капитан Румен Георгиев

Свидетели сме как десетки години определени кръгове работеха усърдно да минимизират морската ни индустрия и да я вкарат в хаос. Трябва да признаем сториха това доста успешно. 

Положителното е, че поне на теория, хаоса дава възможност за творчество и растеж, а дали това ще може да се приложи у нас, зависи от нас и предстои да видим.

Това може да стане, ако не позволим надигащият хаос да ни връхлети отново и захвърли в скалите от където снемането вече ще е невъзможно.

Прочетох една статия озаглавена „Ексхумация …“, негативно насочена към едно предложение на Българската морска камара за „Подобряване и устойчиво развитие на Синята икономика на Р. България“ от 31.1.2022 г. 

В спомената статия трудно може да се разбере какво точно иска да каже авторът; липсваше смислен критичен коментар на публикуваното от БМК, а заглавието, картинката и персоналните нападки са грозни. 

Дали пък статията не е поръчкова и ако „да“, кой и защо я е поръчал си остава питанка… или не?

Дали отново определени опортюнистични бизнесинтереси не предпочитат хаоса, където се чувстват в „свои води“ и ловят риба лесно? 

Хора и сайтове, малко повече медийна хигиена няма да навреди.

Уважавайте различното мнение, защото „в спора се ражда истината”, както са твърдели старите римляни. 

В сегашната обстановка, когато министерството на транспорта демонстрира желание да ни „снеме“ от скалите на хаоса,  от нас зависи дали и как ще стане това. Само конструктивната дискусия ще помогне, но не трябва да се пренебрегват основните принципи на добрата дискусия – добрия тон и добрите аргументи.
Нужно е да се запитаме какво трябва да променим сега и с правилно стратегическо мислене да гарантираме просперитет на българския морски сектор в близко и далечно бъдеще.

Нека да се хвърли мрежата по-широко, да се вземат мненията на хората разчитащи на морския сектор за собствения бизнес и се нуждаят от кораби и пристанища, за да могат стоките да се движат ефективно и продуктивно.

Способността или средствата на държавата да използва морските ни активи и ресурси правилно, може да превърне България във водеща в региона морска държава с модерно интегрирано законодателство.

Тази статия е призив към Министерството на транспорта да осигури една рамка за ангажиране за създаване на “Maritime thinking tank” /“ мислещ морски таран“ или известно също като „мозъчен тръст“/, който ще повлияе на начина на подход към морската идея в бъдеще.

Да се върнем към предложението на Българската Морска Камара за „Подобряване и устойчиво развитие на Синята икономика на Р. България“ от 31.1.2022 г.

Положително е, че БМК прояви инициатива и сложи началото на дискусия от която нещастната ни морска индустрия се нуждае, да поеме глътка въздух и евентуално да изплава. 

Оценявам усилията за положения труд при консолидацията на различните предложения от членовете на БМК; има добри и актуални, но нешлифовани идеи; като цяло предложението не е систематизирано; стоварва „тонове“ идеи и предложения в „насипно състояние“ върху министерството на транспорта, а идеите са като хлъзгава риба ….. много лесно се изплъзват, ако няма подготвен и компетентен персонал да ги обработи. 

Има много случаи, където първоначалната идея да няма много стойност, но с доработване може да стане наистина ценна. Важно е да се споделят повече разнообразни идеи, като част от тях няма да се осъществят, но могат да провокират други и да ги надгради.

Затова, разковничето е в създаването на компетентен, творчески екип, който да работи в тази насока.

От висотата на моята 45 годишна работа във всички сфери на шипинга /на море и суша/ мога да препоръчам да се следва принципа:

Творческото мислене вдъхновява и оформя идеи, а идеите вдъхновяват промяна.

Предлагам: 
Българското правителство да създаде орган от екип от експерти /„мозъчен тръст“/, който да извършва изследвания, анализ и консултации по теми касаещи морската индустрия и морска екология.

Причината за създаването на такъв орган е да помогне администрирането на различни аспекти на властта в областта на морската индустрия, която е твърде сложна и динамична, за да бъде регулирана от съществуващата административна агенция.

Предложение за име:
Bulgarian Maritime Commission /MARCOM/; в превод: Българска Морска Комисия

Визия:
 Българската Морска Комисия да бъде катализатор за трансформация на българската морска индустрия с цел подобряване на социално-икономическото състояние на всички българи свързани с тази дейност.

Мисия: 
 Да се постигне социална промяна чрез повишаване на разбирането за морска политика чрез насърчаване на публичния дискурс и създаване на морски политики, базирани на знания, доказателства и критично мислене.

 Да работи в посока за насърчаване устойчивото корабоплаване и устойчивото море, както и към зелена икономика и растеж в устойчив начин.

*Устойчиво развитие е развитие, което посреща нуждите на настоящото, без да компрометира възможността на следващите поколения да посрещнат също техните нужди.

 Да работи в посока подобряване на българския морски имидж в международно отношение и пред Международната Морска Организация, особено след катастрофалното фиаско с либийския танкер „Бадр“.

 Да изработи и предостави на министерския съвет Национална морска политика, която да бъде насочена и правилно приложена към използване на нашето море с цел получаване на оптимални резултати с наличните и потенциални ресурси.

Пояснение:

Какво е Национална морска политика?

Национална морска политика е набор от общи правила и регламенти, които формират база за вземане на ежедневни решения с цел постигане на координирано и рационално използване на всички морски активи на държавата за реализиране на максимална полза на националните интереси. Тази политика трябва да обхваща всички дейности, където се използват морски пространства, активи и морски ресурси. За да можем правилно да определим елементите на националната морска политика, необходимо е да се вземат пред вид и препоръките на Европейския Съюз при изготвяне на Интегрирана Морска политика /Синята книга/.

MARCOM /използвам съкращението от предложеното английско наименование/ да бъде обект на пряк контрол от министъра на транспорта.

Задачи:

 Да изпълнява задачи поставени от българското правителство в сферата на морската индустрия и морска екология, като формулира политики, програми и стратегии в тази връзка.
 Консолидиране и хармонизиране на закони и правила свързани с морската индустрия. Сега всеки отрасъл се регулира със собствени, специфични закони и правила; често развитието на даден морски отрасъл води до конфликт с друг. 
 Да извършва проучвания и изготвя проекти на законодателство по конкретни морски въпроси
 Да изгражда мостове между различните отрасли на морската индустрия и да съобщава своите констатации на широката аудитория
 Да разглежда въпроси от критичен интерес касаещ националната сигурност. Много може да се пише по този въпрос ….. ще спомена само, че липсата на стратегическа визия, вероятно с цел запазване на статуквото, ни доведе до почти пълна липса на кораби под български флаг; без танкери, без газовози, така необходими в този момент.
 Да изучава нагласите и стремежите на българското общество чрез проучване на общественото възприятие.
 Идентифициране и оценяване на рисковете в съответната морска сфера
 Да публикува статии; организиране на креативни семинари и конференции
 Разработване на широка мрежа от професионални партньори /експерти и практици от първа линия/, както в страната, така и в международен план
 Да възприема мултидисциплинарен подход в своите анализи и взема дългосрочна гледна точка в своето стратегическо обсъждане и изследване.
 Да спазва насоките за интегриран подход към въпросите на ЕС морска политика.

Важно

Ако правителството възприеме този подход, като първа задача правителството може да възложи на бъдещия MARCOM да изработи проект за пълна реконструкция ИА „Морска администрация“, като следва рамка очертана от министерството на транспорта за изграждане на адекватна организационна структура; оптимизиране на персонала; нова концепция за подобряване на административното обслужване в контекста на принципа "виртуално гише" и др.

Заключение

Разбира се, горното са набързо нахвърлени идеи, но истината обаче е, че най-добрите идеи се раждат в ЕКИП, понеже всеки внася нещо от себе си и допринася за обогатяването и прецизирането им.

Предизвикателство пред изготвяне на Национална морска политика е факта, че практически всеки основен въпрос свързан със сигурността на държавата, опазване и съхранение на околната среда, енергетика, промяна в климата, провеждане на научни изследвания и новаторство, създаване на работни места, международна търговия, транспорт и логистика, има отношение към морското дело.

Само чрез разработване и прилагане на добре обмислена и ефективна Национална морска политика ще можем систематично да разпознаваме полезни взаимодействия или неефективности между различните сектори свързани с морската индустрия.

Правителството има трудната задача да създаде стабилен и компетентен “морски мислещ таран“, да му осигури необходимите ресурси и условия за работа, както и контрол по изпълнението на задачите и постигането на целите.

Fair Winds and Following Seas, MARCOM!