"България ще направи промени в Плана за възстановяване и устойчивост", обяви премиерът Кирил Петков след срещата си с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в петък, в Брюксел.

"Мисля, че ги зарадвахме и тях, че нашата задача да премахнем корупцията в България, която е една от големите спирачки за плана, е по-амбициозна и от това, на което те са се надявали“, отбеляза Петков, който определи разговора си с председателката на ЕК като "много хубав разговор". "Тя имаше позитивен и конструктивен тон, възлагат големи надежди да свършим бързо работата за плана", каза той.

По думите му фон дер Лайен харесала твърдата позиция на правителството за борба с корупцията и ги насърчила да покажат бързо реални успехи.

"Имаме доста работа да вършим, но ние това си го знаехме и преди. Искаме да помислим по най-добрия начин за енергийната система – за парогазовата централа. Правителството трябва да използва момента за най-добрата оптимизация и дори да се забавим с една, две или три седмици, по-добре, но да се свърши работата по-прецизно. Защото веднъж ни се дават 10 процента накуп от нашия БВП така", посочи Петков пред журналисти.

Това ще е поредно преработване на плана за възстановяване и устойчивост, който бе изготвен от предишното правителство на ГЕРБ, но бе силно критикувано и преработено. След нови солидни забележки от страна на бизнеса, синдикатите, неправителствени и граждански организации, служебното правителство промени редица от проектите и през октомври най-накрая внесе плана за одобрение в Брюксел. По него страната ни трябва да получи безвъзмездни получи 12.6 млрд. лв. до 2026 г. и авансови 1.6 млрд. при одобрение.

По регламент срокът за оценка на плана е двумесечен, което означаваше, че това трябваше да е факт до 15 декември. Малко преди изтичането на този срок обаче стана ясно, че Европейската комисия е върнала за сериозна преработка Националния план за възстановяване и устойчивост на България, тъй като има огромен брой забележки по него. Оказа се, че ЕК е изписала 44 страници с общо 207 забележки. Така бе договорена нова отсрочка за плана - най-късно до 15 февруари.

От писмото на ЕК до тогавашния служебен вицепремиер Атанас Пеканов стана ясно, че мерките в енергетиката са сред основните забележки на Брюксел. ЕК изобщо не е доволна от текстовете за закриването на въглищните централи. Целите, свързани с отказа от въглища и прехода към зелена енергия, трябва да са по-конкретни и категорични, включително с график и мерки. Става ясно, че Брюксел изобщо не приема предложената от служебното правителство дата за затваряне на въглищните централи през 2038 г.

Критики има и към кроссубсидирането между дъщерните дружества на "Българския енергиен холдинг", като става ясно, че ЕК не подкрепя помощите за ТЕЦ "Марица изток 2".