България не трябва да отстъпва от "френското предложение" в Брюксел - дотам я докарахме...

Огнян Минчев*

Всичко това е унизителен сертификат за импотентност на това, което не без гордост се самонарича "българска политическа класа".

През 2017 г. бе подписан двустранният договор между София и Скопие, в който българските интереси бяха подминати с общи фрази и липса на каквато и да е конкретика. (Сравнете със съдържанието на Преспанския договор и как Гърция защити интересите си.) През следващите две години т.нар. "историческа комисия" бе подложена на политически провокации и скандали (припомнете си казуса кой как отбелязва предаването от БКП на Скопие на костите на Гоце Делчев). Официална София сложи всичките си яйца в кошницата на "историческата комисия", с което безкрайно улесни задачата на 

сърбоманските ченгета за проваляне на двустранните отношения

През октомври 2019 г. управляващата гарнитура ГЕРБ-ВМРО прие в парламента т.нар. "рамкова позиция", с което на практика бламира правителството на Заев в Скопие и отключи процеса на завръщане на сърбоманската прислуга на ДПМНЕ на власт в РСМ. 

Многократно охулваното на македонска тема правителство на Кирил Петков успя да договори "френското предложение", с което България излезе с известно достойнство от унизителната каша, която ГЕРБ и "войводите" забъркаха и осуетиха за десетилетия подобряването на българо-македонските отношения. Толкова са нагли, че дадоха на ДАНС - "за разследване" - съветничката на Петков Весела Чернева, за благодарност, че ги извади от кафяво-жълтата яма, договаряйки "френското предложение".

Откакто са дошли на власт в Скопие преди две години, тандемът Мицкоски - Силяновска полагат системни усилия

за лобиране в Брюксел срещу "френското предложение"

Нашите "избраници" - с малки изключения - не правят нищо по въпроса. И така - години наред. В резултат на всичко това зеленият Вайц - в съдружество с белградската гарнитура на власт в Скопие - докара нещата дотам, че единственият инструмент за минимално удовлетворяване на българския национален интерес в отношенията със Скопие - "френското предложение" - да бъде релативирано като предусловие за започване на преговори за членство от РСМ. Ако продължаваме да мълчим - има реален риск това предложение и да отпадне...

Аз не зная кога ще се сдобием с политически фигури, способни да обяснят в Брюксел нещо много просто и много ясно. От 1945 г. насам (оставяме настрани Вардарската бановина от 1913-1941 г.) Скопие се управлява от политическа, милиционерска, стопанска, академична и медийна прислуга на квази-имперския режим в Белград. Ние не можем да оспорваме факта, че благодарение на дългосрочни исторически обстоятелства (за повечето от които ние носим основната отговорност), днес съществува македонска общностна и национална идентичност, утвърдена в осем десетилетия съвместен институционален, културен и икономически живот. Ние обаче сме в правото си публично да оспорим дефинирането (преди 80 години) и отстояването от сърбоманския елит до ден днешен на тази идентичност на арогантна антибългарска основа. Инжектирането на гигантски порции белградска колониална наглост в "македонскиот национален идентитет" - до ден днешен - легитимира минималната претенция на България да изисква внасянето на българската общност в конституцията на Скопие, преди всичко като морално признание и

гаранция за българското историческо национално наследство на македонска земя

Гаранция, която ще даде на македонските българи възможност да не бъдат вече третирани като второ качество македонски граждани. Внасянето на българите в конституцията е малка, но знакова противоотрова на системната помия, с която Белград зачена и до ден днешен отстоява своето "право" да притежава Македония. Когато може - с директна сърбизация. Когато се налага - с оперативни версии на антибългарска македонизация. 

България не може да отстъпи от "френското предложение". Защото я докарахме дотам, че само тази клауза в преговорната рамка на СРМ донякъде защитава в правен, дипломатически и морален план наличието на българско национално наследство в Македония. Не е случайно, че белградската прислуга в Скопие  иска да заличи това предусловие - това е задачата, която е поставена от колониалната метрополия в Белград на нейната собствена администрация в РСМ. За националните интереси се лобира, убеждава се, информира се, ако трябва - както прави Скопие - купува се подкрепа. А не само да дрънкаш "патриотични" безсмислици , да се надуваш колко си велик и да профукаш от простотия и малкото шансове за историческа реабилитация на собствения си национален интерес.

*Коментарът и публикуван на фейсбук страницата на автора, заглавието е на Faktor.bg