Територията на България е встрани от контактите между двете основни континентални плочи – Югоизточна Европа и Африка
България е в период на сеизмично затишие. Това каза в ефира на „Фокус“ сеизмологът проф. Емил Ботев, ръководител на Департамент „Сеизмология“ към Българската академия на науките. Той припомни, че Южна и Югозападна България са районите с най-висок сеизмичен риск в страната, като най-активна е т. нар. Струмска сеизмична зона, където е разположено и Крупнишкото огнище.
„Ние го наричаме така, защото е свързано с един Крупнишки разлом, който е разположен южно от Благоевград, т.е. той е по южния борд на Симитлийския грабен, където преди 115 години – през 1904 година, с регистрирани две земетресения с магнитуд над 7. Едното от земетресенията е с магнитуд почни 8. Това са плитки земетресения, на повърхността на земната кора. Последствията от тях се виждат на кората, за разлика от румънските земетресения. Ако вие погледнете картата на сеизмичната активност за последния месец, ще видите, че и в Румъния стават редовно земетресения с голяма дълбочина“, обясни сеизмологът.
Проф. Емил Ботев уточни, че за последния месец на територията на България са станали само 3 земетресения с възможност за усещане от населението. Съвсем слабо е усетено земетресението в акваторията на Черно море, близо до нос Калиакра, което бе регистрирано преди около две седмици. Според проф. Ботев малкият брой трусове в страната, в сравнение с десетките земетресения на територията на Албания, Южна Гърция и Румъния, показват, че България е в период на затишие, за разлика от началото на миналия век, когато е имало сериозна сеизмична дейност.
„Територията на България е встрани от контактите между двете основни континентални плочи – Югоизточна Европа и Африка. Съответно и движенията са на порядък по-ниски, т.е. десетки пъти по бавно става натрупването на напрежения, водещи до катастрофални земетресения“, каза още проф. Емил Ботев.
Фактор
„Ние го наричаме така, защото е свързано с един Крупнишки разлом, който е разположен южно от Благоевград, т.е. той е по южния борд на Симитлийския грабен, където преди 115 години – през 1904 година, с регистрирани две земетресения с магнитуд над 7. Едното от земетресенията е с магнитуд почни 8. Това са плитки земетресения, на повърхността на земната кора. Последствията от тях се виждат на кората, за разлика от румънските земетресения. Ако вие погледнете картата на сеизмичната активност за последния месец, ще видите, че и в Румъния стават редовно земетресения с голяма дълбочина“, обясни сеизмологът.
Проф. Емил Ботев уточни, че за последния месец на територията на България са станали само 3 земетресения с възможност за усещане от населението. Съвсем слабо е усетено земетресението в акваторията на Черно море, близо до нос Калиакра, което бе регистрирано преди около две седмици. Според проф. Ботев малкият брой трусове в страната, в сравнение с десетките земетресения на територията на Албания, Южна Гърция и Румъния, показват, че България е в период на затишие, за разлика от началото на миналия век, когато е имало сериозна сеизмична дейност.
„Територията на България е встрани от контактите между двете основни континентални плочи – Югоизточна Европа и Африка. Съответно и движенията са на порядък по-ниски, т.е. десетки пъти по бавно става натрупването на напрежения, водещи до катастрофални земетресения“, каза още проф. Емил Ботев.
Още от Улицата
Свилен Трифонов: Държавата трябва да предприеме действия за устойчиво решение на водната криза в Добрич
Депутатът проведе кръгла маса с поети конкретни ангажименти от МРРБ, и КЕВР “ВиК Холдинг” и “ВиК - Добрич”, народни представители и кметове от областта
Майки от цялата страна излязоха на протест
Родителите поставят и въпроса за актуализиране на компенсациите за деца, които остават извън системата на яслите и детските градини заради липса на места.
Доклад на ЕК: Населението в България трайно се топи и застарява
Според доклада може да се очаква, че към 2100 г. в България продължителността на живота ще достигне 90 години