Въпросът дали кратките дремки през деня са полезни за здравето и благополучието отдавна привлича вниманието на учените. В различните култури отношението към тях варира – докато на някои места се считат за проява на мързел и липса на продуктивност, в други те са приети като естествена и необходима част от човешкия ритъм.
Съвременните изследвания все по-категорично подкрепят втората теза, разкривайки как тази кратка почивка влияе благотворно върху организма и мозъчната дейност.
Едно от най-значимите предимства на дневния сън е неговото мощно въздействие върху когнитивните функции. Проучванията показват, че дори кратката пауза може значително да подобри паметта, концентрацията и способността за учене. Това се дължи на ролята на съня в процеса на консолидиране на паметта, при който новопридобитата информация се обработва и затвърждава в мозъка. Дрямка от едва 10 до 20 минути действа като своеобразен рестарт за ума, помагайки му да възстанови фокуса си, което е безценно за хора, ангажирани с интензивен умствен труд.
Освен интелектуалните ползи, дремките оказват сериозно влияние и върху емоционалното състояние. Краткият сън е ефективно средство за намаляване на стреса и подобряване на настроението, тъй като помага за понижаване на нивата на кортизол в тялото. Този хормон е пряко свързан с тревожността, а неговото регулиране води до усещане за спокойствие и оптимизъм. Това прави дрямката отличен инструмент за възстановяване на емоционалното равновесие след напрегнати ситуации.
Физическата активност и общата продуктивност също печелят от този навик. Когато организмът получи възможност за презареждане, той се справя по-лесно с физическите предизвикателства на деня. Почивката спомага за възстановяване на мускулатурата и попълване на енергийните запаси, което е от особено значение за спортисти и хора, извършващи тежък физически труд. В свят, където хроничното недоспиване е епидемия, дремките действат и като превенция срещу изтощението, намалявайки рисковете от сърдечно-съдови заболявания, диабет и отслабен имунитет.
За да бъде дрямката наистина ефективна, а не да доведе до сънливост, е важно да се спазват няколко правила относно нейната продължителност и време. Идеалният вариант е т.нар. „енергизираща дрямка“ от 10 до 20 минути. Този интервал е достатъчен за освежаване, без да позволява на мозъка да навлезе в дълбоките фази на съня, което би предизвикало объркване и замаяност след събуждане. Ако времето позволява, пълният цикъл от 90 минути също е опция. Най-подходящият момент за това е ранният следобед, когато естественият циркаден ритъм на тялото предполага почивка, докато късните дремки могат да нарушат нощния сън.
Още от Чичо доктор
Проф. Ива Христова посочи кои са най-честите инфекции, от които да се предпазваме
По нейните думи вероятно и западнонилската треска вече е в България, но засега няма регистрирани случаи
Ива Христова: Болните от сифилис са скочили с 30-40%, с гонорея са 3 пъти повече
„Това не е тенденция от вчера и от днес, а процес, който наблюдаваме от години и на който трябва да се обърне сериозно внимание. Разбирам, че само със здравна информация трудно ще се променят навиците, но е важно да няма безразборни контакти и необезопасен секс."
Цената на бедността: Как финансовият стрес ускорява стареенето на мозъка ни
Според изследователи постъпващият с години финансов натиск държи нервната система в състояние на непрекъснат стрес, който понякога е фатален за мозъка