Илиана Славова 

В началото на втория си мандат президентът на САЩ Доналд Тръмп обеща на американците „Златен век“.

Бързо предприе драстични съкращения в администрацията, взе на прицел съдебната система и медиите, обяви по-високи мита за вноса от над 60 страни, поиска Канада и Гренландия да станат част от САЩ, охлади отношенията със съюзниците на Вашингтон, затопли тези с Кремъл и извади Путин от международната изолация, тръгна да потушава войни в преследване на Нобелова награда за мир, но пък нападна Венецуела и заплашва Гренландия…

Сто дни след завръщането му в Белия дом, доверието към него ерозира до 41%, показа проучване на SSRS, направено тогава за CNN. 

Към първата половина на декември, по данни на Gallup, одобрението за Тръмп е спаднало до 36% (при 47% през януари) – най-ниският рейтинг за неговото управление изобщо, от началото на първия му мандат. 
Това е и най-ниското ниво на доверие за американски президент към края на първата година от встъпването му в длъжност, отчетено през последните седем десетилетия – с изключение на президента Ричард Никсън, чийто рейтинг се срива до 30% през декември 1973 г. на фона на аферата „Уотъргейт“. За сравнение, Роналд Рейгън е одобряван от 63% от американците в края на първата година от втория си мандат. 

Неодобрението за Тръмп през декември 2025 г. е 59%, а през януари същата година то е било 48%.

Аферата „Епстийн“

Потенциално взривоопасният фактор за Тръмп във вътрешнополитически план са разкритията по казуса със сексуалния престъпник Джефри Епстийн, защото остри критични реакции идват не само от опозицията, но и от собствената му партия. 

В предизборната си кампания той обеща да разсекрети  материалите по делото. Впоследствие обаче предпочете да лавира и да отлага, вероятно разчитайки темата да бъде изместена от фокуса на общественото внимание. На заседание на кабинета си през юли дори демонстрира „изненада“, че хората „все още говорят“ за това.

Ситуацията стана неловка още през февруари миналата година, когато правосъдният министър Пам Бонди заяви в предаването America Reports по Fox News, че разполага със „списък с клиенти“ на Епстийн, който стои на бюрото ѝ, за да го разгледа. Последвалите усилия на администрацията да внуши, че такъв списък не съществува, подхраниха съмненията, че се укрива информация, уличаваща самия Тръмп.  

В отговор на обществените очаквания за яснота по темата дори председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън се обяви за публикуване на материалите по делото – въпреки че никога по-рано не беше заемал публична позиция, която би могла да го конфронтира с Тръмп. 

 След месеци на натиск от свои и чужди, президентът подписа през ноември законопроекта за публикуване на досието "Епстийн". Реално нямаше друг избор, особено след като демократите дадоха публичност на части от кореспонденцията на международния престъпник, в които името на Тръмп се споменава в уличаващ контекст. Включително, че е знаел за това с какво се е занимавал Джефри Епстийн и дори че е прекарвал часове с една от жертвите в негова къща.    

Още тогава скептиците предупредиха, че Тръмп разполага с механизми, позволяващи му да осуети разкриването на цялата истина. Например под претекст за „защита на жертвите“ или защита срещу „нарушаване на неприкосновеността на личния живот“. 

Обнародваните файлове потвърждават опасенията. Немалка част от информацията се оказа недостъпна – има твърде много зачерквания, дори цели страници са напълно цензурирани заради „конфиденциалност“. Оказа се, че дори след „пресяването“, от публикуваните документи е премахната снимка на Доналд Тръмп. Съобщава се за общо 16 липсващи файла.

„Ако свалят това, само си представете колко още се опитват да скрият… Това може да се окаже едно от най-големите прикривания в историята на САЩ.“ – коментира лидерът на демократите в Сената Чък Шумър.

Ясно  е, че Тръмп е избрал да прилага тактиката „заличавай и отричай“ – каквото и да е това, което прикрива.  И да отклонява вниманието към удобни мишени като Бил Клинтън и демократите. Само че Клинтън призова  да се публикува всичко. За да се види степента на въвлеченост и кой кога е прекъснал връзките с Епстийн.  

Американското общество е чувствително по тази тема, тъй като става дума за насилие над деца.  

Проучване на Economist/YouGov показва, че 55% от американците не одобряват или донякъде не одобряват начина, по който Тръмп се справя с този въпрос. Около 47% смятат, че президентът се опитва да прикрие престъпленията на Епстийн, а според 46% самият той е бил замесен.

Това не е просто криминален казус, а индикатор за здравето на американската демокрация. Защото ако президентът възпрепятства откриването на истината, още повече ако е замесен в престъпленията на Епстийн, и американският естаблишмънт не успее да се справи с това, значи имунната ѝ система е силно отслабена.     

Социологическите данни обаче показват, че ключова причина за ниската популярност на Тръмп е неговата икономическа политика.  

Икономиката – твърде много разочаровани избиратели  

Вместо прокламираното „Освобождение“ повишените мита донесоха покачване на потребителските цени – особено видимо при цените на храните. 

Търговският дефицит достигна най-ниското си ниво от юни 2009 г., а растежът на икономиката през третото тримесечие на 2025 г. надхвърли очакванията на анализаторите, достигайки 4.3% на годишна база – въпреки това потребителското доверие към края на изминалата година отбеляза второто си най-ниско ниво за последните пет години.

Икономическите експерти посочват, че негативните последици от въвеждането на митата са засегнали непропорционално домакинствата с по-ниски доходи.

Лидерът на демократите в Сената Чък Шумър напомни на президента, че в предизборната си кампания обещаваше да понижи цените още през първия ден от мандата си, което „беше най-голямата причина той да спечели изборите“ – но вместо това „цените не спират да растат".

Същевременно безработицата достигна през ноември 4,6% – най-високото ниво от 2021 г. насам по данни на „Асошиейтед прес“. През декември този показател намаля до 4.4%, но въпреки това пазарът на труда на оправда очакванията.    

Едва 33% от американците одобряват начина, по който администрацията на Тръмп се справя с икономиката, докато 58% декларират неодобрение, показва проучване на „Ройтерс“ и Ipsos, публикувано на 16 декември. 
Друго изследване – на „Асошиейтед прес“ и NORC, от 11 декември, отчита едва 31% одобрение за икономическата политика на правителството.  

Имиграцията, престъпността, Националната гвардия 

По-благоприятна за президента е картината по отношение на миграцията. През декември 50% от пълнолетните американци са заявили, че одобряват подхода му към опазването на границите. По отношение на имиграционната политика одобрението е 38% – това обаче е спад на фона на регистрираните 43% през септември (по данни на АП/ NORC).  

Макар че именно миграцията е сферата, в която американците са най-благоразположени към политиката на Тръмп, и тук се наблюдава ерозия на доверието.  Вероятно тя ще се ускори след убийството на 37-годишната  Рене Никол Гуд, майка на три деца, застреляна в Минеаполис  от служител на имиграционните власти. 

От една страна, Тръмп се опитва да изпълни предизборното си обещание да осъществи „най-голямата депортация“ на незаконно пребиваващи в историята на САЩ. От друга – той наложи ограничения не само върху нелегалната, но и върху легалната имиграция – включително чрез спирането на лотарията „Зелена карта“. 
Появиха се съобщения, че се депортират хора без правно основание за това. Има обвинения, че Службата за имиграция и митнически контрол на ICE превишава правата си, включително като използва тежко въоръжение, влиза в училища и детски градини, прилага агресивен подход към хората, които задържа – нерядко сред тях има граждани с редовни документи, включително с американски паспорти. Убитата Рене Никол Гуд също е гражданка на САЩ.

Дискусия породи и използването на военни и на сили на Националната гвардия с цел защита на имиграционните агенти, борба с размириците и престъпността.

През юни Тръмп изпрати гвардейци и морски пехотинци в Лос Анжелис, след като се стигна до ожесточени сблъсъци  по време на протестите, предизвикани от серията арести, свързани с незаконната имиграция. Това породи не само обществени спорове за законността на подобна мярка, но и съдебен казус.  

Впоследствие президентът изпрати части на гвардията във Вашингтон и Мемфис, издаде аналогични разпореждания за Портланд и Чикаго, заплаши да направи същото с Ню Йорк и Балтимор. 

Действията му предизвикаха поредица от съдебни дела, чиито решения очертават променливо надмощие за Доналд Тръмп или за неговите опоненти в лицето на местните власти. Самият Тръмп се обърна към Върховния съд, за да му позволи да разположи гвардейци в Чикаго, но преди Коледа съдиите от висшата инстанция отхвърлиха искането му – с мотива, че законът разрешава това само при извънредни обстоятелства.     

Данните на AP/NORC показват, че 53% от американците одобряват използването на Националната гвардия в подкрепа на полицията (при 40% неодобрение), но когато става дума за участието ѝ в депортиране на мигранти неодобрението взема връх – 49% срещу 43% одобрение.  

61% са против Националната гвардия да се използва за налагане на контрол върху местните полицейски служби, както стана във Вашингтон (срещу 27% одобрение за подобна мярка).   

Президентът републиканец е критикуван, че с разполагането на военни в градове, управлявани от демократите, цели разправа с политическите си противници. Също, че иска да постави под свой контрол Националната гвардия,  да се меси в местната политика на щатите и дори да тества използването на въоръжени формирования за налагане на авторитарно управление.    

Особено остри реакции породи решението му за създаване на нова специализирана структура в рамките на Националната гвардия, която да поддържа „сигурността и реда" във Вашингтон, както и идеята гвардейците да са в готовност за бърза намеса в цялата страна „при безредици“. 

Бившият заместник-началник на Националната гвардия Ранди Манър заяви пред CNN, че всичко това напомня за събитията в Германия през 30-те години на миналия век, когато нацистите вземат властта.

Поход срещу демокрацията 

Комичното желание на Тръмп да вижда себе си като крал, супермен или папа би останало в сферата на абстрактния абсурд, ако той не беше взел на  прицел стълбовете на демокрацията. 

Още в началото на мандата си започна конфронтация с пресата. Взе безпрецедентното решение кръгът от медии, отразяващи дейността му, да се определя от Белия дом – така наруши традицията според която независими медийни групи следят работата на президента, включително  проявявайки критичност в защита на обществения интерес. Това беше направено под лозунга за „равен достъп“, с пояснението, че ще бъдат включени някои онлайн медии за сметка на традиционните. Така без акредитация остана световно признат авторитет като агенция „Асошиейтед прес“, но пък сред избраните е почти неизвестна (дори сред американците) медия като сайта The Blaze – популярен в радикално десните среди. „Грехът“ на „Асошиейтед прес“ беше, че отказа да нарича Мексиканския залив “Американски“, както реши да го наименува президентът на САЩ. 

„Тръмп действа тоталитарно, авторитарно и фашистки.“ –  коментира медийният експерт Джеф Джарвис, цитиран от Дойче веле.

Персоналните конфронтации на президента с журналисти по-скоро потвърждават мнението на Джарвис. Наскоро Тръмп избухна срещу водещия от CBS Стивън Колбърт: "Евтаназирайте го, веднага!".  Нарече репортерката Рейчъл Скот от АВС, „отвратителна“ и „ужасна“, а Кейтлин Колинс от CNN – "глупава и злобна". Това са само част от примерите.  

С аналогична безпардонност се отнася и към съдебната система. През октомври реши да изпрати войски Орегон, пренебрегвайки съдебната забрана. 

Появиха се сигнали за натиск върху правораздаването, нарушаващ принципа на разделение на властите.  
През ноември федералният съдия Марк Улф се оттегли от попрището си, за да може да предупреди обществото надигащата се заплаха срещу демокрацията. 

 „Президентът Доналд Тръмп използва закона за партийни цели — насочвайки се срещу своите противници, докато пощадява приятели и дарители от разследване, обвинение и евентуално наказание.“ – пише Улф в своя публикация в "The Atlantic".

Той посочва, че президентът разгражда структурите, които биха могли да разследват корупция от негова страна и от страна на обкръжението му. Напомня, че Тръмп е уволнил 18 инспектори, отговарящи за установяването и предотвратяването на злоупотреби във федералните агенции, премахнал е и звеното за борба с корупцията във ФБР. В отдела за обществена почтеност в Министерството на правосъдието са оставени само петима прокурори, останалите 25 са съкратени – същевременно са отменени правомощията да разследва изборни измами.

Успоредно с гневните изблици на Тръмп срещу съдилищата, лавинообразно е нараснал броят на заплахите срещу съдии. Между март и края на май 2025 г. те са били близо 200. По думите на Улф, става дума включително за достоверни смъртни заплахи.

Президентът демонстрира незачитане на демократичните норми и с отношението си към законодателната власт. 

През ноември миналата година той влезе в конфронтация с шестима конгресмени от Демократическата партия, бивши служители от армията и разузнаването – те призоваха американските военнослужещи да отказват изпълнение на незаконни команди, а държавният глава ги обвини в „подстрекателско поведение, наказуемо със смърт“. Нарече ги „предатели“, с намек, че заслужават да бъдат обесени, с което си спечели критики и от републиканските среди, включително от сенатор Линдзи Греъм.

Президентът обяви война и на академичната автономия, още една опора на демокрацията, която  беше неприкосновена преди ерата Тръмп. 
През март администрацията му спря повече от 400 милиона долара федерални субсидии за Колумбийския университет. През април замрази финансиране на стойност около 2.3 милиарда долара за Харвардския университет, след като престижното висше училище отказа да се подчини на забраната за обучение на чуждестранни студенти. 

Натискът върху университетите беше обяснен с разпалването на антисемитизъм – аргумент, който сам по себе си е легитимен. Беше установено, че пропалестинските протести във висшите училища са организирани от външни лица и че се цели ескалация. От спирането на субсидиите обаче страдат научните изследвания, не ислямистите. Същевременно забраната за обучение на чуждестранни студенти засяга и тези от Израел, които политиката на Тръмп би трябвало да предпази от антисемитизъм. Президентът би могъл да възрази срещу намесата на външни сили в академичния живот, но самият той наруши неговата неприкосновеност.

Наблюдателите отбелязват и недопустимата от гледна точка на демократичната практика склонност на Доналд Тръмп да овластява свои роднини и партньори, без оглед на тяхната компетентност и качествата им за дадена позиция. Президентът назначи бащата на своя зет – Чарлз Къшнър, за посланик във Франция, а на посланическия пост в Гърция изпрати  бившата годеница на сина си Доналд Тръмп-младши – Кимбърли Гилфойл. Определи дългогодишния си приятел от бизнеса с недвижими имоти Стив Уиткоф за специален пратеник за Русия и Украйна – по думите на самия Тръмп, той се е опитал да „продаде Украйна“ на руснаците. 

Украинският анализатор Андрий Попов коментира, че тази "частна дипломация" е връщане към времето на феодализма, когато водещ е бил личният фактор, а не системният подход. 

С атаките си срещу демократичните институции и самите устои на демокрацията Тръмп ерозира американската държавност, носеща факела на свободата вече два века и половина. Зад лозунга да направи Америка „отново велика“ всъщност прави страната си по-слаба.  
Преди седмицата президентът предупреди Републиканската партия, че ако не спечели междинните избори, той може да бъде свален с импийчмънт. Със сигурност си дава сметка, че има основание за това.