До последния си дъх патриотът мисли за българите от родния си град, на които завещава значителна сума, с която да се построи нова сграда за основаното по негов почин училище, което днес носи неговото име
Днес отбелязваме 236 години от рождението на една от емблематичните фигури в Българското Възраждане – габровецът Васил Априлов.
Дошъл на бял свят на 21 юли 1789 г., едва 11-годишен Васил Априлов напуска България с по-големия си брат търговец. Двамата заминават за Москва, а по-късно завършва гимназия в Брашов и за кратко следва медицина във Виена (1807-1809).
След известно време двамата братя отиват да живеят в Одеса, която по това време се налага като главен център на западна Новорусия. Първоначално Васил Априлов работи при гръцкия търговец Теодориди, след което заедно с брат си открива фабрика за спиртни напитки. През 1821 година изграждат фабрика за рафиниране на захар и голям магазин за хранителни и други потребителски стоки.По време на Гръцкото въстание (1821) щедро подпомага готвещите се да преминат Дунава доброволци.
Решителен поврат във възгледите на Априлов предизвиква книга на Юрий Венелин „Древните и сегашните българи“. Под нейно влияние родолюбивият българин се посвещава на просветното и културно издигане на българския народ. През 1835 г. открива в Габрово първото чисто българско взаимно училище, сегашната Априловска гимназия. Негови съмишленици са Николай Ст. Палаузов, на братята Константин и Димитър Мустакови, на други български търговци в странство и на търновския митрополит Иларион.
Освен, че финансово и организационно подкрепя българското просветно движение, Васил Априлов издава и няколко книги, с които дава насока на възрожденското училищно дело: „Денница на новобългарското образование“ (1841), „Допълнение към „Денницата“ (1842), „Мисли за сегашното българско учение“ (1847). Той е и сред най-ревностните защитници на идеята новобългарският, а не църковнославянският или гръцкият език да бъде основа на светското образование у нас.
Априлов има принос и за развитието на българската наука. Чрез писма издирва в България свои сътрудници и ги насърчава в събирането на старинни и на народни песни. Негови дописници стават Захари Круша, Райно Попович, Неофит Рилски, Анатолий Зографски и др. С тяхно съдействие пръв обнародва образци от средновековни български монети, както и текста на няколко старобългарски грамоти.
За последно Васил Априлов посещава Габрово през 1847 година. На връщане за Одеса умира в Галац от мъчилата го дълги години туберкулоза. До последния си дъх родолюбецът мисли за българите от родния си град, на които завещава значителна сума, с която да се построи нова сграда за основаното по негов почин училище, което днес носи неговото име.
Погребан в Галац, впоследствие останките му са пренесени в двора на Априловската гимназия. През 1935 г. пред училищното здание му е издигнат паметник, изработен от скулптора Кирил Тодоров.
Още от От редактора
Памет за "втория Батак" - повече от 2000 са изклани като пилци в Любенова махала
На 14 юли 1877 г. османски редовни части и башибозук нападат село Гюнели махле (днешна Любенова махала), където по данни на следствената комисия, изпратена от Цариград, само в църквата и двора ѝ са убити 1013 души
Преди 148 години Великите сили решават съдбата ни без нито един български глас
По силата на Берлинския договор българските територии, установени от Цариградската конференция от 1876 г., са разделени на 7 части
Преди 35 г. България приема конституцията на фона на вълна от гладни стачки, палаткови лагери и митинги
Приемането на Основният закон на страната от 7-то Велико народно събрание е съпроводено от т.нар. „протест на тридесет и деветимата“, които обявяват гладна стачка през май 1991 г. Те напускат парламента с декларация, в която искат саморазпускане на Великото народно събрание, избори през юли и БСП да върне парите, които е взела от бюджета.