Днес се навършват 145 години от приемането на Търновската конституция. 230 са били първите ни народни представители след Освобождението, които са заседавали в Търново от 10 февруари до 16 април 1879 година в Учредителното събрание. Те именно приемат първия основен закон, с което е възродена българската държавност. 16 април се чества като Ден на българската конституция и професионален празник на юриста.
По силата на Берлинския договор временната руска окупационна власт провежда избори по смесена система, в която една част от депутатите в Учредителното и Първото велико народна събрание в Търново, които приемат Търновската конституция и избират княза, са били избирани, други са влезли по право, а трети са назначени от княз Дондуков-Корсаков, разказа историкът от ВТУ и изследовател на парламентаризма проф. Милко Палангурски:
"Тук няма някаква скрита политика. Въпросът е да се формира един общо взето представителен орган, както е записано в Берлинския договор, на нотабилите, т.е. на първите хора на нацията".
Търновската конституция, въвела парламентаризма у нас и регламентирала редица права и свободи за гражданите, валидно и до днес, е приета от елита на нацията при над 97 % неграмотно по онова време население, коментира за БНР проф. Палангурски и пояснява, че сред първите ни депутати са били владиците и градските първенци, учители, търговци и революционери:
"72-а души от тези, които са в събранието, имат зад гърба си връзка с Раковски и Левски. И те накрая налагат конституцията".
Периодично партиите изпадат в кризи и се заговаря за смяна на конституцията, но парламентаризмът си остава устойчива система, коментира още проф. Палангурски и допълва: "Това е опит за спасение. Винаги щом изпадне в криза една партия – дайте да сменяме конституцията".
Фактор
По силата на Берлинския договор временната руска окупационна власт провежда избори по смесена система, в която една част от депутатите в Учредителното и Първото велико народна събрание в Търново, които приемат Търновската конституция и избират княза, са били избирани, други са влезли по право, а трети са назначени от княз Дондуков-Корсаков, разказа историкът от ВТУ и изследовател на парламентаризма проф. Милко Палангурски:
"Тук няма някаква скрита политика. Въпросът е да се формира един общо взето представителен орган, както е записано в Берлинския договор, на нотабилите, т.е. на първите хора на нацията".
Търновската конституция, въвела парламентаризма у нас и регламентирала редица права и свободи за гражданите, валидно и до днес, е приета от елита на нацията при над 97 % неграмотно по онова време население, коментира за БНР проф. Палангурски и пояснява, че сред първите ни депутати са били владиците и градските първенци, учители, търговци и революционери:
"72-а души от тези, които са в събранието, имат зад гърба си връзка с Раковски и Левски. И те накрая налагат конституцията".
Периодично партиите изпадат в кризи и се заговаря за смяна на конституцията, но парламентаризмът си остава устойчива система, коментира още проф. Палангурски и допълва: "Това е опит за спасение. Винаги щом изпадне в криза една партия – дайте да сменяме конституцията".
Още от От редактора
159 години от смъртта на Раковски - родолюбецът, прозрял колко убийствена е политиката на московците
Да помним завета му: Вечни мъки ни чакат в железните нокти на Русия...
И след 20 години Кремъл не може да изтрие черното петно от разстрела на Анна Политковская
Покушението над руската журналистка се превърна в едно от най-скандалните убийства в Русия при управлението на президента Владимир Путин
Да помним: Преди 1012 години умира Самуил - най-трагичният български цар
Днес тленните му останки лежат в саркофаг, положен в столичния храм "Света София"