Огнян Минчев*

Ако искате да знаете какво мисли и прави "дълбоката държава" (в България - дълбоката липса на държава) - следете идеологическите тези, които споделят от време на време Андрей Райчев и неговият кръг. Колкото пъти се появява напоследък, Райчев упорито налага, набива една единствена теза - в лицето на ДБ 

имаме една нова, разгръщаща се "десница", 

след като пространството между центъра и дясното - според него - дълго време е било "размито". Трябва да си или много наивен - незапознат с реалността, или да си дълбоко мотивиран, за да твърдиш, че политическият кръг около Христо Иванов и неговите колеги е "ново дясно". В лицето на коалицията между Да, България, Зелените и сега доминиращата част на ДСБ ние ясно и отчетливо виждаме не "ново дясно", а отдавна очакваното да се появи и структурира в България нормално европейско ляво от началото на 21 век.
Какво се случва в цяла Европа през последните десетилетия с традиционната левица? След предпазливата адаптация на социалдемокрацията към неолиберализма чрез Третия път (Блеър, Шрьодер) традиционният ляв реформизъм кротко се спихна до под 20 на сто - ГСДП - или попадна в ръцете на леви радикали - лейбъристите и Корбин (пак с 20 на сто). Навсякъде в Европа възникват и експанзират формациите на един нов ляв синтез. Той включва зелената алтернатива и радикалния дневен ред на климата, постмодерния либерализъм и новите малцинствени права, мултикултурния дневен ред, и т.н. В продължение на доста време тези елементи на новото ляво съществуваха паралелно и доста хаотично, но напоследък все по-успешно се синтезират и днешното зелено-либерално-социалдемократическо мнозинство в ЕП е най-доброто свидетелство за това.
В България тази нова левица пробива трудно по редица причини. Първо, поради "естествения" консерватизъм на преобладаващата част от българските граждани в рамките на едно застаряващо, недомодернизирано и твърде бедно общество. Второ, поради твърдата и непоколебима окупация на лявото пространство в българския обществен живот от политически сили, които представляват - в най-добрия случай - една архаична комунистическа левица, споделяща дълбоко ретроградни социални и културни стереотипи на далечното минало. Тази левица е вътрешно разделена на членска маса, емоционално принадлежаща към социалноикономическите илюзии на миналото, и един олигархичен партиен елит, приел неолиберализма, плоския данък, корупцията по високите етажи на властта и дълбоко несправедливия порядък на посткомунистическата олигархична система. Тези от елита на БСП, които искат завръщане към лявата социална и икономическа идентичност всъщност се връщат към илюзорните възгледи на миналото. Тази левица е дълбоко консервативна - социално и културно - и напълно инертна като политически потенциал. Между нея и новото европейско ляво лежи не просто пропаст - това са 

различни вселени

Трето, българската традиционна левица - както в лицето на БСП, така и на "архипелага" от нейни производни - президентството на Р. Радев, безхитростният популизъм на Мая Манолова, арогантният примитивизъм на първите три букви от азбуката - са дълбоко и необратимо русофилски в политическия, културния и агентурния смисъл на думата. Русия продължава да играе своята традиционна роля на архиреакционния фактор в европейската и международната политика. И като Руска империя, и като СССР, и като Путинова "вертикала на властта", Русия е опора на традиционализъм, диктатура и имперски експанзионизъм. Оксиморон е да твърдиш, че си ляв и да се опираш на Русия - в каквото и да е измерение на твоята идентичност.
Блокираното българско ляво - блокирано от лявоконсервативния, посткомунистически и русофилски блок на социална и политическа власт в България - започва да се разчупва едва сега, когато съвременния ляволиберлен-зелен синтез на Запада и Европа започна да пробива в България и да се заявява с очакван ляв радикализъм по площадите и улиците на София и други градове в протестите от последния месец. Някой ще каже - е, хайде, поне ДСБ пожалете с квалификацията "ляво"! Не забравям, че традиционно ДСБ се учреди от по-радикални антикомунисти и ориентирани вдясно активисти и поддръжници на СДС. Но ако видите днешното ядро на динамика в тази партия ще забележите, че тя все пак върви към другите две партии в коалицията поне в няколко измерения - антикорупционно, активистко-радикално, либерално в широкия, но и в съвременния смисъл на думата. Принадлежността към ЕНП се разглежда, не без право, като досадно наследство - на първо място от евродепутата и доскорошен лидер на ДСБ Радан Кънев.
За мен няма съмнение, че ДБ е - или ще бъде - пристан на модерното ляво либерално движение в България, което е все още твърде ограничено като полулярност, но бързо набира сили. Именно това бързо укрепване на новия ляв потенциал в българската политика в лицето на ДБ (Да, България + Зелени + някои крила на ДСБ) плаши определени политически кръгове и олигархични ядра, които очевидно са помолили хора като г-н Райчев да убеждават напълно безкористно обществеността, че левицата в България всъщност си остава организирана около кръга БСП - Румен Радев - АБВ - Мая Манолова + ... Това е важно по няколко причини. Първо, защото 

за да има хегемония на милиционерската олигархия

 върху българския обществен живот - в политиката, стопанството и медиите - е необходимо олигархичните инструменти да контролират всички основни направления на българския обществен живот - вляво и вдясно, и в центъра. Една нова либерално-зелена левица, макар и все още далеч от критична маса да промени системата, е структурен враг, ако не може да бъде овладяна. (Дори и да бъде накарана да си сътрудничи с президента и други политически елемненти на статуквото.)
Второ, да се допусне подмяна на окопалата се посткомунистическа левица с една съвременна европейска - пък макар и не толкова силна (все още) - левица може да означава отслабване на русофилската основа на имперската хегемония в България. Тази хегемония изисква същото, което се предполага и за контрола на местната олигархия върху властта - всеобхватност на "захапката" върху българското общество. Трето, допускането на ДБ като открита визия на съвременна европейска левица означава неизбежно пенсиониране на "старите муцуни", окупирали луксозния санаториум на българското "традиционно ляво". Не е задължително да ви харесват Христо Иванов, Борислав Сандов, Жени Георгиева, Евгений Дайнов или Манол Глишев. Но на техния фон "левите" Мая Манолова, Румен Петков, Кирил Добрев и дори Корнелия Нинова ще ви изглеждат в най-добрия случай като донякъде симпатични експонати от музейна експозиция на епоха, която силно се надявам да е останала в миналото. 
Андрей Райчев гради и една конкретна - актуална политическа "визия" от абсурдното твърдение, че ДБ е "новото дясно" в България. Това, което наблюдаваме пред очите ни е тоталната амортизация на ГЕРБ като управляваща политическа сила след три мандата на власт. Всички основни ядра на олигархичната властова структура - Сараят, библиотеката, старците-разбойници от известно софийско заведение, многобройните и многолики руски олигархични лобисти - подготвят нова конфигурация на публичната власт в България след края на настоящето управление. На мястото на народняшката ГЕРБ, афиширана като десен център на власт днес се подготвя една по-пъстра "ляво-центристка" конфигурация на властта. Тази конфигурация - ще бъде поне толкова аморфна, толкова безлика и откровено интересчийско-клиентелна - неидеологическа, колкото беше и си остава самата ГЕРБ. Единствената идеологическа характеристика на ГЕРБ е, че "ни пази от комунистите". Новата "ляво-центристка" коалиция, която ще замени ГЕРБ, още по-малко може да бъде определена с каквато и да е идея или ценност отвътре, та ще се наложи да бъде определяна по отношение на нещо по-ясно очертано като външна алтернатива - опозиция. Райчев § С-ие подготвят визия за тази 

външнаалтернатива в лицето на ДБ като "ново дясно",

 та дано муцуните на новата им властова конфигурация заприличат най-сетне на нещо "ляво". Г-н Доган онзи ден се усмихва иззад розовия храст - явно и той няма нищо против. Мая - лява, Руменовците - леви, Кирчо ляв, та дрънка... А Христо Иванов и Генчо Дайнов - десни! Ей, Райчев, откъде ги измисляш тия лакърдии бе, човек!

P.S. Искам да се извиня на всички членове и симпатизанти на ДБ, които считат себе си за "десни" и ще се почувстват неуютно от позицията, която излагам. На тях мога да кажа следното. По силата на своето възникване като антитеза на статуквото, масираната корупция и завладяната държава, ДБ наистина обединява хора с различни възгледи от т.нар. демократична общност - наследник на СДС от 90-те години. Според мен, въпреки самоидентификацията на СДС като "дясна" политическа сила, още от 90-те години тази формация играеше ролята на структурна алтернатива, която разви преобладаващо леви инстинкти на поведение и упражняване на обществена власт - с изключение на отчетливо дясната си икономическа, неолиберална идентичност. Българската демократична общност никога не разви - поне не в в големи мащаби - определени характеристики на дясното като културна, социална, ценностна идентичност. Като изключим носталгията към предкомунистическа България, тази общност остана чужда на националистически, традиционалистки и нелиберални възгледи и идентичност. Затова смятам, че либерално-прогресистката идентичност доминира днешната ДБ, без това да означава, че в редиците й няма хора с по-дясна или поне по-умерена социална и културна принадлежност. Във всеки случай, подобно на всяка друга теза, тази визия, която споделям е с огрубени контури, за да позволява последващ дебат, който би могъл да внесе корекции и несъгласия. 

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора. Заглавието е на Faktor.bg