Димитър Попов

След положителните доклади за готовността на България да приеме еврото, всичко вече е решено и ще влезем в еврозоната още на 1 януари 2026 година. Сигналите от Брюксел са съвсем ясни – готови сме за 21-ви член.

Кремълската прислуга в българската политика направи всичко зависещо от нея за да блокира процеса, но в крайна сметка протестите на Възраждане и саботажа от президентството срещнаха отпора на голямото мнозинство в парламента и се свиха до 

дребен „бунт на руските копейки“, 

без последствия за бъдещето на страната.

Въпреки това усилията на Кремъл да стопира членството ни в ЕС дадоха друг резултат, който трябва да бъде отчетен като руски успех. В първите дни на юни според социологическите изследвания повечето български граждани емоционално не бяха готови за приемането на новата валута и се обявиха за противници на еврозоната. Става дума за страхове, свързани с цените и инфлацията, които хората възприемат като предстоящо свое обедняване. 

Макар тези страхове да нямат нищо общо с въвеждането на еврото, шарлатаните и руската агентура ги използваха като решаващ аргумент по своите митинги. Целта обаче надхвърляше борбата срещу еврото – тя беше да създадат погрешното впечатление, че българското общество е против Европейския съюз. Кремълската пропаганда отдавна търси този ефект и поводът сега беше идеален. 

В  желанието си да извадят България от ЕС, и Възраждане, и президента претърпяха дълга еволюция, докато формулират своя лозунг „не на еврозоната“. Първото  искане на Възраждане преди 2 години беше за напускане на Европейския съюз. Тогава обаче социологията показа картина, която на Копейкин никак не му хареса. Одобрението за членството на страната в ЕС беше около 70%, и на въпроса трябва ли да напуснем ЕС, огромно мнозинство щеше да подкрепи нашето членство. Българите сме сред най-големите привърженици на Европейския съюз и дори вярваме повече на европейските институции, отколкото на националните. Пред такова огромно проевропейско мнозинство, Костадинов и компания смениха фокуса на своите протести и минимизираха исканията до отказ от приемане на еврото. Оказа се обаче, че и този фокус е сбъркан - референдум дали да приемем еврото или не няма как да се случи, защото то е прието след международен договор.

Тогава от Възраждане претърпяха трета трансформация - станаха поддръжници на еврото, но поискаха да го приемем през 2040 година. Тоест целта сега е минимална – не можем да предотвратим еврозоната, но поне можем да я отложим така, че да не се случи никога. 

В тази стратегия се включи и Румен Радев, който повтори вече изчистения 

от Москва призив

 на Възраждане – не сме против Евросъюза, не сме и против еврото, само искаме да го отложим, защото хората искат така. Съвсем мъглява формулировка, която позволява да се яхнат страховете от новата валута и да се използват срещу самото ни членство в съюза.

Одобрението ни за еврозоната вече е факт и заиграването на Възраждане и Радев с тази тема бързо ще приключи, ако правителството свърши онова, което обещава – масирана кампания в защита на еврото, мерки срещу опитите за спекула с цените, запазване на политическата стабилност, която е ключов фактор за всички финансови и икономически мерки, които предстоят в следващата една година.

Най – трудно ще е запазването на политическата стабилност. Имаме правителство на малцинството, а Възраждане и Радев няма да се откажат и вероятно ще продължат да клатят лодката с всички възможни сили и инструменти, които имат. Ще им помагат пак познати полезни идиоти, които смятат да искат вот на недоверие още през юли. Тяхното обяснение е изумяващо всеки здрав разум – понеже сме получили одобрение и ще влезем в еврозоната, да оставим еврото да се инсталира у нас от служебно правителство и да ходим на нови избори.

Истината е, че

 ако Радев получи отново служебен кабинет, 

той ще направи технически невъзможно приемането на еврото от 1 януари. Освен това предсрочните избори и новата политическа криза ще убедят Европейския съюз че е прибързал с нашето членство, защото отсреща няма да има редовно правителство, което да изпълни поетите обещания. 

Отдавна имам съмнения, че Киро и една част от ПП са заложници на Радев, който ги изнудва по някакъв начин да вършат неща, които устройват Възраждане, президента и Москва. Правеше го в края на миналата година, когато Киро водеше тайни преговори с Копейкин за парламентарно мнозинство, прави го и сега. Най-наясно с това са от ДБ, които миналата година се разграничиха от преговорите с Възраждане, а след искането на Киро за вот на недоверие, се разграничиха и сега. 

Въпреки това, и без проблема с полезните идиоти, правителството ще има доста работа в следващите месеци. Първо, мнозинството в парламента трябва сериозно да помисли за 

отстраняването на Радев от президентството

Той нанася огромни вреди на страната, доколкото представлява държавна институция и всява страхове, които демонстрират разделение пред външния свят. Радев загуби битката за еврозоната засега, но съм сигурен че ще продължи войната. Той няма да бъде спрян с пресконференции и аргументи, а само с истински мерки на институциите както по темата Боташ, така и заради нарушенията на конституцията, от които е натрупал цяла колекция. Радев продължава да бъде единственият политик с положителен рейтинг и неглижирането на неговата война срещу стратегическите цели на държавата, е грешка с опасни последици.

Що се отнася до Възраждане и буйстващите групировки около нея, те също трябва да бъдат най-сетне усмирени. Бунтовните им призиви за кръв и насилие са достатъчен повод за обвинения в език на омразата. Освен това службите трябва да си свършат работата по превенцията срещу хора като Костадинов. Сигурно го пиша за стотен път, но не трябва ли новия шеф на ДАНС, както и КПКОНПИ да проверят Копейкин и партийните му авери за съответствие на доходи и разходи, за финансирането на партията им и за стандарта на живота, който имат. В крайна сметка на буйстващите лумпени по техните митинги някой им плаща, нали! Дали този някой е български или руски олигарх има голямо значение, защото който плаща, той поръчва и музиката!

Мерките срещу Възраждане и Радев ще са достатъчни в политически план за да осигурят стабилност поне за една година. Останалото трябва да е мощна кампания за защита на българското членство в еврозоната, и също така натиск върху факторите, които спекулират с цените на пазара. На пръстите на едната ръка се броят търговците на едро, които са едновременно вносители, износители и прекупвачи на българска земеделска продукция. Те работят с картелни споразумения помежду си и поддържат цените на храните в страната необосновано високи. Ето ви и пример - доматите от Албания например пристигат в България с фактури по 60 стотинки за килограм, а в магазините се продават по 4.70, колкото и българските. Освен КЗК, отношение към това имат още Митници и НАП, които са длъжни да проверяват несъответствията и да налагат санкции. Въвеждането на еврото няма да промени тази практика на едрите търговци и може да прехвърли негативите от нейното прилагане върху еврозоната, а това трябва и може да бъде избегнато. 

Като цяло България навлезе в последната отсечка от своята европейска интеграция и това определено е успех, с който много правителства, и най-вече последното, трябва да се гордеят.