На 15 септември 1946 г. България официално престава да бъде царство и е обявена за народна република. Това се случва след референдум, организиран при условията на съветска окупация, проведен на 8 септември същата година. Според официалните резултати от 4 509 354 гласоподаватели в референдума участват 4 132 007 гласоподаватели (91,63%), като 92,72% или повече от 3 милиона от гласувалите се обявяват за премахването на монархията и обявяването на страната за република.

Резултатите от референдума са оспорвани от монархисти, които смятат, че намиращата се на територията на България Червена армия е оказала влияние върху тях. Най-често се говори за фалшифицирани гласове, а допитването до народа е просто параван, зад който се установява плавно, но много сигурно диктатура, смятат историците. През цялото време управлява БКП, формално подпомагана от БЗНС.

Историци са единодушни, че референдумът е проведен в атмосфера на силен натиск и липса на реален демократичен избор. По Конституцията на Търновската конституция дори не е предвидена възможност за промяна на държавното устройство чрез плебисцит, което прави акта незаконен от юридическа гледна точка.

В същото време цар Симеон II е едва 9-годишен, а регентството му е отстранено, което окончателно ликвидира монархията в България. 

Така или иначе съпротива срещу резултатите от референдума няма 45 години и страната носи абревиатурата НРБ до 15 ноември 1990 г., когато е преименувана на Република България. България  навлиза в нов период на своята история, белязан от доминиращата роля на комунистическата партия, установяването на еднопартиен режим и все по-засиленото влияние на Москва.

Впоследствие България приема нова конституция през 1947 г. (т.нар. Димитровска конституция), която институционализира еднопартийното управление и поставя страната на пътя към сталинистки модел на развитие.