Днес се навършват 145 години от приемането на Търновската конституция. 230 са били първите ни народни представители след Освобождението, които са заседавали в Търново от 10 февруари до 16 април 1879 година в Учредителното събрание. Те именно приемат първия основен закон, с което е възродена българската държавност. 16 април се чества като Ден на българската конституция и професионален празник на юриста.
По силата на Берлинския договор временната руска окупационна власт провежда избори по смесена система, в която една част от депутатите в Учредителното и Първото велико народна събрание в Търново, които приемат Търновската конституция и избират княза, са били избирани, други са влезли по право, а трети са назначени от княз Дондуков-Корсаков, разказа историкът от ВТУ и изследовател на парламентаризма проф. Милко Палангурски:
"Тук няма някаква скрита политика. Въпросът е да се формира един общо взето представителен орган, както е записано в Берлинския договор, на нотабилите, т.е. на първите хора на нацията".
Търновската конституция, въвела парламентаризма у нас и регламентирала редица права и свободи за гражданите, валидно и до днес, е приета от елита на нацията при над 97 % неграмотно по онова време население, коментира за БНР проф. Палангурски и пояснява, че сред първите ни депутати са били владиците и градските първенци, учители, търговци и революционери:
"72-а души от тези, които са в събранието, имат зад гърба си връзка с Раковски и Левски. И те накрая налагат конституцията".
Периодично партиите изпадат в кризи и се заговаря за смяна на конституцията, но парламентаризмът си остава устойчива система, коментира още проф. Палангурски и допълва: "Това е опит за спасение. Винаги щом изпадне в криза една партия – дайте да сменяме конституцията".
Фактор
По силата на Берлинския договор временната руска окупационна власт провежда избори по смесена система, в която една част от депутатите в Учредителното и Първото велико народна събрание в Търново, които приемат Търновската конституция и избират княза, са били избирани, други са влезли по право, а трети са назначени от княз Дондуков-Корсаков, разказа историкът от ВТУ и изследовател на парламентаризма проф. Милко Палангурски:
"Тук няма някаква скрита политика. Въпросът е да се формира един общо взето представителен орган, както е записано в Берлинския договор, на нотабилите, т.е. на първите хора на нацията".
Търновската конституция, въвела парламентаризма у нас и регламентирала редица права и свободи за гражданите, валидно и до днес, е приета от елита на нацията при над 97 % неграмотно по онова време население, коментира за БНР проф. Палангурски и пояснява, че сред първите ни депутати са били владиците и градските първенци, учители, търговци и революционери:
"72-а души от тези, които са в събранието, имат зад гърба си връзка с Раковски и Левски. И те накрая налагат конституцията".
Периодично партиите изпадат в кризи и се заговаря за смяна на конституцията, но парламентаризмът си остава устойчива система, коментира още проф. Палангурски и допълва: "Това е опит за спасение. Винаги щом изпадне в криза една партия – дайте да сменяме конституцията".
Още от От редактора
Пада първото правителство със съветски премиер: Андрей Луканов подава оставка
През този период в страната активно работи Кръглата маса, договаряща рамката на демократичните реформи и прехода към пазарна икономика
След 81 години: „Little Boy“ продължава да навява смърт в Хирошима и Нагасаки
Точно над центъра на града в 08:15 ч., местно време „Енола Гей" хвърля атомната бомба назована „Малчугана", в следствие на което загиват 140 000 души
Преди 79 години комунистите пращат на бесилото демократа Никола Петков
С убийството на водача на обединената опозиция в VI ВНС се слага край на опита за демократично развитие на страната. Започва мрачното 45-годишно безвремие за България