Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец май 2018 година под заглавие: България в опит за сложен баланс между Брюксел, Кремъл и Вашингтон. Основни теми, които са обект на анализ и изводи са: 

- Размразяване на отношенията София - Москва

- Президентът – още една крачкакъм създаване на алтернатива

- ГЕРБ с проблем за позиционирането сислед завоя към Русия

- Нинова закъснява с обновлението на БСП

- Хлад между ЕС и САЩ,

- Тръмп се опитва да удари Германия 

България продължава да има фундаментален вътрешно-политически проблем. Не се търси вътрешен лост за просперитет и развитие, а се разчита на външни фактори и помощ – кохезионните пари (от Запада) и гранд-инвестиционни проекти (Китай, Русия). Историята е доказала и показала, че нито една държава не е успяла с подобна политика.

Президентът Радев се превръща във водещата алтернатива в политическия ландшафт на страната, в своеобразен гарант на демокрацията, в политически център на недоволството от управлението и от статуквото. Готовността му да даде подкрепа на партии – нови или съществуващи – вече бе неколкократно ясно заявена. Посоката, в която се върви, е мащабно обединение срещу модела ГЕРБ. 

Посещението на министър-председателя в Москва повтори алгоритъма на приоритети на председателството на Съвета на ЕС – нагнетени очаквания и без практически резултат. Съставът на делегацията (премиер и петима министри) предполагаше подписването поне на някакъв пожелателен меморандум. Участието в разговорите  на министър на финансите и вицепремиер по еврофондовете няма политическо обяснение. Министрите на енергетиката и туризма дори не се срещнаха с руските си колеги.

Опитите за представяне на желаното за реално се сблъскаха с новия леден прагматизъм, който доминира в Кремъл – газовият хъб „Балкан“ е българско желание, АЕЦ “Белене“ е от компетенциите за Европейската комисия, за евентуалното отклонение на „Турски поток“ към България да се говори с Ердоган.

Може да се направи изводът, че Путин е съпоставял Борисов и Радев и оттук насетне ще работи по линия, която може да гарантира руските интереси (търговски, икономически, енергийни, геополитически, включително дестабилизационни).

Борисов и ГЕРБ се опитват да променят отношението на Кремъл към себе си, което бе стигнало най-ниската си точка през последните години.

Важно е да се отбележи, че Радев имаше среща на четири очи  с Путин (40 минути), докато такава не бе осигурена на Борисов.

ПРОГНОЗА: Безусловната конфронтация на ГЕРБ с президента и визитата на Борисов в Русия ще имат импакт върху вътрешната политика. Премиерът вече е поканен в Народното събрание да отчете резултатите от посещението си в Москва – нещо, което не се случваше след предишните му външнополитически совалки. 44-то Народно събрание трябва да влезе във водещата си конституционна роля, която открито пренебрегваше от началото на своето конституиране насам. 

Евентуалният рестарт на проекта „АЕЦ „Белене“ раздвижи политическите пластове в страната. Фактът, че един енергиен проект има подобна сила е показателен за крехкостта на днешната българска политическа система. Темата ще доведе и до активизиране на различни геополитически влияния съобразно интересите на конкретните субекти. Обществените нагласи изглеждат апатични, с което разсместванията остават основно в институционален и партиен план. Темата тепърва ще се развива с реални проекции на влияние в парламентарната и извънпарламентарна политика.

Социално-икономическите проблеми в страната остават най-тежките в рамките на ЕС. Расте неравенството, като богатството на определена прослойка нараства, докато сред най-бедните се задълбочават негативните тенденции. Продължителността на живота и доходите в България остават най-ниски в ЕС, което е индикатор и за качеството на живот в страната. 

Възможна е смяна на министри след края на председателството на Съвета на ЕС. Това може да освежи управленския имидж, но не решава генерално огромните проблеми пред страната.

Недоволството от управлението продължава да расте, като намира повод да се излее в тематични, локални и браншови протести, в социалните мрежи, в осмиващи кампании.  

Социалните мрежи вече се възприемат като алтернативен носител за предаване и получаване на информация, а основните медии губят доверие и влияние. Търси се начин за пробиване на контрола. В тази ситуация ГЕРБ все по-трудно ще удържа властта, като не изключваме и силови опити за тов (Изборите в Галиче подсказват това.) 

Европредседателството донякъде тушира проблемите, но след края му е възможен взрив на обществено недоволство и бързо създаване на условия за политическа криза. БСП не е подготвена да посрещне кризата, като един от най-реалистичните варианти за излизане от нея са предсрочни парламентарни избори.  

Ситуацията в страната показа, че решението на лидера на БСП Корнелия Нинова да не влиза в т.нар. Голяма коалиция е правилно, то стабилизира партията и ѝ даде дългосрочна перспектива. Нинова обаче няма време. Обновлението, което направи на централно ниво, трябва да продължи в регионите с радикални, безкомпромисни и нестандартни мерки. 

Съществува реален риск недоволството да се трансформира в доверие към партии с неясен идеологически профил, инженерен или ситуационен проект. 

И двете основни споразумения, около които се центрира ядрото на ЕС – за Шенген и еврозоната, изглежда остават затворени за България, въпреки че бяха заявени като приоритетни на старта на ротационното председателство. Страната изпада от „твърдото ядро“, включително и от т.нар. група на „втора скорост“, където мнозинството страни са членове на едно от двете споразумения.

Традиционните доклади на Европейската комисия и на ЕЦБ за страните извън еврозоната буквално са студен душ за българското правителство. Остава отворен въпросът дали България ще подаде молбата си за механизма ERM 2, както бе заявено.

Има ясно различимо геополитическо разместване по отношение на България от страна на външни фактори. ЕС поддържа протоколна любезност, съпричаност, но запазва критичен тон на бюрократично ниво, като остава поле за изяви на големите национални държави.

През последните месеци САЩ минаха в режим на нисък профил като се изключи доклада на Държавния департамент, което някои отдават на обърканата политика на Тръмп и пасивния характер на новия американски посланик в София.

Категорично може да се говори за сериозна активизация на българо-руските отношения на всички нива, въпреки демонстрирания скептицизъм от руската страна заради спрените големи енергийни проекти. Китай също показва интерес към работа в региона и конкретно в България, но по своя по-дискретен и прагматичен начин, който не обича прекалената показаност и изпреварващи декларативности. 

Проведените в рамките на българското председателство на Съвета на ЕС две важни срещи в София (Съвета на ЕС и ЕС-Западни Балкани) завършиха с различни резултати. При първата Европейският съвет реши, че ЕС остава страна и ще изпълнява Иранското ядрено споразумение в рядък момент на единство и решителност. Едностранното оттегляне от Иранското споразумение от страна на Тръмп е директен удар срещу Европа. То нанася тежки вреди на европейската сигурност (мигранти и войни), енергетика (евентуална диверсификация на газови доставки) и бизнес (удар по големите европейски фирми, които навлязоха на огромния ирански пазар след падането на санкциите). 

Втората среща между Брюксел и ръководителите на Западните Балкани отбеляза регрес в отношенията, като вече не се говори за разширяване, а за партньорство по отношение на разширяването на Съюза. Темата дори не бе обсъдена на вечерята на Съвета на ЕС, а бе отложена за дискусия след две години в Хърватия. Очевидно е, че двигател с централна тежест за случващото се в региона ще остане доминираният от Германия и Великобритания „Берлински процес“.

Страните от Западните Балкани останаха разочаровани от случилото се в София (продължаващ блокаж на спора за името на Македония, липса на обозрима перспектива за членство, недоволство от политическото лидерство в отделните страни по въпроса, включително с антиправителствени протести в Албания и задълбочаващо се разделение между ентитетите в Босна). Всичко продължава в техническите измерения на процеса, които са неразбираеми за широката публика и не носят политически маркетингов заряд. Срещата не бе отбелязана като значима или историческа, освен като информационни дописки, в нито една страна на ЕС с изключение на България. 

България няма ясна позиция по отношение името на Македония. Личи хаосът в говоренето по темата. Различни лица от кабинета на всякакви постове тестват различни варианти, от което се разбра, че българската страна няма позиция. Даването на разнопосочни сигнали от Министерски съвет, Министерство на отбраната и МВнР по темата е сигурен начин за загуба на позиции. Политиката всички да са външни министри е контрапродуктивна, а тезата, че България няма претенции към географски понятия е силно обезпокоителна и безспорно е отстъпление от националната политика.
Последното обсъждано име в гръцко-македонския спор – „Северна Македония“ е директен удар и нарушение на националните интереси на България.