Пабло Линде - El Pais

Ако човешките същества са способни да удължат живота си до 150 години, Владимир Путин и Си Дзинпин най-вероятно няма да доживеят да го видят. Президентите на Русия и Китай флиртуваха с тази идея, и дори със собственото си безсмъртие, по време на събития в Пекин, отбелязващи 80-годишнината от края на Втората световна война. Изказванията, уловени от микрофоните на държавните медии, споменаваха постоянна трансплантация на органи благодарение на развитието на биотехнологиите.

Дори и най-оптимистичните биотехнолози не биха и мечтали, че двама 72-годишни мъже биха могли лесно да пробият бариерата на човешкото дълголетие, която обикновено варира между 110 и 115 години, като рекордът се държи от французойката Жан Луиз Калман със 122 години. "Въпреки че не е ясно дали на този етап има биологична граница, истината е, че тя никога не е била надминавана и със сегашната наука не е възможно да се отиде отвъд нея", казва Хосе Виня, професор по физиология в Университета на Валенсия и директор на първата катедра по наука за стареенето (Geroscience) в Европа.

Безсмъртието противоречи на еволюцията. Както обясняват Манел Естелер, Салвадор Масип и Ноеми Собрегес Ариас в книгата си "Тайната на вечния живот", то би било от малка полза за увеличаване на способността на вида да се възпроизвежда и увековечава, което в крайна сметка е целта на естествения подбор. "Вид, който поддържа своя геном непокътнат в продължение на много поколения, би бил обречен да не еволюира и в крайна сметка би изчезнал", заключават те.

Хората обаче от десетилетия се противопоставят на еволюцията. Но ако границата на дълголетието някога бъде пробита, не изглежда вероятно това да стане чрез някаква верига от трансплантации на органи.

Сравнението на тялото с автомобил, чиито части могат да се сменят безкрайно, е грубо опростяване. Клетките в цялото тяло се износват с времето, докато се възпроизвеждат, губят функции, стават по-слаби и по-уязвими към болести. Дори и да можеха да се създадат органи, които са генетично идентични с тези на получателя и не предизвикват отхвърляне – нещо, което днес не е възможно – това не би било рецепта за безсмъртие. Мускулите, костите и преди всичко мозъкът се влошават, а тяхната подмяна е невъзможна.

"Дори при животните не сме успели значително да удължим живота чрез трансплантации. Нямаме такива доказателства в публичната наука. Това, което сме постигнали при животински модели, е удължаване на живота с 15% или 20% чрез замяна на гени", казва Виня.

Си и Путин не са единствените влиятелни мъже, които фантазират за безсмъртие. Някои гурута от Силициевата долина инвестират милиарди долари в изследвания за постигане, ако не на вечен живот, то поне на удължаването му далеч отвъд това, което е биологично възможно в момента. Ако в бъдеще благодарение на тези инвестиции настъпи революция, кой знае дали човечеството няма да направи грандиозен скок в дълголетието. Но засега всичко това е научна фантастика.

Това, което е вярно, е, че човечеството е успяло драстично да увеличи продължителността на живота само за малко повече от век. В началото на 20-и век тя е била около 35 години, а днес средната световна стойност надхвърля 72. Това не означава, че в миналото хората по правило са умирали на 35: цифрата е силно повлияна от изключително високата детска смъртност по онова време, която днес е незначителна. Винаги е имало възрастни хора, но ако преди няколко века достигането на старост е било рядкост, запазена за онези, които са избягали от поредните смъртоносни болести, то в съвременното общество достигането на старост е норма. В най-напредналите страни продължителността на живота надхвърля 80 години – в Испания тя е близо 84, една от най-високите в света.

Здравословен живот

Си и Путин биха били по-реалистични, ако съсредоточат усилията си да живеят здравословно през 10-те, 20-те или 30-те години, които може би им предстоят. Техните планове за дълголетие почти сигурно не предвиждат достигане на 100 (или 150) със сериозни когнитивни увреждания и пълна зависимост, което е състоянието, в което много хора се оказват в напреднала възраст.

Всяка година, която човечеството е добавило към продължителността на живота през последните десетилетия, е година на лошо здраве, обясняват авторите на "Тайната на вечния живот". "Например, мъж, роден през 2014 г., ще живее три години повече с хронични заболявания от този, роден през 2006 г.", твърдят те.

Най-правдоподобните изследвания за дълголетие се фокусират именно върху увеличаването на броя на годините здравословен живот и, просто казано, напредват по три основни пътя: забавяне на клетъчния метаболизъм (например с рапамицин или умерено нискокалорични диети), елиминиране на стари и увредени клетки, които причиняват възпаление на тъканите, и контролиране на подмладяването на епигенетичните белези на стареенето с клетъчно препрограмиране. При животните тези стратегии удължават живота и преди всичко – здравословния живот. Но от животинските модели до хората има огромен скок.

При хората все още няма хапче против стареене. Има обещаващи изследвания, като аналози на рапамицин, които подобряват реакцията към ваксини при възрастни хора, или проучвания със сенолитици, които намаляват тежестта на остарелите клетки и подобряват функциите при свързани с възрастта заболявания. Епигенетичното препрограмиране е обещаващо, макар и все още в начален стадий, и поставя предизвикателства пред безопасността.

Най-реалистичният начин за постигане на по-дълъг и здравословен живот не включва тези или други лекарства, които могат да удължат годините, а по-скоро воденето на здравословен начин на живот: пестелива средиземноморска диета, упражнения и добър контрол на рисковите фактори.

Превод: Faktor.bg