28 Август, 2026

Архимандрит Никанор: Подайте оставка за доброто на БПЦ!

Снимка: БГНЕС

"Всички “разбраха” какъв злодей бил архимандрит Никанор. Ал Капоне, Кара Ибрахим и граф Дракула ги направиха да изглеждат като питомци от детската градина в сравнение с мен!", пише той

Архимандрит Никанор

 

МЕСЕЦ ПО-КЪСНО - РАВНОСМЕТКА


На 28 юли 2026г. направих публично изявление, в което запознах българската общественост с някои сериозни проблеми на Българската православна църква и моето служение в нея.
Имаше отзвук.

Измина един месец оттогава - да видим какво стана. 
На първо място, всички “разбраха” какъв злодей бил архимандрит Никанор. Ал Капоне, Кара Ибрахим и граф Дракула ги направиха да изглеждат като питомци от детската градина в сравнение с мен! Видяхме как цялата кремълска пропагандна машина у нас, барабар с медийните рупори на родното задкулисие и орди тролове, се задействат срещу мен, все едно съм кандидат за президент, премиер и главен прокурор едновременно. Чак баща ми - убеден атеист, го покръстиха и го пратиха да ме бил водел в някакъв манастир, щото не знам си какво било…

На поставените от мен въпроси обаче отговор нямаше. А те станаха още по-актуални.

Обясних си болката - абсолютно нехристиянски и нечовешки ми се отказва отпустително писмо от Софийска епархия, за да продължа служението си на друго място в рамките на т.нар. “канонично православие”.

Единици са монасите като мен, които повече от 23 години служим в един и същ манастир, без да прехождаме от място на място. Затова хората ме искат и ме канят - на много места. Аз избрах Русенска епархия.

Причините да поискам отпустително писмо са добре известни - даже сега ми се вменяват във вина. Тоест виновен съм, че имам съвест, която не ми позволява да приема патриарх Даниил за свой духовен отец (както би следвало да бъде в идеалния случай).

Предложих да ми бъде най-сетне удовлетворено желанието, и да забравим, както се казва. Вместо това моето публично обръщение беше използвано като повод да ми бъде заведено “църковно-наказателно дело”.

Едва вчера прочетох т.нар. “обвинителен протокол”. Какво да ви кажа - жалка работа, несериозна. Ще ви запознаем с неговото съдържание в скоро време. Всички обвинения спрямо мен могат да се обобщят в едно - “обида на Величеството”. Ще бъда съден, демек, от църковен съд, за ДУМИ. Не ми е вменено нито едно наистина канонично нарушение.

Този, който противоуставно обаче се явява мой обвинител, допусна великата съблазън в поверения му храм да бъде опята видната астроложка “Алена” - сякаш е възможно човек хем да вярва в съдба и хороскопи, хем “да се упокои със светиите”?!

Такива са им всичките неща. За “финансовите претенции” спрямо мен (то всъщност няма такива, но е друг въпрос) няма и да коментирам. Сами ще видите какво ще стане. Това, което всички видяха е, че Софийска митрополия си позволи да твърди публично, че в Българската православна църква се извършват финансови злоупотреби. Без доказателства, просто така. Много финансови проверки са правени в църквата и много ревизионни доклади (текстове с пожелателен характер) са писани, но нито един не е оповестяван публично - по разбираеми причини.

Кой всъщност уронва престижа на Българската православна църква?

Но нека минем на поставените от мен въпроси, отговорът на които никак не се влияе от това кой и какъв съм аз.

1. Въпросът с убийството на свещеник Стефан Камберов преди 24 години не е получил своето разрешение така, както се изисква от правилата на Светата Православна църква. Изявлението на прокуратурата-адвокатура от времето на Боби Сарафов не казва нищо. А виж - фактът, че убийците-свещеници никога не са били лишени от сан (а мен искат да ме лишат от сан за казани думи), говори много. Ние знаем добре защо това е така…

2. За изминалия месец Софийска епархия не прие в манастирите си нито едно дете от Украйна, нито се ангажира с каквато и да било благотворителна инициатива в помощ на украинските деца, страдащи от продължаващата руска агресия. За това време немалко украински деца загинаха от руски ракетни удари - ако бяха тук, може би щяха да са живи?

3. И до ден-днешен Софийският митрополит и председателстваният от него Св.Синод не са осъдили руската агресия срещу Украйна и варварските бомбардировки над цивилни обекти в нападнатата страна, в резултат на които през изминалия месец загинаха десетки невинни цивилни жители. Споменатите все още не са изпратили писмо до руския вожд чрез руския патриарх Кирил, с което да го призоват незабавно да изтегли армиите си зад международно признатите граници на Украйна.

4. Не получихме отговор и на молбата за ходатайство пред руския патриарх Кирил за освобождаване на българския гражданин-политически затворник в Русия Юрий Беленкий. Проповядваме за милосърдие и човещина, но май всичко остава на думи, а?

5. Васил Иванов от Нова Загора, който през месец януари 2024г. , ученик на 17-годишна възраст тогава, беше канен от игумена на един софийски манастир “да напусне училище и без да казва на никой да дойде в манастира”, за да бъде там “веднага постриган за монах, а след няколко месеца и ръкоположен”, все още чака среща с ръководството, за да разкаже… 

6. През изминалия месец Софийска епархия не се разграничи от своето съучастие в инициативи и прояви, насаждащи омраза спрямо определени групи хора в обществото, и не се извини публично за това. Тоест тя продължава да носи част от моралната отговорност за жестокото убийство на Георги Кузев от малолетни “праведници” и защитници на “традиционните ценности”.

7. Все още няма произнасяне и осъждане на ереста на “руския свят”, проповядвана включително и от българските амвони, и която по своето естество се явява една фашистка идеология - т.е. разпространяването й е противозаконно. Днес ще пиша отделно за това.

8. Така и не получих благодарствено писмо, или някакво друго насърчение за това, че отново успяхме да организираме престой на близо 50 украински деца в манастира, всички от които бяха кръгли сираци или полусираци - с родители, загинали във войната или от руски бомбардировки. 

9. Не чухме от “духовния водач на нацията” думи на подкрепа, признателност и вдъхване на кураж към героите-защитници на Украйна и нейния героичен народ, които удивиха света със своето мъжество, жертвоготовност, свободолюбие и търпение - все християнски и общочовешки добродетели. На какви добродетели смята да учи въпросният духовен водач българските деца - да посрещат с хляб и сол чужди армии, ли?!

Както виждаме, вместо да се търси отговор на поставените остри проблеми, касаещи свидетелството и служението на Българската православна църква, се търсят начини да се запуши устата на осмеляващият се да постави тези въпроси публично. “Нет человека - нет проблема” - така ли е, Ваше Светейшество?
Отново Ви призовавам пред лицето не само на България, но и на целия православен свят:


ПОДАЙТЕ ОСТАВКА ЗА ДОБРОТО НА БПЦ!
P.S. Докато пишех този текст, получих по мейла нова заповед за наложен аргос, т.е. да не служа литургия и т.н., за нови 15 дни. Ако някой може да ми обясни какъв е духовният смисъл на тази мярка, нека ми пише на лични, или в коментарите.

Сподели:

Коментари (0)