"За съжаление, в основата си сегашната българска политика инвестира в антагонизъм и възмущение". 

"Няма нито един случай на говор на омраза от страна на държавните институции или пък от страна на официален представител на страната, но ще има от страна на гражданите, защото те са обидени".

В Договора за добросъседство и приятелство от 2017г. двете страни са поели ангажимент да не се месят във вътрешните работи. Не може приятелство и истинска близост да се изграждат с подобен натиск и шантаж по този въпрос“.

Това са думи на македонския вицепремиер и министър по европейските въпроси Никола Димитров, цитирани от БГНЕС, по казуса с боксуващите отношения между Скопие и София, които според него бламират старта на преговорите за членство на РС Македония в ЕС.

Основателните ли са твърденията на македонския вицепремиер или в тях се прокрадват елементи на провокация към България, с идеята да променим позицията си за РС Македония?

През последните две години сме свидетели на палене на български знамена, обиди към българския външен министър и българите, постоянни нападки от опозицията към управляващите у нас, осквернени  паметници, свързани с българската история и над 10 хил. публикации на омраза към България само за 3 месеца през миналата, които не спират и днес. 

Това са само част от провокациите в РС Македония, които влязоха в списъка на оскърбителните деяния срещу България, извършени от нашата югозападна съседка. Затова декларации, като тази на македонския вицепремиер Никола Димитров звучат почти като фейк. Те са особено несъстоятелно, когато става дума за „езика на омразата“, „антагонизъм“ „опити за натиск и шантаж“ от страна на българската държава. 

Според актуален Доклад на “Фридъм хаус” македонските медии са главен носител на “езика на омразата”, характерен за печата в Скопие, когато става дума за непосредствените съседи Гърция и България. И въпреки, че въпросът е поставян многократно, включително на високо държавно и правителствено равнище при всички двустранни разговори през последните години, неизменният отговор на македонските политици, независимо от партийната им принадлежност е абсурден:“ Медиите в Република Македония са независими и и ние не можем да влияем върху редакционната им политика”, се изтъква в Доклада.

В този контекст е много показателно и актуално научно изследване на катедра „Европеистика“ към Русенския университет, от което става ясно, че македонските политици също не са оперирани от „езика на омразата“, а примерите са многобройни и освен това публично известни.

Според резултатите от изследването:

1. Политическият дискурс в Република Македония е нетолерантен (целта на анкетата е да се определи само дали той е изключително нетолерантен, частично толерантен или само нетолерантен).
2. Присъствието на език на омраза в нетолерантния политически дискурс е силно изразено.
3. Управляващата партия, която в политическия дискурс е представена от институциите Парламент, Правителство и Президент, провокира в най-голяма степен език на омраза в СР Македония. След нея се нарежда опозицията и на трето място - медиите.
4. Според респондентите лидерите на двете най-големи партии в Македония - Никола Груевски от управляващата ВМРО-ДПМНЕ, и Бранко Цървенковски от опозиционната СДСМ провокират в най-голяма степен език на омраза…
7. В набора от въпроса, в който журналистите самокритично оценяват себе си, те посочват, че първите 6 медии в Македония, които насърчават език на омраза, са проправителствени или са близки до властта.
8. Журналистите смятат, че медиите използват езика на омраза под влияние, съдействие или насърчаване от страна на властта, което е показател за голяма зависимост на медиите в Македония от управляващата партия и отсъствие на професионална независимост.

Да си припомним и едно изявление на Екатерина Захариева, направено преди няколко месеца в качеството й на български външен министър. Пред европейските ни партньори тя казва, че България не получава никакви гаранции, че нашите съседи ще прегърнат европейските ценности, за което настояват управляващите у нас. И това е една от причините страната ни да не дава зелена светлина за започване на преговорите на РС Македония за членство в ЕС.

„Имаме ли гаранции, че ще спре антибългарската кампания в Скопие? Че няма вече да преследват своите граждани с българско самосъзнание? Че няма да спират български книги на границата? Че няма да пречат на българските инвеститори? Че ще излъчват българска телевизия? Че ще спрат черния пиар срещу България в цяла Европа? Аз не видях тези гаранции", изтъква Захариева.

Изложените факти и обстоятелства повече от красноречиво говорят защо българската позиция и политика, която страната ни води по отношение на РС Македония, е толкова твърда и последователна. Още повече, че неведнъж управляващите в България са заявявали, че нашата югозападна съседка не изпълнява Договора за приятелство и добросъседство. Затова твърденията на Никола Димитров не могат да се приемат нито за чиста монета, а още по-малко за обективно представянето на реалностите в българо-македонските отношения. Подобни изявления могат по-скоро да се тълкуват като откровени манипулации и невярни внушения, в опит РС Македония да търси компромисни решения, които да форсират преговорния процес за членство в ЕС, заобикаляйки България. А в това няма нищо „братско и приятелско“.