Памет за Алекс Алексиев: Докато политиците са глухи какво зло е Русия, съдбата на България ще бъде поставена на карта

С времето човек трупа все повече спомени, но понякога губи хората, които са ги направили значими. Загубата на приятел не е просто раздяла – тя променя начина, по който гледаме на собствения си живот и на времето, което ни остава.

Православните християни не вярват в окончателна раздяла. Имат вяра в продължението на живота отвъд физическото присъствие. Но дори тази вяра не може да заличи болката от загуба на човек като Алекс Алексиев.

Има личности, чието отсъствие просто се забелязва, а има и личности, чиято липса променя света около тях. Алекс Алексиев беше от вторите.

Животът му премина през големите конфликти на XX век. Като дете той преживява последиците от комунистическия режим, а по-късно емигрира в Съединените щати след тежки изпитания. Там Студената война се превръща и в негова лична кауза – защита на свободата, демокрацията и истината.
В продължение на десетилетия Алекс води тази битка с най-силното си оръжие – словото. Работи по международни политически проекти във Вашингтон, а сред най-важните е ролята му като директор на българската редакция на Радио „Свободна Европа“. По-късно продължава публичната си дейност като анализатор и публицист, защитавайки демократичните ценности и предупреждавайки за опасностите от възраждането на авторитарни идеи.

В чужбина Алекс Алексиев е високо ценен като политически анализатор и човек с широк международен поглед. В България дълго време остава недооценен – съдба, позната на немалко български интелектуалци, избрали пътя на емиграцията.

Той познава и общува с личности от световен мащаб – политици, писатели и общественици. Разказите му за срещите с хора като Александър Солженицин, Василий Аксьонов и Робърт Конкуест бяха не просто спомени, а свидетелства за един свят, до който малцина са имали достъп.
Алекс носи и силна връзка с наследството на своя баща – писателя, художника и издателя Райко Алексиев. 
Човек с огромна и рядка духовна енергия, той остави след себе си книги, идеи, приятелства и каузи, които ще продължат да живеят. Отвъд професионалните постижения, Алекс бе човек с необикновена щедрост и човечност, който умееше да дава време, внимание и подкрепа дори на хора, които невинаги заслужаваха това.

Изключителен родолюбец и патриот, Алекс Алексиев ни остави един завет: Може да си европеец, без да се отричаш от националните си корени и да си българин, без да си русофил.

Негово е предупреждението, кое е актуално и днес: Докато политиците и българските избиратели са глухи каква заплаха е Русия, бъдещето на България ще продължи да бъде поставено на карта.

Поклон пред светлата му памет!