В северна Испания археолози разкриват мрачна история за средновековна общност, която в продължение на столетия живяла буквално под земята, откъсната от външния свят. Разкопките в комплекса от скални пещери Лас Гобас показват следи от болести, вътрешни конфликти и генетична изолация – свидетелство за общество, което постепенно се затворило в собствената си реалност.

Новите изследвания хвърлят светлина върху живота на тази почти забравена общност, съществувала между VII и XI век. Според публикация на научното издание Daily Galaxy, археолозите откриват останките на десетки хора, чиито кости разказват история за труден живот, белязан от болести, изолация и насилие.

Лас Гобас представлява комплекс от естествени скални пещери, които са били превърнати в жилища. В този необичаен подземен свят хората са изградили малка общност, защитена от външни конфликти, но същевременно откъсната от околните общества.

Разкопките разкриват останките на 33 души, чиито скелети са подложени на археогенетични анализи. Резултатите показват, че около 63% от изследваните индивиди носят признаци на кръвосмешение, което означава, че членовете на общността са сключвали бракове помежду си в продължение на поколения.

Това е пряко следствие от силната изолация. Генетичните данни показват много ограничено влияние от други популации на Иберийския полуостров. Според учените хората от Лас Гобас вероятно са поддържали минимални контакти с външния свят в продължение на близо пет века.

Следи от насилие и болести
Скелетите разкриват и други тревожни подробности. Някои от тях носят следи от фрактури и прободни рани, които вероятно са причинени от оръжия като мечове. Това подсказва, че в рамките на самата общност са възниквали вътрешни конфликти.

Но истинският враг вероятно е бил невидим. ДНК анализите показват следи от едра шарка – една от най-опустошителните болести в средновековна Европа. Смята се, че вирусът може да е проникнал в изолираната общност чрез хранителни продукти, включително месо от свине, които са били основен източник на храна.

В условията на почти пълна изолация и липса на медицински знания подобна епидемия е могла да унищожи значителна част от населението. Според изследването, цитирано от Daily Galaxy, до X век болестта вече е засегнала сериозно общността.

Към края на XI век мястото постепенно е изоставено. Точната причина не е напълно ясна, но учените предполагат комбинация от фактори – епидемии, недостиг на ресурси и политически сътресения в региона.

Постепенно Лас Гобас се превръща в некропол – място, където мъртвите са били погребвани в самите пещери, в които някога са живели.

Други общества, изолирани от света
Историята на Лас Гобас не е единствен пример за общности, които съществуват дълго време в почти пълна изолация.

Един от най-мистериозните примери е древният град Нан Мадол в Тихия океан. Този комплекс от изкуствени острови и каменни структури е построен върху коралов риф и в продължение на векове остава отделен от останалия свят. Археолозите смятат, че там е съществувала затворена аристократична общност, която е контролирала региона чрез религиозна и политическа власт.

Друг подобен пример е подземният град Деринкую в Кападокия. Огромният комплекс, издълбан в скалата, е можел да приюти десетки хиляди хора. Системата от тунели, кладенци и складове позволявала на населението да живее под земята в продължение на дълги периоди, особено по време на войни и нашествия.

На другия край на света археолозите изследват и останките на изолирани общества в Амазония, както и на острови в Тихия океан, където малки общности са развивали собствена култура, почти без контакт с външния свят.

Мистерията на изолираните цивилизации
Историите на подобни общества показват колко крехки могат да бъдат човешките общности, когато се откъснат от по-широката цивилизация. Изолацията може да осигури защита от външни конфликти, но често води до генетични проблеми, болести и ограничени ресурси.

Откритието в Лас Гобас е още едно напомняне, че под повърхността на историята съществуват цели общества, чиито съдби тепърва се разкриват чрез археологията.