Интервю на Горан Благоев


-  Ваше Високо преосвещенство, защо Възкресението Христово е най-важното събитие за християните?

-  За християните всички събития описани в Евангелията са важни, но възкресението, в оригинал “ставането" на Христос от мъртвите, е акт който променя естествения ход на живота и преодолява неизбежността на смъртта. Като говорим за смърт, каквото и да умуваме за нея и дори да я смятаме за илюзия на нашата сетивна ограниченост, тя е крайният, драматичен акорд на всеки човек. Както се казва: вече го няма!
Христос поправя непоправимото и това става основният мотив за християнството, който не е изисквал богословстване за тези които са Го видяли Възкръснал! А по свидетелство на св. ап. Павел са били около 500 човека.

-  Много често се търси прилика между смъртта и възкръсването на Христос и умиращите и възкръсващи божества в езическите религии – Озирис, Адонис, Орфей. Как християнството обяснява тази прилика и няма ли опасност това, което описва евангелието да бъде прието като религиозен мит, а не като нещо, което наистина се е случило?

-  Християнтвото е религия на Логоса, което на български трябва да означава много повече от Слово. Може би трябва да се разбира като знание. Христос се появява на историческата сцена, когато се осъществява грандиозния преход мит-логос, което означава, че знанието преосмисля митовете. В случая  Възкресението на Христос вгражда и историцира тези митове във факт изграден върху Неговия живот и учение и така познанието за безсмъртието включва старите сказания като архетипи и нагледното свидетелство от апостолите за възможността да възкръснеш. 
Кратко казано Христос обединява предчувствията на древните народи и свидетелството на самия исторически факт.

-  Бихте ли ни разказали за Вселенската съборна църква на Христос, която вие оглавявате в България. Някои ви определят като секта. Сектанти ли сте?

- Аз имам апостолска приемственост, като епископ, от православна църква в Русия, която има собствена регистрация в РФ под името Апостолска православна църква. Нейни членове бяха о. Глеб Якунин и о. Яков Кротов. Сега нашата общност в България е в Конкордат (съюз) със старокатолическа църква, която ни подслони за да не сме сираци. Иначе ние служим по православному.
Старокатолицизмът и православието са класическо-древно християнство, затова думата секта е неуместна!

- Вие сте ръкоположен за православен свещеник към синода на патриарх Максим, впоследствие преминавате към Алтернативния синод. Кое Ви мотивира и защо БПЦ не успя да се превърне в онази институция, която обществото очакваше от нея?

- Преминах в Пименовия синод с желание да се освободи БПЦ от комунистическата зависимост, но се оказа, че нито кадрово, нито политически обществото е готово за това, надявам се, необходимо и полезно действие.

- Неотдавна написахте във Вашия ФБ-профил, че православна църква, която е служила на комунизма няма право да определя съвременния живот на християнството. Защо?

  -  Защото когато не можеш да очистиш собствения си дом от най-голямата мерзост пред Господа – богоборството, да допуснеш в недрата на столицата ти да има мавзолей на антихрист и един от най-големите сатрапи в историята на човечеството, няма как да имаш претенции за бъдещето на християнството! Може да имаш имперски претенции, но не и християнски!

- Вероятно имате предвид Руската църква, но и в София имаше мавзолей на комунистическия лидер Георги Димитров...

- В България този проблем беше решен, макар и съвсем не с активното участие на църквата. Но греховете на църковните деятели, тяхната пасивност и колаборация с този мракобесен култ остават, особено ако не са осъзнати.
 
- Как се отнасяте към идеята за преименуването на патриаршеската катедрала в София от "Св. Ал. Невски" на "Св.св. Кирил и Методий"? След три години ще се навърши един век от нейното освещаване. Възможно ли е да се смени патронът на вече осветен храм?

- Това е въпрос на който трябва да отговори ръководството на БПЦ. А иначе много православни християни смятат, че е предателство пред паметта на нашите български светии катедралният храм да не носи името на някоя от значимите за българската история личности.

- Въпреки че сте духовник, Вие също наблюдавате обществения живот. Как бихте коментирали настоящата политическа ситуация у нас?

- Аз обявих, с известно чувство за хумор, 2021-ва за “Година на мартинала". Това означава човекът от подземието и човекът на границата на общественото доверие да се опита да се заяви и позиционира вертикално, т.е. ценностно. Това естествено ще доведе до сериозни размествания  и конфликти, до преосмисляне на ценности, също и до радикализация на определени личности и общности.

- Виждаме, че света продължава да е застрашен от ковид-пандемията. Всеки ден умират с десетки хиляди. Това бич Божий ли е, знак за наближаващия край на света или... Къде да намерим утехата?

- В контекста на християнското учение за любовта на Бога обясненията за тези болести се съдържат в допущението на разичните свободи в природата, а не като наказание! Наказанието е старозаветно разбиране за смисъла на Божията справедливост. 
След Възкресението на Христос не бива да се страхуваме! А да запазим живота си е дълг, защото е Божи дар, но не трябва да бъде за сметка на други човешки животи. Тук е редно да кажем, че медицината проявява по-голямо човеколюбие, като не пита кой и за какво, и как е виновен, а лекува и съхранява живота. Проблемът е, че сме и духовни същества, а духовният свят постулира морал и това допълнително извисява, но и натоварва човека. 
Христос освобождава духовно и телесно със Своето възкресение, Той в православната традиция е Лекарят на човечеството и света. Нему чест и слава от века и до века! Амин!