Беше осветлено паралелното правосъдие. Правосъдие, което се осъществява на едни други места. Оказва се, че това паралелно правосъдие съществува. Многократно е алармирано обществото, но до момента не бяха предприемани никакви съществени действия. Този смрадлив чорап на паралелното правосъдие трябва да бъде разплетен до край.
Този коментар направи в ефира на Би Ти Ви адвокат Емил Георгиев от "Правосъдие за всеки" по горещия казус, свързан с Мартин Божанов-Нотариуса.
„Когато излезе разследването за Осемте джуджета, действащият тогава главен прокурор заяви: „Не искам да си го причинявам“. Това ни кара да се запитаме кой следва да си го причини?“, върна лентата назад адвокатът.
„Когато призваното правосъдие не работи и бездейства, тогава пипалата си разгръща паралелното правосъдие. То е помагало за кариерното издигане на доста хора в правосъдната система. Имало е удобни съдии, готови да слушат“, обясни юристът.
Според Георгиев най-лошото е, че 11 години имахме специализирано правосъдие, а къде са резултатите, попита той.
"Оказва се, че е имало институционален чадър. Тук гарантът ще бъде бъдното гражданско съзнание. Другият център на влияние са „Осемте джуджета“, където имаме прекратени наказателни производства. Трябва да бъдат осветлени имената на хората от списъка, дори ако има политици. Нуждаем се от смели политически лидери, които трябва да довършат съдебната реформа. Нуждаем се и от сърцати прокурори, които да отмият срама, трупан от техни началници в годините“, призова адвокат Георгиев.
Още от Закон и ред
ВСС допусна петима прокурори до участие в избора на членове на Висш съдебен съвет
Решението може да бъде обжалвано в тридневен срок пред състав, състоящ се от трима съдии от ВКС и двама съдии от ВАС
Незаконно обвинение срещу бивш шеф на КЕВР струва на прокуратурата над 15 000 евро
Светла Тодорова бе преследвана от държавното обвинение за длъжностно престъпление през 2017 г. заедно с друг бивш шеф на КЕВР – Ангел Семерджиев
Закон затяга правилата за „парите до 5 минути“ на бързите кредити
Законопроектът въвежда в българското законодателство изискванията на европейската Директива (ЕС) 2023/2225 и разширява обхвата на регулацията към нови форми на кредитиране