Ксения Кирилова, Каспаров.ру

Напоследък дори военни експерти, лоялни към Кремъл, все по-често обръщат внимание на факта, че Русия не разполага с ресурсите да реализира амбициозните геополитически планове на Владимир Путин. Руските власти обаче изглежда вече не са в състояние да се вслушват в рационалните аргументи, пише фондация „Джеймстаун“.

Още в края на юли няколко експерти от близкия до руското министерство на отбраната сайт "Военен преглед" предупредиха, че Русия ще трябва да удвои или дори утрои военните си сили, за да премине към пълномащабна настъпление в Украйна и може да се окаже, че Москва просто не разполага с достатъчен ресурс за дълга война.

Популярен прокремълски военен коментатор, ръководител на Центъра за изследване на проблемите по национална сигурност и бивш полковник от ГРУ Александър Жилин разкритикува не по-малко остро новата военноморска доктрина на Русия. На 31 юли Владимир Путин лично подписа указ за одобряване на тази доктрина, като обясни, че отсега нататък

„зоните на националните интереси на Русия“

включват арктическите води, водите на Черно, Охотско и Берингово море, както и Балтийските Курилски проливи.

Александър Жилин на свой ред нарече доктрината "много скъпа" и нереалистична, тъй като за нейното прилагане "руската икономика трябва да се увеличи няколко пъти". Експертът също така отбеляза, че изграждането на руски военноморски бази "по света" е изключително трудно "в условията на конфронтация с огромен брой страни". Освен това, според Жилин, Русия няма средства за изграждане на самолетоносачи, тъй като това ще изисква "възстановяване на цялата корабостроителна индустрия" в страната, за което ще са нужни "трилиони" рубли.

Фактът, че Москва не разполага с такива ресурси, се потвърждава и от доклада на университета в Йейл, според който „излизането на бизнеса от Русия и санкциите, наложени след войната, нанасят катастрофални щети на руската икономика“. Руски независими анализатори също са съгласни със заключенията на доклада, като те дори прогнозираха по-рано бюджетен дефицит за най-малко четири години подред и огромна дупка в руската хазна в размер на шест трилиона рубли.

Изглежда обаче, че Владимир Путин няма намерение да се вслушва в съветите дори на лоялните военни експерти. Едно от обясненията за все по-неадекватни и скъпоструващи планове, които ще доведат до нарастваща конфронтация със западния свят, е искрената вяра на Путин, че тази конфронтация е единственият начин за укрепване на държавния суверенитет на Русия.

Самата теория, че „връщането“ и защитата на суверенитета на страната е „историческата мисия“ на Путин е разработена много преди руската инвазия в Украйна. Но доктрината, която обосновава безпрекословната връзка между "суверенитет" и война, е създадена сравнително наскоро, вече на фона на пълномащабните военни действия в Украйна. По-конкретно, пропагандистите заявиха, че

войната в Украйна е „война за независимост“,

жизненоважна за Москва, за да се освободи от „англосаксонското иго“, заради което руските елити ограбват страната и изнасят руските пари на Запад. Идеолозите обаче не си дават труда да обяснят как точно унищожаването на съседна държава е свързана с колосалната корупция, която процъфтява при Путин.

В първите месеци на войната тази теория не беше много популярна. Голяма част от пропагандата се опита да оправдае нахлуването като необходимост да се „защитят потиснатите братски народи“ и да се защити Русия от „украинската заплаха“. Тези наративи, наред с други тези, се съдържат в ръководствата, изготвени от президентската администрация в Кремъл за медиите и  ръководствата, които се използват в уроците за войната в Украйна в училище.

Оправданието на войната като „битка за суверенитет“ срещу неоколониализма изглежда обаче, че се харесва на част от представителите на  руския елит и на самия Владимир Путин. Така в края на април руският външен министър Сергей Лавров заяви, че „военната операция на Русия в Украйна допринася за освобождаването на света от неоколониалното потисничество на Запада“. През юни самият Путин говори за необходимостта от „осигуряване на държавен суверенитет“. По-специално той заяви, че „една държава може да бъде или суверенна, или колониална страна“ и без суверенитет

„тя няма шанс да оцелее в тежка геополитическа война“

В края на юли на форума на Агенцията за стратегически инициативи Путин повтори, че „неоколониалният модел на глобално господство на елита приключи“ и „само наистина суверенните държави могат да осигурят висока динамика на растеж“. Показателно е, че пропагандните сайтове, разпространяващи  тезите му, започнаха да се оправдават, че именно войната в Украйна се оказала жизненоважна за Русия да получи „суверенитет“, тъй като породила глобален конфликт със Запада. Според тях този конфликт уж създава възможности да се елиминират офшорните компании, „давайки на Русия шанс бързо да се отърве от оковите на икономическото поробване“.

В края на юли прокремълската новинарска агенция REGNUM публикува политическа статия, в която  директно се заявява, че „суверенитетът е война“. Според автора суверенитетът на всяка държава означава способност „за перманентна ментална война чрез създаване на собствени модели на мобилизация и апология за експанзия“. Според пропагандата в една такава война „врагът винаги е морално незначителен, за разлика от своите, които са винаги издигнати морално, уникални и следователно „имащи право“. В същото време „врагът“ няма право на каквито й да било действия поради „липса на морал“ По-нататък авторът обосновава тезата, че постигането на „духовен суверенитет“ става единствено чрез методи на тотална психическа война, която засяга сферата на емоциите на собственото и чуждо население“. И посочва, че основният клиент на „стратегията за суверенитет" е Владимир Путин.

Този текст може да се счита за лично мнение на неговия автор, но повечето от неговите постулати редовно се чуват както от устата на руски официални лица, така и от висши идеолози на Кремъл. Като се имат предвид действията и думите на самия Владимир Путин, не без основание може да се предположи, че подобни теории са предназначени преди всичко да предоставят идеологическа обосновка на реалните настроения, преобладаващи в руските елити. На този фон стават разбираеми необоснованите претенции на Путин за „световно лидерство“ без оглед на реалните възможности на страната. Изглежда, че войната и конфронтацията със Запада се превръщат в единствената форма на съществуване на режима на Путин.

Превод: Faktor.bg