Дълги години в българското обществено пространство битува твърдението, че СДС и президентът д-р Желю Желев са наложили 3 март като национален празник, заради съвпадението с рождения ден на Желев. Това твърдение обаче не отговаря на историческите факти.

В началото на 1990 г. нито СДС, нито д-р Желю Желев имат реална власт в държавата. Решението за определяне на 3 март като национален празник е взето от тогавашното партийно-държавно ръководство, което следва политиката на перестройката. След свалянето на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г., комунистическата власт се отказва от дотогавашния официален празник – 9 септември, и само три месеца по-късно обявява 3 март за национален празник на НРБ.

Исторически контекст

На 10 ноември 1989 г., по указание на Москва и с активното участие на съветския посланик в България, генералът от КГБ Виктор Шарапов, ЦК на БКП сваля Тодор Живков от поста генерален секретар. На негово място е избран Петър Младенов, смятан за лоялен към съветското ръководство.

Седмица по-късно, на 17 ноември 1989 г., Живков е отстранен и като председател на Държавния съвет, а постът му е зает отново от Петър Младенов. По това време Държавният съвет е най-висшият управленски орган на социалистическата държава и има правомощия да издава укази със силата на закон.

През този преходен период властовите промени в България се извършват в координация с Кремъл. Новите ръководители – Петър Младенов като държавен глава и Андрей Луканов като министър-председател – следват насоките на съветското ръководство за „преустройство“ на социалистическата система.

Като израз на политическата лоялност към Москва, на 27 февруари 1990 г. Петър Младенов подписва Указ № 236, с който 3 март – денят на Освобождението на България от османска власт – се обявява за национален празник. Указът е утвърден от тогавашното комунистическо Народно събрание на 5 март 1990 г. без дебати и без други предложения.

Политическо измерение

Приемането на 3 март като национален празник е резултат от политическия курс, следван от тогавашното ръководство. В продължение на десетилетия тази дата поражда обществени дебати, като част от българското общество я възприема като ден на национална гордост, а други – като символ на външни зависимости.

България има славни дати в своята история, които наистина са достойни да бъдат обявени за национален празник. Такъв е 22 септември - денят на Независимостта на България. Такъв ден е и 6 септември - денят на Съединението на България, едно от най-родолюбивите дела, извършено по волята единствено на българския народ.

Но и днес, повече от три десетилетия по-късно, въпросът за националния празник остава тема на дискусия. За огромно съжаление нито една политическа партия не проявява достатъчно решителност и воля да поправи това подло дело на комунистите и приеме достойната дата, която да бъде наш национален празник. Не осъзнава, че преосмислянето на историческите факти и осъзнаването на дългосрочните политически последици са важна стъпка към изграждането на национално единство. Дали ще се намери някога силно българофилско мнозинство в парламента, което да поправи тази грешка – бъдещето ще покаже.