Васил Василев

Днес в Комисията по енергетика в Народното събрание бе обсъден законопроект за промени в Закона за енергетиката, внесен от трима народни представители от ИТН. Прави впечатление, че в този важен за страната ни сектор, намиращ се в криза, тези промени не се обсъждат със заинтересованите страни и всичко се прави непрозрачно, прибързано и без да се спазват процедурите на парламента.
Защо днешните управляващи тръгват да променят закони по начина, по който работеше ГЕРБ и газейки всичко, в което се кълняха? Защо законодателните промени се предлагат едва от шепа депутати и каква е позицията на Министерството на енергетиката? Има ли дългосрочен план за развитие  на сектора или целта в момента е да ограничим печалбите на едни за сметка на други? 

При управлението на ГЕРБ всички законопроекти, подготвяни и внасяни от народни представители, бяха откровено лобистки, зле аргументирани и много често дискриминационни. Предложенията на ИТН от края на миналата седмица изглеждат по същия начин.  

Енергетиката е крайно чувствителна тема, за да се правят промени, които не са добре обмислени, обсъдени и аргументирани. На пръв поглед предлаганите промени за въвеждане на договори за „разлика“ и попълване на Фонд "Сигурност на Електроенергийната Система" звучат прекрасно. Но дяволът винаги е в детайлите.
Именно затова е важно всяка законова промяна да се обсъжда с всички заинтересовани в сектора. Затова парламентарната процедура дава срок от 30 дни за обществени консултации. В конкретния случай такава възможност не е предоставена и съответно политическият риск продължава да нараства в страната ни. Бизнесите предпочитат ясно, предвидимо и дългосрочно законодателство. Като цяло секторът на енергетиката има редица проблеми за решаване и до сега не сме видели стъпки от страна на ресорното министерство или кабинета да се предприеме дори дискусия за дългосрочните реформи, които са необходими. За сметка на това виждаме закон, който цели да ограничи печалбите на избрана част от сектора. 

Настоящото предложение всъщност е изземване на приходи от някои производители или въвеждането на нов допълнителен данък. Твърдението е, че по този начин ще се въведе по -справедлив механизъм като взима от едни и дава на други. В опитите си да овладее кризата в сектора Европейската комисия ясно заяви, че може да се приема антикризисно законодателство, но то трябва да следва определени правила. Новите закони или данъци трябва да са технологично неутрални – т.е. да се прилагат за всички производители на енергия и да са ограничени във времето, като крайният срок на действие да не е след 31  декември 2022 г.   

Обсъжданите днес промени в закона,

не отговарят на нито един от тези два критерия

На първо място изглежда, че този закон ще засегне само някои от технологиите на пазара. В предложения текст се посочва, че всички централи, пуснати в експлоатация след януари 2021 г., не дължат вноска към Фонд "Сигурност на Електроенергийната Система". Това уточнение буди доста въпроси, като например защо срокът не е януари 2020 г. или още по-назад във времето. По- важното е, че чрез това уточнение този закон не поставя всички участници на пазара на равна основа и най-вероятно този детайл ще отвори вратата за правни обжалвания и дори санкции от ЕС. 

Поради кратките срокове от внасяне на закона до първо четене в комисия са минали само няколко дни и е трудно да се каже какво е мнението на сектора, но още в понеделник представителите на водноелектрическите централи изложиха остра позиция срещу предложените промени. ВЕЦ-овете твърдят, че те заедно с вятърните централи ще понесат най-големия удар и ще бъдат ощетени. Те дори предлагат алтернативен механизъм за попълване на фонда, като се позовават на практики от други държави. Електроенергията произвеждана от АЕЦ също попадна в полезрението на медиите, като очевидно и при тази технология има притеснения. 

Очевидно е, че всяка прибързана и не обсъдена промяна създава хаос и несигурност в сектор енергетика и е необходима много по – задълбочен разговор за това какви са перспективите в сектора, накъде ще върви пазарът в средносрочен план, но и как да създадем ясно и стабилно законодателство, за да не се налага да правим промени отново след 6 месеца или да се водят дългогодишни дела. Позицията на Министерството на енергетиката е важна и трябва да бъде публично аргументирана и защитена, защото всеки депутат може да внесе всевъзможни предложения за промени в законодателството.