Коментар от Светлозар Раянов*

Темата за прехода към „зелена” енергия е актуална повече от всякога и засягя живота на всеки от нас, а не само на въглищарите, които излизат на поредни протести. Ето и малко предистория: Промените в климата вече са факт и макар, че няма да бъдат „пагубни”, както предвиждат еколозите-фанатици и любителите на апокалипсиса, ще създадат сериозни и тежки икономически и социални проблеми пред човечеството в следващите десетилетия. Основна причина за глобалното затопляне са парниковите газове, сред които най-съществена роля (над 90%) играе въглеродният диоксид (СО2). Той се образува при изгарянето на въглища, петрол, природен газ, а също и на дървесина. Проблемът е в това, че изброените горива с изключение на дървесината са фосилни – намират се недрата на земната кора и въглеродът в тях е бил „фиксиран” в продължение на стотици хиляди и дори милиони години. В резултат на индустриалната революция и на бурния ръст на потреблението на енергия през последния век този въглерод преминава за кратко време и в огромни количества в атмосферата под формата на СО2. Затова единственият начин да се избегнат или поне смекчат тежките последици от парниковия ефект е да се ограничи или избегне съвсем добивът на енергия от изкопаеми въглеродни горива. С една дума – декарбонизация на енергетиката, индустрията и транспорта! (carbon = въглерод)

Международната общност в лицето на ООН полага огромни усилия в тази насока още от 1992 г. с приетата Рамкова конвенция за изменение на климата и с подписването на Протокола от Киото през 1997 г., влязъл в сила 2005 г. За съжаление постигнатите договорености и ангажименти за редуциране на емисиите на парникови газове не се изпълняват от всички държави и не дават желания резултат по следните

 причини:

1. Главоломният прираст на населението и стремглавият скок на енергийните нужди на т.н. развиващи се страни, които не могат да заменят фосилните енергийни източници с други. Това в глобален мащаб намалява ефекта от усилията на индустриалните държави към декарбонизация на фона увеличаващото се изхвърляне на СО2 в атмосферата от развиващите се страни.
2. Опасенията на индустриалците в развитите държави, че въвеждането на квоти за въглеродните емисии и наказателни такси за превишаването им ще доведе до изнасянето на енергоемките и замърсяващи производства към трети страни започват да стават реалност.
3. Нежеланието на най-големите индустриални държави в света САЩ и Китай да намалят и „екологизират” енергопотреблението си, защото в това те виждат загуба на икономическа мощ, а оттам и на световно влияние.

Дотук с предисторията, а сега нещо 

за „Зелената сделка”:

На фона на изброеното по-горе на пръв поглед изглежда нерационално и безполезно намерението на Европейския съюз да реформира енергетиката на страните членки за да стане тя въглеродно неутрална до 2050 г. Това обаче е само на пръв поглед! Планът за преход към „зелена” енергия (или т.н. „зелена сделка”) е не само рационален, но и крайно необходим. Той е пример за предвидимост на икономическото развитие, отговорност за бъдещите поколения, визионерско мислене и ще донесе множество 

ползи:

1. Чрез използването на възобновяеми източници на енергия – вода, слънце, вятър и биомаса, страните от ЕС ще станат в голяма степен независими от вноса на изкопаеми горива.
2. Усилията и иновативните разработки по време на реализацията на плана ще доведат до огромен технологичен напредък не само в енергийната сфера, но и във всички останали области.
3. Промените в климата в глобален мащаб може и да не бъдат спрени, но ще бъдат значително забавени, което ще даде възможност не само на икономиките, но и на природните екосистеми да се приспособят.
4. Въздухът над Европа ще стане значително по-чист! 

Естествено, че и Зелената сделка има своите негативни страни и на първо място това е първоначално по-високата цена на зелената енергия заради първоначалните високи инвестиционни разходи. С течение на времето и с усъвършенстване на технологиите цената на тази енергия неминуемо ще падне! Друг съществен недостатък на добива на енергия от фотоволтаици и от вятърни генератори е неговата неравномерност – има периоди, в които той е крайно недостатъчен и обратно – има периоди на свръхпроизводство. Решението на този проблем идва с нови технологии, при които с  добитата от вятър и слънце енергия (а също и с излишъка на енергия от АЕЦ) се произвежда водород (Н2). Това става посредством отдавна познатата електролиза на водата с помощта на катализатор. (За повдигане на националното ни самочувствие ще отбележим, че електролизата е използвана за разлагане на водата и производство на известния Браунов газ от българина Илия Вълков, род. 1922 г. във Варна, но емигрирал в Австралия и станал известен като Юл Браун) Произведеният от електролизата „зелен” водород може вече да бъде складиран в цистерни и транспортиран и да бъде използван като гориво в електроцентралите във време, когато е необходимо и по тази начин да се постигне равномерност и предвидимост на енергозахранването. Всичко това обаче изисква големи инвестиции, затова и Европейската комисия (ЕК) предоставя огромни средства за подпомагане на държавите-членки, а също и на отделни фирми, които са готови да изграждат соларни и вятърни паркове, водородни централи и съответната инфраструктура към тях. Предвидени са също така необходимите средства за да бъде преходът социално приемлив и никой да не загуби жизнения си стандарт. В това се състои същността на самия “deal” – стимулиране на  използването на зелена енергия с директни помощи за увеличените разходи при изграждане на новите съоръжения, за да не се стига до увеличаване на крайната цена на енергията както за индустрията, така и за бита. Естествено и тук много важни са детайлите – кой, кога, при какви условия и колко пари ще получи за да постигне крайната цел – чиста енергия без да се застрашава конкурентността на бизнеса и благосъстоянието на гражданите.

Как стоят нещата у нас? 

Сравнително добре. Както е известно електроенергията на страната се добива приблизително така:  40% от АЕЦ, 40% от въглищни централи и 20% от възобновяеми източници. Целта е възобновяемите източници постепенно да заемат 40-те процента дял на въглищните централи и въпросът е кога? Отговорът е лесен – когато има изградени достатъчно заместващи мощности, работещи със зелена енергия. А те могат да бъдат изградени когато стане възможно усвояването на предоставените за целта фондове от ЕК по плана за възстановяване. Затова първостепенна задача на всяко българско правителство (служебно или редовно) е да направи съответните заявки пред ЕК като представи необходимите планове за изграждане на зелените електроцентрали и съоръжения.
Освен това друга главна задача на следващото редовно правителство трябва да бъде съставянето на 

„пътна карта” за социален преход към зелена икономика

 за да се успокоят хората, които са заети във въгледобива, че ще бъдат навреме преквалифицирани и няма да бъдат оставени на улицата от един ден за друг. В същото време и въглищарите трябва да разберат, че никъде по света няма гарантирани високи заплати доживотно! След преквалификация може да им бъде предложена по-лека и по-чиста работа, за която не могат да очакват същите възнаграждения като сега. За съжаление притесненията на тези хора се използват злонамерено от леви и антибългарски партии и движения за политически цели – да се всели недоверие и дори омраза към ЕС. Използват се и становища на „зелени” експерти, които са неверни или най-малкото манипулативни. Такъв е случаят с публикуваната на сайта на Обективно.бг статия под заглавие „Проектът „Водородна долина bLion” заплашва да остави Стара Загора не само без въглищна централа, но и без вода”. В нея се твърди, че заявените планове за производство на 380 000 т. водород годишно ще изискват потребление на вода от 7 до 15 милиарда литра, което ще изправи региона пред водна криза и остър недостиг за битови нужди. Дали умишлено или от некадърност изчисленията в статията са направени така, сякаш произведеният водород ще се складира цяла година до достигане на цитираните 380 000 т. А истината е, че водородът ще се използва в кратки срокове след добиването му (а именно когато няма достатъчно слънчева светлина) за производство на електрическа енергия, при което отново се образува ... вода! Т.е. едно и също количество вода се използва многократно за електролиза и тук става въпрос за почти затворен цикъл при минимални загуби. Друга манипулация на читателя е твърдението, че използваният катализатор иридий ще замърсява околната среда, защото бил тежък метал?! Дори учениците от 7-ми клас знаят, (или поне тези, които са внимавали в час) че катализаторът на една химична реакция остава непроменен по количество и качество. Т.е. няма как иридий да попадне във водата, а оттам и в околната среда, освен при аварии, пожар и т.н. На подобни заблуждаващи публикации, както и на подготвените протести на хората от въгледобива трябва да се противодейства с активна и мощна разяснителна кампания!

Накрая нека

 резюмираме оптимистично: 

Преходът към зелена икономика е изгоден и необходим на България и той ще се случи, независимо дали след 15 или 25 години. По-добре е обаче да бъде по-рано, за да могат да се използват огромните финансови ресурси, предвидени за целта от ЕС и да не се изостава от технологичното развитие в тази област. Да не забравяме и екологичните ползи от по-чист въздух, защото освен с СО2 нискокалоричните лигнитни въглища на Маришкия басейн замърсяват атмосферата и със серни оксиди и с големи количества прах. И макар, че цената на кВ/ч електрическа енергия може да се повиши незначително, то сметките ни за ток може да се окажат по-ниски заради намаленото потребление, поради меките зими. А те са следствие от ... глобалното затопляне!!!

*Авторът Светлозар Раянов е доктор на естествените науки на ТУ Дрезден и е дългогодишен научен сътрудник в същия университет по изследване на вредното въздействие на замърсяването на въздуха върху горите на Саксония.