Руският журналистът Игор Яковенко (@IgorYakovenko) и руският анализатор проф. Андрей Пионтковски (@Andrei_Piontkovsky) обсъждаха в съвместен стрийм последните новини по света — в частност парада на "победобесието" на кремълския диктатор Владимир Путин на 9 май и визитата на китайския лидер Си Дзинпин в Москва. Стана ясно, че срещата между Путин и Си е продължила около седем часа. За какво може да са говорили — гледайте повече в новия стрийм.

Андрей Андреевич, не мога да не задам дежурния въпрос, може и да звучи леко наивно — как смятате, този парад на победобесието, който според мен беше всъщност тържествено приет от Си Дзинпин, а Путин просто се отчиташе за своята 25-годишна работа — какво ви се струва, имаше ли някакво знание, което ни предадоха, или това беше просто ритуал, който мина и замина? Наистина беше трудно от това представление да се извлече нещо сериозно и информативно, но аз обърнах внимание на две обстоятелства.

Първо — масовото присъствие на трибуната (или каквото е там) на военни престъпници. Обикновено това са ръководители около Путин и екипа му, но сега имаше и нова вълна „герои на СБО“. Всички обърнаха внимание, че един от официално издирваните престъпници, някой си Данилов — млад, енергичен човек — беше широко показван от камерите.

А по съдържание — почти нищо. При все че текущата ситуация е доста остра. Обяснявам си го с едно — присъствието на главния човек. С него Путин говори седем часа. Основната тема очевидно е била как Китай да извади Путин от положението, в което сам се е вкарал.

Китай в момента има много силни карти — особено на фона на провала на Тръмп като велик миротворец. Освен това в условията на обявена търговска война срещу Китай, Пекин провежда нестандартна политика — търси икономически, а после и геополитически съюз с Европа.

Преди се позовавахме само на изказвания на отделни китайски посланици, но мнозина помнят известната фраза на китайския посланик в Брюксел: „Въпросът за мира в Украйна е твърде сериозен, за да се остави в ръцете на САЩ и Русия.“ Забележително изказване. Малко преди визитата на Си, китайското външно министерство направи изненадващо изявление без конкретен повод — че Китай и Европа имат много повече общо, отколкото различия.

Очевидно този съюз се формира. Бандитските икономически атаки на Тръмп срещу Европа и Китай просто ги бутат в прегръдките един на друг, където могат ефективно да се противопоставят.

Има три сериозни икономически играча в света: САЩ, Китай и Европа. Когато САЩ обявиха война и на двете, беше ясно, че Китай и Европа ще се сближат. И този съюз няма да е само икономически, а и геополитически — включително по въпроса за Украйна.

Смятам, че Си е изнесъл на Путин седемчасова лекция по глобална политика, в която значителна част е била посветена на Украйна. Китай в момента има уникалната възможност да покаже, че е най-голямата сила, способна да води конструктивна политика. А Путин все още не е успял да преработи всичко ново, което Китай му е казал. Ще научим за резултатите от тази среща съвсем скоро. Засега той просто не беше готов да продължи обичайната си тирада от неприличия по адрес на Украйна и нейния президент. Те просто липсваха този път.

— Андрей Андреевич, тръгвайки от думите ви, искам да задам най-важния, според мен, въпрос от този сегмент на световната политика: какъв характер имаше тази седемчасова лекция? Имаше ли там разговор за мир? Все пак китайският външен министър и самият Си говориха за мир.

Си Дзинпин иска ли край на войната, или го устройва продължението ѝ? Ясно е, че не го устройва преминаването ѝ в термоядрена световна война. Но дали Китай иска тя да продължи, или предпочита страните да се помирят?

Китай е заинтересован от имиджа си на световен лидер №1. Има отлична възможност да изиграе конструктивна роля в Украйна. Предполагам, че той е склонявал Путин поне към прекратяване на огъня за 30 дни — за да се даде възможност в този срок да започнат сериозни преговори за дългосрочно уреждане.

Си има силна карта: още от началото на конфликта подчертава териториалната цялост на Украйна. Това е удобно за Китай, особено с оглед на последните изявления на Путин, че Украйна трябва да признае Крим. Русия трябва да покаже кой е сериозният миротворец.

Китай имаше различни стимули по време на тази война. Той подтикна Путин към войната, когато последният го посети на Олимпиадата — с идеята, че един от двамата врагове ще загине, докато Китай седи на брега и наблюдава.

Ако Русия се провали, Китай ще започне „реализацията“ на своите „исторически територии“ — от Тихия океан до Байкал. Ако се провалят САЩ и западът, и Киев падне, въпросът с Тайван ще бъде решен автоматично — тайванските старейшини ще донесат ключовете от града в Пекин.

Но аз ще изкажа оптимистична гледна точка: мисля, че стратегически Русия в момента вече е този труп, който плува по реката. И в тази нова обстановка — почти всеки европейски лидер през последните дни повтаря едно: светът, който познавахме през последните 80 години, вече не съществува. Свободният свят, ръководен от САЩ, гарантиращ сигурност чрез НАТО — вече не е същият.

След изказванията на някои от най-активните, бих казал и алкохолизирани членове на американската администрация (синът на алкохолик и самият алкохолик, ако трябва да ги назовем), които директно заявиха, че САЩ нямат нито желание, нито възможност да гарантират сигурността на Европа — "нашите приоритети са другаде: границите ни и Тихоокеанският регион".

Това може да се тълкува по два начина: или САЩ излизат от НАТО, или НАТО е де факто ликвидирано. Европа разбра това и започна активно да работи по създаването на нова организация за сигурност, която те наричат "Коалиция на волята".

Вярвам, че силен принос към тази коалиция ще даде новият германски канцлер. Първото нещо, което направи след встъпването си в длъжност, беше да замине за Париж. С Макрон обсъждаха най-вече въпроса за Украйна. И заявиха, че още следващата седмица — те двамата, а вероятно и британският премиер Стармър — ще заминат за Киев, където ще създадат „Съвет за сигурност“. Смятам, че това ще е не за Украйна, а за Европа.

Какво се промени? Коалицията на волята, която в началото беше за подкрепа на Украйна, сега разбира, че след отказа на Тръмп да защитава Европа, Украйна не е просто обект на съчувствие, а е субект — донор на сигурност. Днес Украйна създава сигурността на Европа.