Михаил Найденов

Защо Русия трябва да загуби войната срещу Украйна? Краткият и еднозначен отговор на така поставения въпрос е: Защото това е в наш стратегически интерес.

Преформулиран в позитивен аспект, въпросът е защо Украйна трябва да спечели тази война, която Руската федерация, в пълно нарушение на международното право, формално започна на 24.02.2022 г.? Оттук следва и въпросът защо е в наш стратегически интерес Украйна да победи?

На първо място, Русия трябва да загуби, защото тя е агресорът. Кремъл носи цялата вина за тази пълномащабна и непровокирана военна агресия. Заради започването на тази война против суверенна Украйна и заради всички причинени жертви и разрушения, и най-вече заради военните престъпления, извършени от руските сили в Украйна, Москва трябва да изгуби. Руската федерация погази международното право и в резултат на това политиката на силата и войната се завърна в Европа. Съществуващата архитектура за сигурност на континента беше разрушена от агресията на Москва.

Стратегическата среда за сигурност вследствие на руската агресия вече е коренно променена, като регионалната дестабилизация има особено негативно отражение и върху нашата собствена сигурност. В Черноморския регион вече се води пълномащабна война, която е близо до нашите граници и не може да се изключи опасността един ден тя да се прехвърли и към други държави в Европа.

В този контекст, нека не забравяме и руската агресия против Грузия през 2008 г., замразените конфликти в Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието, незаконното анексиране на Крим през 2014 г. И последвалата кървава дестабилизация на Донбас. За всичко това отговорност носи Кремъл.

Второ, ако бъде оставен да победи в Украйна, Владимир Путин няма да спре агресията си дотук. Кремъл следва реваншистка стратегия за възстановяване на влиянието на бившия СССР в Европа, която изпълнява с всички възможни средства, включително и с употребата на военна сила. Нека не забравяме, че Владимир Путин разглежда разпадането на СССР като „най-голямата геополитическа катастрофа на 20-ти век“. Ако допуснем Русия да победи в Украйна, рискът от нова руска агресия към други държави в Европа, включително и страни-членки на НАТО, нараства застрашително. В такъв крайно негативен сценарий, освен очакваните нови жертви, разрушения и военни престъпления против народа на Украйна, Путин ще сложи ръка и върху ресурсите на тази страна, които ще употреби за по-нататъшната си война против „колективния Запад“.

При подобно развитие, освен Молдова и Грузия, засегнати могат да бъдат също така Литва, Латвия и Естония, които в миналото насилствено бяха включени в състава на СССР. А нападение над страна-член на НАТО значи активиране на клаузата за колективна отбрана, или на чл. 5 от Северноатлантическия договор. Тогава Русия ще влезе във война с целия Алианс, с всички възможни неблагоприятни отражения за сигурността в цялата евроатлантическа зона. Това със сигурност засяга и България като съюзник в НАТО.

В случай, че успее да завладее Украйна, водеща цел по-нататъшната руска реваншистка политика ще бъде Югоизточна Европа. В момента Русия се опитва с инструментите на хибридната война да спре евроатлантическата интеграция в Западните Балкани и да установи своя сфера на влияние в региона. Това тя се стреми да реализира по пътя на дестабилизацията, като създава нови и експлоатира и изостря съществуващите противоречия между държавите. Кремъл продължава да се възползва от нарастващото си влияние в Сърбия и Република Сръбска в Босна и Херцеговина, като се опитва да разшири обхвата на оста на руското влияние Белград-Баня Лука и към северните части на Косово, Черна гора и Република Северна Македония. А също така и към Словакия, управлявана от Роберт Фицо и към Унгария на Виктор Орбан.

В дневния ред на проруските политически фактори в страните от Западните Балкани е следване на зададените от Русия цели и саботиране на интеграцията в ЕС и НАТО. Евентуална победа на Русия в Украйна ще даде нови сили и ресурси на Москва да продължи настъплението си по стратегическо направление към Балканите. В този контекст трябва да помним, че Кремъл разглежда България като „руска врата към Балканите“, без отварянето на която трудно ще достигне до Сърбия и Гърция (Решетников). A следователно и до изгражданата по-широка регионална ос на руско влияние в Източна Европа чрез ъпгрейд на сегашната Белград-Баня лука.

Трето, Русия трябва да бъде победена и заради дългогодишната си системна хибридна война, която води против НАТО, ЕС и България включително. И не само. Русия отдавна води хибридна война против Украйна, Молдова, Грузия и всички държави в постсъветското пространство, които иска да подчини на волята си. Хибридните действия на Русия досега против България за нас следва да са най-добрият и убедителен аргумент защо Москва трябва да изгуби войната в Украйна. И оттам идва отговорът на въпроса защо трябва да помогнем на Украйна да постигне тази победа и следователно – защо това е в наш стратегически интерес. Стъпили върху това обективно разбиране за надвисналата опасност разбираме и защо наш дълг е да продължим да изпращаме военна помощ за Украйна, за което вече Народното събрание взе съответните националноотговорни решения.

Що се отнася до руската хибридна война против България, следва да вземем предвид цялостната картина, в нейния комплексен и всеобхватен анализ. Понастоящем, за да реализира стратегическите си интереси, Русия разчита, освен на наследени и системно изграждани, поддържани, укрепвани и разширявани мрежи за влияние от своя политическа, икономическа, медийна, академична, църковна, обществена (с висок приоритет овладяване още от зората на демокрацията на привнесени от Запад модели и форми на обществени организации) и друга агентура по държави, така и на своеобразен собствен хибриден интернационал от високопоставени политици и ръководители в Европа, особено в Централната и Югоизточната част на континента. Ако Русия победи Украйна, тогава този неин европейски хибриден интернационал ще получи още по-голяма свобода на действие и потенциални възможности за разширяване на своите членове.

Руската подривна дейност срещу нашата държава има за цел създаването на дългосрочни деструктивни процеси в българското общество, които в перспектива да подкрепят кремълската стратегия за овладяване отвътре на процеса на вземане на суверенни национални решения, а оттам и на държавното управление.

В случай, че Москва бъде победена, хибридният интернационал ще получи тежък удар, като тенденцията ще бъде обърната в посока на неговото поетапно свиване и обезвреждане, което води и до намаляване на неговите възможности за реализация на стратегически девиантно поведение, засягащо вземането на суверенни решения на държавно-стратегическо ниво на управление. Затова понастоящем всеки един член на хибридния интернационал в действията си, позволени му по закон и съобразно заеманата властова позиция, се стреми да предотврати възможността Русия да изгуби войната против Украйна. Затова задача номер едно за тези стратегически опасни овластени лица е да бъде саботиран процесът на изпращане на военна помощ на Украйна, като в публичните си изяви те повтарят руските опорни точки и системно промотират руския наратив. Най-отявлената руска хибридна лъжа, около която се сглобяват и други парчета от пъзела на руската дезинформация, не само у нас, но и в други европейки държави, е именно тази за война-мир, респ. Войнолюбци-миротворци.

В този контекст, трябва да бъдем реалисти и да останем постоянно бдителни. Дори за изгуби войната, което логично ще отключи дезинтеграционни процеси в нея, руската държава няма да спре с опитите си за оказване на влияние в нашия регион. Дори и отслабена и разпадаща се, дори съставните й части да воюват помежду си, Русия няма да спре да гледа към Европа и към Балканите. Затова, докато не се промени коренно характерът на самара руска държава, докато тази държава не се трансформира в демократична и нормална правова държава, хибридната заплаха за нас ще остане жива и значителна. Това изисква изграждане и укрепване на нашата национална устойчивост против хибридни въздействия и все по-тясна интеграция в рамките на НАТО и ЕС.

Предвид всичко гореизложено, победа за Украйна и победена Русия, а вероятно и една бъдеща Русия във фаза на пълзяща дезинтеграция и по-нататъшна загуба на относителна тежест в международните отношения, за нас значи на първо място сигурност. Това е така, защото в такъв случай Русия ще бъде поставена във фактическа невъзможност да започне отново агресивна война против която и да е страна в Европа. Намерението и чувството за мъст и желание за реванш по принцип може и да се запази в клептократичния авторитарен елит и в мирогледа на новия назначен от върхушката в Кремъл президент, но ще липсва годен военен инструмент, който да бъде използван за силово осъществяване на реваншистката руска великодържавна стратегия.

В тази връзка, загубата на войната почти сигурно ще доведе и до смяната на Путин с нов президент, който ще бъде подобен на него, но и който ще бъде принуден да иска мир, поради ресурсни ограничения да продължи войната. Възможно е обаче и друго развитие. Не загубата на войната да доведе до отстраняването на проваления кремълски вожд, а отстраняването на Владимир Путин да доведе до развръзка – спиране на бойните действия, изтегляне на руските войски от всички окупирани територии и впоследствие сключване на мир, като вината за загубата елитът с готовност ще хвърли изцяло върху Путин и най-близкия му кръг. В този случай днешната российска държава ще си остане авторитарна, имперска по философия и рефлекси и реваншистка. Руската федерация ще бъде отслабена, като дори страната може и да започне постепенно да се разпада, но елитът (без Путин и близкия му кръг като изкупителни жертви), на първо място, ще е осигурил собственото си оцеляване и ще е запазил контрола си върху ресурсите на страната, а оттук и благосъстоянието си. Това няма как да не предопредели тяхното сравнително сговорчиво поведение пред Запада, за да запазят достъп до активите си в Европа и САЩ, с надеждата и за бъдещи бизнес възможности. Това, на свой ред, би улеснило сключването на мир с Украйна съгласно украинските условия.

Ето защо една загубила войната и отслабена, дори навлязла в бавен процес на разпад Руска федерация, значи сигурност за Украйна. И за Молдова, и за Грузия и за другите бивши съветски републики също. Това ще донесе мир и сигурност в Черно море, а оттам и за цяла Европа. В този случай върховенството на международното право ще бъде възстановено, а това е пътят и към изграждането наново на разрушената архитектура за сигурност в Европа след началото на войната. Това значи по-предвидима, стабилна и сигурна стратегическа среда за България./ БГНЕС

*Михаил Найденов, Експерт по национална сигурност