На 1-ви март се събират един от най-обичаните български празници от народния и религиозен календар -  Баба Марта и Неделя Сиропусна, известна още като Сирни Заговезни.
Колко е древна  българска традиция на 1-ви март, едва ли някой може да каже. Според стара легенда мартеници връзвали по българските земи траките. Те задължително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух, именно в съчетанието между белия и червения конец.

Друго предание свързва мартеницата с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров. В нея битува мита, че в природата съществува някаква зла сила, наричана "лошотия", която също се събуждала през пролетта, чието начало според народните вярвания бележи 1 март. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от "лошотията", най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се поставят под камък. Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата.

В народната традиция  1-ви март е намерила и своята персонификация в образа на Баба Марта. Нейният двойнствен образ — ту весел, ту сърдит, едновременно утвърждава градивното женско начало и отрицава пак женското стихийно, рушащо начало. Тези две начала господстват през целия месец, затова предците ни са нарекли месец март женски месец. Свързват го с идеята за зачатието на земята, която ще роди лятото и плодородието. Негов знак е мартеницата, символ на пробуждането и култа към слънцето. 

Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец, без прибавки към него. Двата цвята имат много специфични семантика - червеният цвят в бита на народа ни е средство за предпазване от болести. Затова на младите булки и на малките деца са връзвали пресукан червен конец на китката. Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената — здраве и сила. Пожеланието е особено към децата – бели и червени, здрави и засмени. В някои области на конците връзвали златна или сребърна паричка, синьо манисто, но те по-скоро играели роля на народен амулет — да предпазват от болести хора, добитък и овощни дървета.

В миналото още призори на 1-ви март мъжете палели голям огън в двора, който прескачали всички по три пъти, вперили поглед към изгряващото слънце, за да се пречистят от зли сили, да се предпазят от болести. 

Стопанките вадели от домовете червени дрехи и тъкани, премятали ги на оградите и по клоните на дърветата, за да ги огрее слънцето и прогонят бълхите от тях. А после връзвали мартениците на дясната ръка на момченцата, на плитките на момиченцата и девойките, около врата на жените и на левия лакът на мъжете. С мартеници закичвали и плодни дръвчета, връзвали на опашките и шийките на домашните животни, за да са жизнени и плодовити. 

По традиция мартениците се носи девет дена или през целия месец. Сваля се, когато чуям кукувица, когато видим първия щъркел или лястовица. 

Мартениците се крият под камък, в мравуняк или в полог – за да се плодят домашните животни. Връзват се на млади дръвчета и се нарича за берекет, или пък се хвърля в течаща вода – за да прогоним злото. 

На 1-ви Марта се гадае какво ще е времето. Старите българи вярвали, че ако месечината е с рогата към морето – лятото ще е дъждовно. Ако този ден някъде падне гръм – годината ще е плодородна. Тогава стопаните чукали с камъче или с желязо по главите си и по стените на хамбарите, за да са здрави и богати.