Иван Николов

Два месеца и половина след последните парламентарни избори страната ни се сдоби с редовно правителство. Неизбежно то  се превърна в лесна мишена за опозицията, и в оправдана надежда за всички, които са уморени от безумието на самоцелното противопоставяне. Противопоставяне, родено от големите амбиции на малки хора, чийто политически, държавен и национален хоризонт

 не надхвърля собствената им  сянка

Без да се опитваме, да сеем безпочвен оптимизъм, зоркият критичен поглед към всяка стъпка на този кабинет би била изключително здравословна. И това се отнася особено за позиции,  постъпки и решения на проблеми, засягащи взаимоотношенията ни с външния свят. 

 Поради географското си положение, България е  особена геополитическа цел за много други държави – далечни и близки -  геополитическа цел, умело заглушавана от децибелите на пропагандно разкрасяваните интереси…Лековатото и заслепяващо замерване у нас  на политическия опонент с евроатлантически или с евразийски патрони  е упражнение на пъргави, но повърхностни умове, некадърни да проумеят опасностите от исторически обременените ни отношения със заобикалящите ни страни.

Тук е разграничителната линия

 между полезното и грешното решение,

 взето от поредното правителство, с влияние върху утрешния ден на държавата.

Ако грижата за икономиката, енергетиката, здравеопазването, просветата, науката, културата, инфраструктурата, иновациите е приоритет от значение за вътрешното благосъстояние на страната ни, нейният образ навън  се съгражда от сбора на успешните и неуспешните ходове спрямо глобалните и регионални предизвикателства. А те не са малко и за тяхното повсеместно  преодоляване са нужни подготвени държавници, а не политици, отличаващи се с „талантливо“ празнодумие  по площадите и в парламентарната зала….

На 10 юли 1996 г. в интервю за в. “Македония“ директорът на Института за международни проучвания в Монтевидео, Уругвай, роденият в София  проф. Алфонс Емануилов – Макс, риторично попита: “Какъв опит имат българските политици да защитават националните интереси?“

На въпроса, каква трябва да бъде външната политика на България, той отговори: “България е обкръжена от страни и правителства, които са враждебни. Аз не мисля, че румънците, гърците, сърбите, македонското правителство, турците...са приятелски настроени към България...Следователно тези немного приятелски настроени  страни  имат своите покровители, своите връзки, които осуетяват възможността да се излее благоденствието върху България така, както, да кажем, върху Гърция…“

Ако си зададем въпроса: “Кои държави и защо  повече от столетие саботират изграждането на Коридор №8; в коя  държава се издават речници на „помашкия език“; в коя столица се създават „теории“ за прекръщаване на българите в „шопи“, от коя държава, по време на избори, организирано се прехвърлят избиратели да гласуват за определена политическа сила у нас и като разсъждаваме върху идеите, заложени в обемистия труд  на Ахмет Давутоглу „Стратегическа дълбочина“, ще разберем  колко прав е проф. Макс. Той  от  далечния Монтевидео вижда тези очевидни опасности за България, а ние!? 

Извън   членството ни в ЕС и НАТО тези проблеми съществуват и няма

кой да се заеме с разрешаването им

 освен ние самите…..

Осем години след подписването на Договора за добросъседство и взаимопомощ с РС Македония нашата дипломация не се потруди да създаде поне едно лоби сред държавите от ЕС,  което да обясни на управляващите в Скопие, че никой не отрича идентичността им, но те  нямат право да  разпростират тази идентичност върху поколенията, живели преди 1944 г., когато беше  наложен този  извратен етноидеологически хибрид с методи и средства, нямащи нищо общо с демократичните ценности.

Нека всеки политик в България, протягащ ръце към властта  , да помисли и върху тези съдбовни „дреболии“, пренебрегвани с невежествено самочувствие и площаден примитивизъм. 

България не може да бъде постоянно полигон за обучение на начеващи политици, които си остават завинаги алчни и претенциозни  управленци-дилетанти…

Дали пък днес не  се открива, най-после, шансът новоизбраното правителство да  събере мъдрост и да преодолее този пагубен за държавността ни порочен модел!?

Без да очакваме чудеса, надеждата все още е нашият истински дом… І БГНЕС

*Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е директор на списание „България-Македония” и на издателство „Свети Климент Охридски“. Текстът е написан специално за БГНЕС.