Отдавна не беше имало добри новини от Балканите и особено от региона на бивша Югославия
Решеният спор за името прави Македония пригодна за НАТО и ЕС, но не и автоматично зряла за пълноправно членство. А Гърция става положителен фактор, но не и автоматично стабилизираща регионална сила, пише в "Дойче веле" Спирос Москову.
Отдавна не е имало добри новини от Балканите и особено от региона на бивша Югославия. Старите и никога нерешени докрай проблеми между нововъзникналите държави изглеждаха замръзнали под един студен мир. Една от колатералните щети от разпадането на Титова Югославия беше и безсмисленият спор за името между Атина и Скопие.
За първи път Атина е способна на компромис
След окончателното ратифициране на двустранното споразумение за преодоляване на раздора заваляха похвални думи и адмирации за бившите противници. На Мюнхенската конференция за сигурност Алексис Ципрас и Зоран Заев ще получат в събота вечерта наградата "Евалд фон Клайст" за международно разбирателство и разрешаването на конфликти. Междувременно двамата са номинирани официално също и за Нобеловата награда за мир.
За първи път Атина дава сериозен принос за решаването на конфликт в Югоизточна Европа. Вероятно това е и първият път въобще, когато Гърция постига компромис с една съседна държава - без да се води война или използва принуда. Управляващата лява партия Сириза и премиерът Ципрас успяха да сътворят малко чудо, въпреки значителната вътрешнопартийна съпротива и блокадното поведение на консервативната опозиция. Те успяха да направят една закъсняла, но убедителна крачка в посока модерен политически мениджмънт, при който търсенето и намирането на компромиси е нещо естествено.
Все пак Гърция, за разлика от Северна Македония, отдавна е член на НАТО, ЕС и еврозоната. Изглежда като срамен анахронизъм: дълго време Гърция отказваше на по-малкия и по-слаб свой съсед да използва собственото си име, защото се опасяваше от евентуални претенции към наследството на Александър Велики. За щастие завещанието на античния македонски цар е изгубено. И за щастие модерните държави водят политика на базата на днешните реалности, а не на историческото наследство.
Модел и за други конфликти?
Решаването на спора за името прави Македония пригодна за НАТО и ЕС, но не и автоматично зряла за пълноправно членство. Гърция пък се превръща в положителен фактор в Югоизточна Европа, но не и автоматично в стабилизираща регионална сила. Динамиката, породена от разбирателството между новите партньори, би могла да окаже влияние и върху други спорове в региона: върху втвърдените фронтове между Сърбия и Косово, например, или пък върху вечните ежби между Гърция и Турция. Кипърските гърци и кипърските турци също биха могли да извлекат поуки за себе си. Защото тези страни са задължени пред бъдещите поколения да им завещаят добросъседство и регионално сътрудничество.
Гърция и Северна Македония положиха началото. Само допреди 1 година едва ли някой си е представял това за възможно.
Фактор
Отдавна не е имало добри новини от Балканите и особено от региона на бивша Югославия. Старите и никога нерешени докрай проблеми между нововъзникналите държави изглеждаха замръзнали под един студен мир. Една от колатералните щети от разпадането на Титова Югославия беше и безсмисленият спор за името между Атина и Скопие.
За първи път Атина е способна на компромис
След окончателното ратифициране на двустранното споразумение за преодоляване на раздора заваляха похвални думи и адмирации за бившите противници. На Мюнхенската конференция за сигурност Алексис Ципрас и Зоран Заев ще получат в събота вечерта наградата "Евалд фон Клайст" за международно разбирателство и разрешаването на конфликти. Междувременно двамата са номинирани официално също и за Нобеловата награда за мир.
За първи път Атина дава сериозен принос за решаването на конфликт в Югоизточна Европа. Вероятно това е и първият път въобще, когато Гърция постига компромис с една съседна държава - без да се води война или използва принуда. Управляващата лява партия Сириза и премиерът Ципрас успяха да сътворят малко чудо, въпреки значителната вътрешнопартийна съпротива и блокадното поведение на консервативната опозиция. Те успяха да направят една закъсняла, но убедителна крачка в посока модерен политически мениджмънт, при който търсенето и намирането на компромиси е нещо естествено.
Все пак Гърция, за разлика от Северна Македония, отдавна е член на НАТО, ЕС и еврозоната. Изглежда като срамен анахронизъм: дълго време Гърция отказваше на по-малкия и по-слаб свой съсед да използва собственото си име, защото се опасяваше от евентуални претенции към наследството на Александър Велики. За щастие завещанието на античния македонски цар е изгубено. И за щастие модерните държави водят политика на базата на днешните реалности, а не на историческото наследство.
Модел и за други конфликти?
Решаването на спора за името прави Македония пригодна за НАТО и ЕС, но не и автоматично зряла за пълноправно членство. Гърция пък се превръща в положителен фактор в Югоизточна Европа, но не и автоматично в стабилизираща регионална сила. Динамиката, породена от разбирателството между новите партньори, би могла да окаже влияние и върху други спорове в региона: върху втвърдените фронтове между Сърбия и Косово, например, или пък върху вечните ежби между Гърция и Турция. Кипърските гърци и кипърските турци също биха могли да извлекат поуки за себе си. Защото тези страни са задължени пред бъдещите поколения да им завещаят добросъседство и регионално сътрудничество.
Гърция и Северна Македония положиха началото. Само допреди 1 година едва ли някой си е представял това за възможно.
Още от Свят
Рубио: Ливан, Израел подписаха рамково споразумение във Вашингтон
Споразумението „започва да изгражда рамка за траен мир и сигурност“
Съдът в Гърция обави 57 души за виновни за измами със земеделски евросубсидии
Властите твърдят, че досега са разбили пет отделни групи за измами със земеделски субсидии от ЕС, арестувани са 94 заподозрени, обвинения са повдигнати на над 1100 души
Иран отново предяви претенции за контрол върху Ормузкия проток
"Безопасното преминаване през Ормузкия проток не може да бъде гарантирано без координация с Иран", заяви заместник-министърът на външните работи Казем Гарибабади