Защо прокуратурата крие докъде е стигнало разследването за палежа на Дома на Европа

Софийската градска прокуратура отказа по ЗДОИ да съобщи дори дали е изготвен обвинителен акт по разследването за нападението срещу Дома на Европа. Позоваването на „тайната на досъдебното производство“ поставя въпроса къде свършва защитата на разследването и къде започва институционалната непрозрачност.

Палежът на Дома на Европа в София на 22 февруари 2025 г. беше едно от най-обсъжданите наказателни производства с политически контекст през последните години. При протест на привърженици на партия „Възраждане“ сградата, в която се помещават Представителството на Европейската комисия и Бюрото на Европейския парламент в България, беше нападната и облята с боя и запалителни вещества. По случая бяха повдигнати обвинения срещу няколко лица, включително народни представители.

На 1 юли 2026 г. историкът Борислав Дичев* подава заявление по Закона за достъп до обществена информация до Софийската градска прокуратура. В него той не иска достъп до материали по досъдебното производство, нито до доказателства или процесуални документи. Поставени са три ясни въпроса: има ли изготвен обвинителен акт, предстои ли неговото внасяне в съда и какви мерки за неотклонение са взети спрямо обвиняемите.

Отговорът, подписан от изпълняващия функциите градски прокурор Емилия Русинова**, е отказ да бъде предоставена информация.

Като основание се посочва, че исканото попада под режима на чл. 198 от Наказателно-процесуалния кодекс – тайната на досъдебното производство – и следователно не подлежи на предоставяне по реда на ЗДОИ. Според прокуратурата достъпът до тази информация може да се реализира единствено по реда на НПК.

Проблемът е, че поставените въпроси не засягат съдържанието на разследването. Те не се отнасят до доказателства, разпити или процесуални действия, а до неговия процесуален статус – докъде е стигнало производството и дали изобщо е внесено в съда.

Именно тук възниква същественото напрежение в практиката на институцията. Вместо да направи разграничение между защитените процесуални материали и общата информация за движението на делото, прокуратурата прилага общ отказ, основан на разширително тълкуване на „тайната на разследването“.

Така остава без отговор въпрос, който не засяга доказателствата, а отчетността: какъв е реалният ход на едно производство с висок обществен интерес.

Практиката на Върховния административен съд последователно приема, че ограниченията на достъпа до обществена информация следва да се тълкуват стеснително, а всеки отказ трябва да бъде конкретно мотивиран спрямо исканата информация. Механичното позоваване на друг закон не е достатъчно, когато е възможно частично предоставяне на данни, които не попадат под защитен режим.

В този случай подобна преценка не е видима в отказа.

Не е анализирано дали информацията за процесуалния етап на делото може да бъде отделена от защитените материали по досъдебното производство. Не е обсъден и въпросът за обществения интерес, който в конкретния случай е очевиден, доколкото става дума за нападение срещу представителство на Европейския съюз и за обвиняеми, сред които има публични фигури.

Вместо това се възприема най-широкото възможно тълкуване на процесуалната тайна, което на практика изключва всякакъв достъп до информация за движението на делото.

Така възниква по-общият проблем: възможно ли е тайната на досъдебното производство да обхваща не само доказателствата, но и самото съществуване и етап на наказателното преследване.

Правовият ред не изисква прокуратурата да разкрива съдържанието на разследванията си. Но той предполага институциите да бъдат отчетни поне по отношение на това дали и как изпълняват основната си функция – да движат наказателното производство в разумни срокове и при равенство пред закона.

Когато дори тази минимална информация остава недостъпна, границата между защита на разследването и институционална непрозрачност започва да се размива.

*Историкът Борислав Дичев е автор на книгите „Говори Лондон“, „Умирам за България“, както и на изследвания за ролята на Коминтерна в българската действителност. Той е участник в първата и единствена засега международна конференция посветена на депортацията на евреите от Вардарска Македония и Беломорска Тракия(2012). 

**На 2 юли правосъдният министър настоя Русинова да бъде отстранена и като ръководител, и като магистрат.