран разполага със средства за ответни действия срещу американските военни обекти и кораби.

В коментара се споменава и операция на Пентагона, наречена „Крепост“, която според Швец цели американските военни бази по света да могат да функционират самостоятелно поне 30 дни – с осигурени електричество, вода, храна и боеприпаси. Той свързва тази подготовка с опасенията от евентуални ирански удари срещу американски обекти в Близкия изток.

Като допълнителен признак за напрежението коментаторът посочва военни учения на американския инженерен корпус, свързани с възможностите за погребение на военнослужещи при голям брой жертви. Според представената от него информация при учението е била оценена възможността за погребване на 2400 души за 24 дни. Той обаче отбелязва, че тези учения не са част от операция „Крепост“, макар да съвпадат по време с подготовката на американските бази.

Швец допуска, че евентуална военна операция срещу Иран би била предимно въздушна и ракетна, а не сухопътна. Според него подобен удар би имал сериозни последици не само за Близкия изток, но и за Европа и останалата част от света.

В заключение той свързва развитието на кризата с вътрешнополитическото положение в САЩ и с възможността резултатите от междинните избори да ограничат действията на Тръмп.