Путин владее изкуството на маскировката, затова е и изкуство на маскировката, за да не знае никой ще жертваме ли нещо или не

Ако вие сте руски патриот, то вие казвате: "Нашият враг е Запада!", призовава крайният руски националист

Публикуваме това интервю на руския философ и имперски националист Алексендър Дугин, идеолог на евразийството и дълго време личен съветник на Владимир Путин защото, според нас, то е ключ към разбирането какво и защо се случва между Русия и Запада, какво мотивира действията на Путин, възможно ли е Кремъл да се откаже от агресията срещу Украйна, в името на какво режимът е готов да жертва живота и благоденствието на собствения си народ. Дугин е стратегът, от който в българската политика се вдъхновяват Волен Сидеров и Костадин Костадинов.

Интервю на Дмитрий Зуев, geopolitica.ru

- Господин Дугин, как тълкувате събитията от началото на годината?

- Мисля, че стана ясно, че Русия не  се е отказала от отговорността за съдбата на постсъветските режими. 
Че Русия решително е настроена да не допусне "цветни революции" в постсъветското пространство. 
С това е свързана сегашната ескалация на отношенията със Запада.
Русия казва:
"Не, аз няма да позволя да правите на постсъветското пространство това, което искате. И в Казахстан няма да ви го позволя, и на други места". 
Мисля, че това разбраха всички - и бившите съветски републики, сега страните от ОНД, и Запада. Затова и страните, членуващи в Договора за колективна сигурност с такава готовност демонстрираха своята лоялност в случая с Казахстан, това е много правилно и хубаво. 
Но все пак нещо не достига, за да премине евразийската интеграция в пълноценна фаза. 
И тук не говорим за неща като подписване на договори за дружба, така няма да стане. Говорим за много по-сериозен жест и ние стоим на прага на този жест.
Жест, който трябва да стане решителната стъпка към възраждане на Евразия като самостоятелен полюс на световната политика, като център на сила, изцяло контролиращ всичко, което влиза в зоната на неговата отговорност.
От това, как ще бъде решена критичната ситуация с Украйна и Донбас, ще зависи съдбата на цялото евразийско пространство.
В ситуацията с Казахстан Русия действаше правилно и е забележително това, че тя беше подкрепена от страните от Договора за колективна сигурност.
Но това не е главното.
Главното е как ще бъде решен украинският проблем.

- Каква цена е готово да плати ръководството на Русия за Новорусия?

- Това е въпрос, на който нямам отговор. През 2014 година бях дълбоко убеден, че Русия можеше на относително невисока цена да постигне реализацията на проекта "Новорусия", нейното освобождение. Най-малкото въпросът за освобождението на Източна Украйна можеше да бъде решен с много по-прости средства, с по-голяма степен на легитимност и с по-малко загуби, отколкото сега.
Тогава бях просто поразен от това, че когато вече всичко беше готово за следващата крачка, ние спряхме.
Не можах да разбера каква беше тази история за "хитрия план" и седемте последни години не проясниха ситуацията.
И в днешната ескалация също не се съдържа отговор какъв беше този "хитър план".
А просто казано - не е имало никакъв "хитър план". Ние се поколебахме, спряхме и изпуснахме шанса си. 
И след като не направихме това, което трябваше да направим тогава, през 2014 година, в много по-благоприятни начални условия, сега съвсем не успявам да си представя с какво си имаме работи в тази нова ескалация. Тогава Западът ни провокира и създаде видимост, че е готов всеки момент да премине към решителни действия, за да ни сплаши, за да приемем покорно една възможна терористична операция на Киев в Донбас, ако ние сме решили да поправим онова недоглеждане през 2014 година в нови условия. Това, което се случи през 2014 година беше грешка, а може би, и предателство.
След това, което стана през 2014 година, впрочем, мен тогава ме махнаха от всички централни телевизии заради позицията ми. Но аз и сега смятам, че тогава в никакъв случай не трябваше да спираме, трябваше да продължим освобождаването на Новорусия.
А ние спряхме, и съответно, нищо не постигнахме през цялото това време, абсолютно. Само армията на противника физически, политически и морално укрепна и влиянието на враждебния на Русия НАТО в Украйна многократно нарасна. 
Случи се именно това, което не трябваше да се случва.
Ситуацията изобщо не се подобри за седем години. И мисля, че съдбата на сегашната криза е просто непредсказуема.
Нито една страна, нито отвън, нито вътре, не говори дори съвсем бегло за това как точно стоят нещата. Аз мисля, че в някакъв смисъл това дори е държавна тайна - каквато е всъщност.

Има такива въпроси, на които просто не може да съществува отговор. 
Какво се случва сега с Украйна относно Русия и Запада - никой не може нито да знае достоверно. Защото това е толкова сложна и критична във всяко отношение ситуация, която не се поддава на просто логическо обяснение.
Това може да завърши с нищо или с гръмогласни твърдения, че "ние победихме" в духа на "хитър план-2".
Но, може да започне и нещо сериозно. Сега всичко може да бъде много сериозно. Тогава, през 2014 година въпреки всичко ние постъпихме неправилно. Ами ако сега изведнъж вземем, че постъпим правилно?
Но вече е невъзможно да се повлияе на това, невъзможно е и да се разбере. 
Има някакъв елемент на фантастична странност в решенията на нашето ръководство, което понякога постъпва абсолютно правилно, сякаш по внушение свише – в пределите на всички исторически и геополитически закономерности. А понякога на празно място възникват някакви непреодолими и непонятни препятствия. 
Изкуството на маскировката, което процъфтява в нашата власт, затова е и изкуство на маскировката, за да не знае никой ще жертваме ли нещо или не, готови ли сме да направим нещо или не, имаме ли решителност или не.
Аз мисля, че не остава дълго да чакаме – някои последния си кошмар, някой - най-голяма радост. Зависи кой как го вижда.

- Нашият главен враг, както Вие самият много пъти сте казвали е "цивилизацията на морето". Но в ситуацията с Казахстан се видя ясно, че първи надигнаха глави Китай и Турция. Турция е активна и в ситуацията в Украйна. От кого да очакваме най-голямата опасност? Колко опасни в историческа перспектива са Китай, Турция и идеята за  пантюркизма?

- Съществува йерархия на заплахите. 
Днес, както впрочем, винаги - главната заплаха идва от атлантическия Запад и особено от новото ръководство на ултраглобалиста Байдън и неговите либерални ястреби. Те продължават да отстояват еднополюсния свят и своята рушаща се хегемония. Точно това е "цивилизацията на морето". Това е и главната причина за проблемите на постсъветското пространство. Това е и нашият главен, екзистенциален враг.
Или ние, или те! 
Zero sum game!
И когато имаш такъв главен враг, и той е активен, силен, могъщ, хитър, подъл и умен, тогава сравнението с някакви второстепенни заплахи, да избираш кое е по-опасно в една или друга трудна ситуация - това вече става подозрително.
Геополитиката учи: 
"Цивилизацията на сушата против цивилизацията на Морето. Цивилизацията на сушата - това сме ние. Цивилизацията на морето - това е Западът. Ако те активно настъпват (а те активно настъпват!), значи, има само един враг. 
А всички останали са възможни съюзници, приятели или неутрални сили".
И най-важното е, че тези стратези на Запад, които вземат решенията, виждат именно така картата на света. Те са атлантици - и напълно съзнателно. 
У нас постоянно, може би, от невежество постоянно се правят опити да бъде отхвърлена тази праволинейна логика, да бъде игнорирана геополитиката и нейните закони.
Но руският патриот не трябва да има никакви съмнения - нашият настоящ, главен и фундаментален враг е Запада!
И в Казахстан, и в Украйна, и в постсъветското пространство, и в Европа, и където и да било – именно Западът е нашият абсолютен опонент. 
Ако вие сте руски патриот, то вие казвате: "Нашият враг е Запада!"
А чак после идват всички останали - Турция, Китай и така нататък.
Това е закон като "две и две е четири", а не просто мое частно мнение. Този, който смята, че имаме други, съпоставими със Запада врагове, е просто некомпетентен.
Нашият враг са НАТО, САЩ, "цивилизацията на морето",  англосаксонският свят. Особено когато, следвайки своята глобалистка стратегия, настъпва и прави това за наша сметка. 

Ако те бяха слаби, разпадащи се - тогава, може би, дори би възникнала мисълта дали да не ги пощадим. Но когато те настъпват от всички страни, стягат Русия като в пръстените на анаконда и засилват натиска на всички нива (в духа на доктрината на тоталното доминиране – full-spectrum dominance), тогава не може да има съмнения.
Що се отнася до Китай - той е нашият главен аргумент за противопоставянето със Запада, нашият най-важен настоящ съюзник. В Казахстан китайците бяха в пълно съгласие с нас и руско-китайският стратегически съюз в настоящия момент е залогът за многополюсен свят.
Сега Китай е наш приятел - днес - със Си Дзинпин и неговия настоящ геополитически и идеологически вектор.
А що се отнася до Турция, тя в двуполюсния свят беше част от западната стратегия, изпълняваше заповедите на Запада, опитваше се да укрепи влиянието си в Евразия. Но през последните 10 години Ердоган все повече и повече излиза от влиянието на Запада.
Анкара търси всякакви начини да засили своя суверенитет. Преди всичко за сметка на Запада, но и за сметка на останалите - зависи от случая. 
Във всеки случай политиката на Ердоган не е синоним на американската политика. Между Анкара и НАТО има все повече и повече противоречия. И в тази ситуация на нас ни е изгодно да спечелим неутралитета на Турция, особено в навечерието на този фундаментален жест, за който говорим (ако, разбира се, наистина сме готови да го направим).
Освен това, аз не мисля, че Турция ще бъде еднозначно на страната на Киев ако конфликтът премина в остра фаза. Те, в най-лошия случай, ще заемат неутрална позиция. 
Това не значи, че трябва да ги аплодираме, но това не е истинска вражда. 

Истинската вражда е с Вашингтон. Ето какво трябва да бъде унищожено – Carthago delenda est. 

Превод: Faktor.bg