Смяната на американския министър на отбраната Джеймс Матис не е свързана с конфликт, а е част от поредица промени в администрацията във Вашингтон, които очертават промяна на подхода във външната политика на страната. Това обясни в ефира на БНР анализаторът Димитър Гърдев.

„Искам да обърна внимание, че за смяната на секретаря по отбраната Джеймс Матис се говореше след междинните избори, които бяха за Конгрес в САЩ. Още тогава в едно интервю американския президент заяви, че може би се подготвя една такава смяна. Също така косвено го беше обвинил, че той е поддръжник на Демократическата партия и виждаме че това са едни процеси, които са назрели между тях двамата. Искам също да обърна внимание, че по време на тази кампания за Конгрес бяха сменени някои от ключовите позиции в чисто оперативното управление на войските на Пентагона и там кадровото решение на президента Тръмп наистина не е отскоро. Също така непосредствено след изборите американският президент смени министъра на правосъдието Джеф Сешънс, също така заместник-съветника по националната сигурност Рикардо също беше сменен, а в момента се говори, че може да се стигне и до смяната на министъра на вътрешната сигурност Кирстен Нилсън. Така че това не е еднократен акт, не е някаква личностна неприязън, не е някакъв конфликт вътре между двамата, а чисто и просто можем да говорим за смяна на похода и смяна на вектора на политиката на САЩ. В самото изказване на секретаря по отбраната много ясно беше споменато, че те имат различия по въпросите на Сирия, Афганистан, но в края на краищата американският президент е този, който задава външната политика на САЩ и той носи естествена отговорност за нея.“

Гърдев очерта и какво може да се очаква в бъдеще.

„Сега, какво можем да очакваме? Вижте, по принцип след като беше разгромена „Ислямска държава“ от тук нататък САЩ бяха поставени в Сирия в една много сложна ситуация. Те разчитаха на кюрдските въоръжени формирования там, но се сблъскаха с много жесток отпор от страна на Ердоган и Турция и една директна заплаха за начало на широкомащабна операция на турските въоръжени сили източно от брега на река Ефрат, към Манбидж. Това ги поставяше в много сериозна ситуация, която крие в себе си възможност за пряк сблъсък. Вече имахме няколко такива заявления по средата на тази година, чрез дипломатически ходове бяха отложени едни такива действия, но това наистина притесняваше САЩ.

От друга страна какво могат да правят все още в Сирия, когато те са поставени пред възможността да бъдат въвлечени в някакъв конфликт с Турция? С иранските части там, също, които са на място на територията на Сирия и, естествено, с военновъздушните сили на Русия, които покриват сирийското пространство? От тук нататък може би ще се търси една форма на все пак запазване на интересите на САЩ там, но под формата на преговори, защото след като те правят такава крачка, естествено, ще се иска, убеден съм, от другите държави да постигнат баланс в самия регион.

От друга страна искам да обърна внимание, че в Ирак САЩ запазват доста сериозно своето присъствие в пет бази там, включително в западната провинция Анбар, която граничи със Сирия, в Ниневия имат две бази. Също така в Багдад, в Киркук. Те бяха доста ограничени, 2200 човека бяха на територията на Сирия американските военнослужещи, но все пак говорим за една промяна, а промяната е свързана с това, че ангажираността на американската армия в преки, активни действия на територията и на Афганистан, и на Сирия, тази активност ще намалява. САЩ запазват правото си да нанасят авиационни удари по целия периметър на тази зона – Сирия, Ирак, Афганистан, там, където се счита, че има терористична дейност и от тук нататък може би ще бъдем свидетели на една много сериозна активност на дипломатическото поприще.“