Решеният спор за името прави Македония пригодна за НАТО и ЕС, но не и автоматично зряла за пълноправно членство. А Гърция става положителен фактор, но не и автоматично стабилизираща регионална сила, пише в "Дойче веле" Спирос Москову.

Отдавна не е имало добри новини от Балканите и особено от региона на бивша Югославия. Старите и никога нерешени докрай проблеми между нововъзникналите държави изглеждаха замръзнали под един студен мир. Една от колатералните щети от разпадането на Титова Югославия беше и безсмисленият спор за името между Атина и Скопие.

За първи път Атина е способна на компромис

След окончателното ратифициране на двустранното споразумение за преодоляване на раздора заваляха похвални думи и адмирации за бившите противници. На Мюнхенската конференция за сигурност Алексис Ципрас и Зоран Заев ще получат в събота вечерта наградата "Евалд фон Клайст" за международно разбирателство и разрешаването на конфликти. Междувременно двамата са номинирани официално също и за Нобеловата награда за мир.

За първи път Атина дава сериозен принос за решаването на конфликт в Югоизточна Европа. Вероятно това е и първият път въобще, когато Гърция постига компромис с една съседна държава - без да се води война или използва принуда. Управляващата лява партия Сириза и премиерът Ципрас успяха да сътворят малко чудо, въпреки значителната вътрешнопартийна съпротива и блокадното поведение на консервативната опозиция. Те успяха да направят една закъсняла, но убедителна крачка в посока модерен политически мениджмънт, при който търсенето и намирането на компромиси е нещо естествено.

Все пак Гърция, за разлика от Северна Македония, отдавна е член на НАТО, ЕС и еврозоната. Изглежда като срамен анахронизъм: дълго време Гърция отказваше на по-малкия и по-слаб свой съсед да използва собственото си име, защото се опасяваше от евентуални претенции към наследството на Александър Велики. За щастие завещанието на античния македонски цар е изгубено. И за щастие модерните държави водят политика на базата на днешните реалности, а не на историческото наследство.

Модел и за други конфликти?

Решаването на спора за името прави Македония пригодна за НАТО и ЕС, но не и автоматично зряла за пълноправно членство. Гърция пък се превръща в положителен фактор в Югоизточна Европа, но не и автоматично в стабилизираща регионална сила. Динамиката, породена от разбирателството между новите партньори, би могла да окаже влияние и върху други спорове в региона: върху втвърдените фронтове между Сърбия и Косово, например, или пък върху вечните ежби между Гърция и Турция. Кипърските гърци и кипърските турци също биха могли да извлекат поуки за себе си. Защото тези страни са задължени пред бъдещите поколения да им завещаят добросъседство и регионално сътрудничество.

Гърция и Северна Македония положиха началото. Само допреди 1 година едва ли някой си е представял това за възможно.