Две държави ни отрязаха за Шенген – Нидерландия и Австрия. И в двете парламентът се излъчва чрез партийнолистова избирателна система (ПЛ), точно като у нас. Има ли връзка между едното и другото?

Има, разбира се. Знае се, че при ПЛ парламентът е силно фрагментиран, тъй като в него се попада с много малък дял от вота – бариерата обикновено е около 4 процента, понякога е и по-ниска. Това пропуска партии, които заемат непопулярни и крайни позиции, да ги наречем партии екстремисти. И тъй като лошият пример е заразителен, умерените започват да им подражават.

По-конкретно, в Нидерландия имаме ПЛ избирателна система и доста фрагментиран парламент. Нито една партия не е имала мнозинството от XIX век насам. Правителствата се съставят с големи мъки от ляво-десни коалиции, в които партиите изповядват едни принципи, проповядват други, а прилагат трети. И затова съюзите им са рехави и нетрайни.
От над 10 години водеща в коалициите е Народната партия за свобода и демокрация (НПСД), начело с премиера Марк Рюте – същия, който се изцепи, че у нас границата се минавала срещу 50 евро. Основният душманин на всички “системни” партии е крайнодясната Партия на свободата, водена от националиста Герт Вилдерс – пръв приятел на България. Ако зависеше от него, би ни изхвърлил от Европейския съюз на мига. През 2017 г. партията на Вилдерс спечели 20 места от общо 150 в долната камара на парламента, с което зае второ място в класацията и погледна към първото.

Коалицията на власт е четирипартийна. И четирите партии се кълнат, че никога не биха се коалирали с Вилдерс. Но и четирите се учат от него. Главна причина за успеха на Вилдерс бе ужасът на холандците от миграционната вълна. За да се предпази, НПСД прие програма, която отговоря на тези страхове, но с доста по-културен тон.
Разбира се, от българска гледна точка програмата на НПСД не е никак културна, но все пак е по-малкото зло в сравнение с идеите на Вилдерс. За нас най-интересна е идеята за “Мини-Шенген”. Предлага се страните, към които мигрантите се стремят, да възстановят границите си със своите съседки в ЕС и строго да ги охраняват. Не е ясно кои държави от днешната шенгенска зона ще останат отвън, но почти със сигурност сред тях са Гърция и Италия, а защо не и Испания и Португалия.

Фактът, че този път Рюте раздели България от Румъния, е съвсем естествен. Няма какво да се обиждаме. Вярно, в миналото ни слагаха заедно, но по други причини. Тогава Холандия се уплаши от притока на румънци и българи, особено от по-мургавите и отложи с няколко години отварянето на пазара на труда.

Сега обаче става дума за мигрантите от Азия и Африка. Ние сме външната граница, която пуска потока. Затова нямаме право на Шенген. Това не важи за Румъния, тя по-скоро е потърпевша от пролуките на българската граница с Турция. Затова според Рюте Румъния може, а България – не.

Пусне ли и България, на следващите избори Вилдерс ще го мачка, че е излъгал в програмата си. А при ПЛ системата изборите връхлитат често и неочаквано.