Днес пътувам до Москва. За последен път върховен представител на ЕС посети Русия преди четири години. Основната цел на моето посещение е да обсъдим проблемите, които предизвикват у нас загриженост, свързани с мястото и ролята на Русия в Европа и нейния по-широк международен ангажимент.

Отношенията между ЕС и Русия се влошават през последното десетилетие и особено след незаконното анексиране на Крим и Севастопол през 2014 г., те са белязани от липса на доверие. Днес ние по принцип се виждаме един друг като съперници и конкуренти, , а не като партньори.

Имаме сериозни разногласия по отношение на конфликтите в непосредственото ни съседство, от Украйна и Беларус до Либия и Сирия, както и по отношение на правата на човека и основните свободи. Отравянето на Алексей Навални, неговият арест и последвалото осъждане и арестуването на хиляди демонстранти през последните дни са болезнени напомняния за свиващото се пространство за опозиция, гражданско общество и независими гласове в страната. Действията на Русия през последните години не съответстват на нейните ангажименти нито като член на Съвета на Европа, нито като държава участник в ОССЕ. Нека помним, че тези институции са в основата на сътрудничеството, мира и сигурността в Европа.

Трябва да проведем откровен обмен с Русия относно състоянието на нашите отношения. Смисълът на дипломацията е именно да се ангажира, да предава съобщения и да се опитва да намери общ език. Дипломацията е от съществено значение, когато нещата са лоши. Нашите канали за комуникация трябва винаги да бъдат отворени. Ние обаче говорим повече за - или дори за миналото - един за друг, отколкото помежду си. Това само поддържа недоверието и не допринася много за справяне с предстоящите предизвикателства.

Трябва да сме наясно за нашите притеснения. В същото време трябва също така да признаем, че сме тясно свързани с най-големия си съсед, не само исторически или географски. Европейският съюз все още е първият търговски партньор на Русия и най-големият източник на преки чуждестранни инвестиции. Руските студенти са най-големите бенефициенти на университетския обмен по програма „Еразъм +“, а Русия е държавата, в която се издават най-много шенгенски визи. Нашите връзки остават взаимно важни.

Следователно трябва да следваме многостранен подход, както е отразено в набора от ръководни принципи, договорени от ЕС за отношенията му с Русия. Това ще бъде референтната рамка за посещението ми в Москва. Той включва селективен ангажимент по въпроси в интерес на ЕС, както и обхващане и подкрепа на руското гражданско общество. Това е нещо, което не може да се направи чрез видеоконференция.

Въпреки всичко това има въпроси, по които можем да работим заедно и когато го направим, можем да постигнем резултати. Най-добрият пример е Съвместният всеобхватен план за действие - сделката с Иран, която все още е един от крайъгълните камъни на глобалната архитектура за неразпространение на ядреното оръжие. Би имало полза в много регионални кризи от по-тясното разбиране и съвместните усилия на ЕС и Русия.

Глобалните предизвикателства на нашето време изискват глобални решения, започвайки с пандемията COVID-19. Имаме нужда от повече сътрудничество, прозрачност и обмен на информация, не от по-малко. Трябва да се борим с дезинформацията, която в конкретния случай е особено вредна и може да изложи живота на хората на риск. Виждали сме действия в тази област, идващи от Русия.

Искаме да се ангажираме по-нататък с Русия по въпросите на климата. Разчитаме на ангажимента на Русия да направи COP26 в Глазгоу успешна. Само като се възползваме от възможностите за честен и справедлив преход за всички, можем да защитим просперитета, като същевременно спасим планетата.

И накрая, трябва да се справим с новите заплахи и възможности, възникващи в цифровата сфера и киберпространството. В близкото минало сме били свидетели на много кибератаки, които са станали симптоматика за новите съперничества. От страна на ЕС сме наясно с ангажимента си да уреждаме международните спорове в киберпространството с мирни средства. Но това не означава, че не реагираме. Въведохме санкции срещу извършители на злонамерени дейности и няма да се въздържаме да продължаваме да го правим, ако е необходимо.

В съответствие с Заключителния акт от Хелзинки, стабилността в Европа трябва да се основава на сътрудничество, зачитане на териториалната цялост и суверенитет на нациите и зачитане на правата на човека и основните свободи. Участието в диалог не означава, че се връщаме към „обичайния бизнес“, но трябва да намерим области на разбиране, за да възстановим постепенно доверието.

Ще информирам лидерите на ЕС за резултата от моето посещение в предстоящ стратегически дебат за отношенията между ЕС и Русия. Остава решаващо да се гарантира ясна посока и единство в ангажимента ни с Русия.

Още през 90-те години ние мечтаехме за различна Европа, всички работещи заедно за справяне с глобалните предизвикателства. През 2021 г. тези сънища за съжаление не съвпадат с реалността. Те все пак трябва да продължат да ни вдъхновяват и ние да се ангажираме с тяхното осъществяване./БГНЕС

……………

Коментарът на Жозеп Борел, върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, е публикуван във в. „Катимерини”, цитиран от БГНЕС.