Много хора присъстваха на премиерата на новата книга на Зденка Тодорова – „Любимият полк“, посветена на 120-годишнината от сформирането на 25-и пехотен Драгомански полк и изпращането му в Цариброд през 1904 г., предаде репортер на БГНЕС.

Писателката и журналистка Маргарита Петринска представи книгата на Зденка Тодорова пред публиката в камерната зала на читалище „Славянска беседа 1880“ в столицата. Петринска подчерта, че авторката на „Любимият полк“ е родолюбец и защитник на българите в Западните покрайнини.

„Хора и събития са характеризирани ярко и запомнящо се“, отбеляза тя и заяви, че „Любимият полк“ е безспорен успех за дългогодишния труд на Зденка Тодорова.

Петринска сподели, че познава от дълги години Тодорова и за нея тя е борец и родолюбец.

Зденка Тодорова разказа какво я е вдъхновило да напише книгата, посветена на 25 пехотен Драгомански полк: „Вдъхнови ме полкът. Вдъхнови ме неговата бойна слава, неговият героизъм, неговата просветителска мисия в Цариброд навремето. Смелостта на славни драгоманци, както са се наричали.“

Онова, което възмущава Писателката на Цариброд, както я наричат, е мълчанието на властимащите в България, което не е от вчера, а от дълги десетилетия.

След подписването на Ньойския договор през 1919 г. полкът е принуден да напусне Цариброд и се превръща в дружина.

„Местните българи – тези, които бягат в България, стават бежанци в собствената си държава, както и полкът“, каза авторката, като допълни, че царибродчани и полкът никога не прекъсват връзка.

Царибродчани и офицерите от полка са в постоянен контакт и даже в България офицерите от полка изпращат дарения и пари на бедните българи. „Един от офицерите пише и две стихотворения, посветени на полка и на царибродчани“, разказа Тодорова, като посочи, че тяхната връзка продължава тайно.

Авторката на „Любимият полк“ посочи, че когато през 1941 г. в Цариброд влиза българската администрация и армия, „славни драгоманци с ордени на реверите, на саката си, на костюмите ги посрещат“. „Първо те ги посрещат в Цариброд и тогава вече някогашните коменданти на полка идват в Цариброд, отиват на царибродските гробища да се поклонят на починалите някога славни драгоманци, с които заедно са участвали в три войни, с които заедно са създавали култура в Цариброд, просвета, музика, спорт, родолюбие“, каза още тя.

По думите ѝ, когато през 1935 г. драгоманци виждат, че никой в България нищо няма да направи за тях, решават да напишат книга, която се оказва „гръбнакът“ на книгата на Зденка Тодорова. „Аз много неща разбрах от нея – и кога са построени казармите, и какво са представлявали те за Цариброд, давали са поминък на хората, какво са били те, всъщност, в сърцата и душите на царибродчани, и какви са терзанията след Ньойския договор“, обясни тя.

И сега от дистанцията на времето, 120 години по-късно, като една истински родолюбива царибродчанка Зденка Тодорова решава да посвети своите 120 страници на 120-годишнината от създаването на 25-и пехотен Драгомански полк и изпращането му на щабквартира през 1904 г. в Цариброд.

На въпроса колко време ѝ е отнело да напише книгата и какво послание иска да отправи към хората, които ще прочетат „Любимия полк“, Тодорова отговори: „Аз по принцип книгите пиша на базата на спомени и на човешки истории, случки, събития. Доста време събирах спомените на царибродчани за полка и през последната една година я обобщих. Излезе преди 10 дни и мисля, че тази книга може да бъде повод за следващи книги за историите на хората и за историите на офицерите от полка, свързани с Цариброд.“

Присъстващите хора отдадоха заслужено уважение и почит към 25-и пехотен Драгомански полк. На събитието присъстваха и граждани на Цариброд, тъй като за българите от Западните покрайнини това е „Любимият полк“. /БГНЕС