Ако работите в Европа, мястото, където живеете, има огромно значение за реалния ви доход. Нови данни на Евростат показват драстични разлики в заплатите след данъци – от почти 50 евро на час в Западна Европа до едва около 10 евро в най-ниско платените страни.

Заплати в Европа: къде печелят най-много – и защо България остава на дъното, въпреки бързия ръст

В класацията убедително води Люксембург, където средното нетно възнаграждение достига 49.7 евро на час. След него се нареждат северните държави – Исландия с 47 евро, Норвегия с 45.8 и Дания с 44.7 евро. Това са икономики, които съчетават висока производителност, стабилни социални системи и добре платен труд.

В другия край на Европа картината е коренно различна. България е на последно място с едва 10.5 евро на час, следвана от Румъния и Латвия с по 12.9 евро. Данните, подчертават не просто икономическа разлика, а структурно разделение между Източна и Западна Европа.

Картината в региона около България също е показателна. В Унгария и Словакия – държави с по-близки политически позиции до Русия – нетните възнаграждения са съответно около 13 и 14.2 евро на час. В Гърция те достигат 14.5 евро, в Хърватия – 16.2 евро, а в Словения значително по-високи – 25.6 евро.

Въпреки това има и важен обрат, който често остава в сянка. Между 2021 и 2025 г. именно България отчита най-големия ръст на нетните заплати в целия ЕС – увеличение от 69.4%. Полша следва с 66%, а Румъния – с 61.3%. Това показва, че макар изходната база да е ниска, темпът на догонване в Източна Европа е значително по-бърз.

В същото време в някои от най-богатите държави ръстът е изненадващо слаб. Норвегия отчита увеличение от едва 5.5%, Швеция – 6.1%, а Италия – 10.6%. Германия, Франция и Испания също остават под средното за ЕС, което е около 20%.

Но заплатата, която служителят получава, е само част от историята. В Европа значителна част от разходите за труд отиват за социални осигуровки и данъци. Средно около една четвърт от общите разходи за труд са извън самата заплата.

Тук разликите между държавите са огромни. В страни като Франция и Швеция тези разходи достигат около 32%, а в Словакия – 29%. За сравнение, в Румъния, Литва и Малта този дял е почти нулев. В България социалните и допълнителни разходи за труд са около 13.1%, докато в Люксембург са 12.4%, а в Румъния – едва 4.8%.

Това означава, че реалната цена на труда за работодателите често е много по-висока от заплатата, която работникът вижда.

Най-скъпо е наемането на служители в Люксембург, където общият разход достига около 57 евро на час. Това е значително повече от Дания и Нидерландия, които също са сред лидерите. В България обаче този разход е едва около 12 евро на час – най-ниският в ЕС.

Именно тази разлика обяснява защо много международни компании продължават да инвестират в Източна Европа – по-ниските разходи за труд са ключов фактор.

Данните на Евростат показват и още една тенденция – разходите за труд продължават да растат. През последната година увеличението е 4.1% в ЕС и 3.8% в еврозоната. Най-голям ръст е отчетен отново в България (+13.1%), Хърватия (+11.6%) и Словения (+9.3%).

Това поставя Европа в интересна ситуация. От една страна, разликите в доходите остават огромни. От друга – Източна Европа започва да наваксва с по-бързи темпове.

Големият въпрос остава: ще успее ли този ръст да се превърне в реално догонване – или Европа ще продължи да бъде разделена на две скорости, когато става дума за заплати и стандарт на живот.