Димитър Иванов

Една бърза справка с ChatGPT може да информира всеки лаик по темата, че понятието “автореферат” се използва предимно в страни с академични традиции, повлияни от бившия Съветски съюз. Такава съкратена версия на дисертация е обичайно изискване към кандидатите за докторски степени в редица държави от Източна Европа и Азия, например Русия, Украйна, Беларус, Казахстан, Армения, Азербайджан, Молдова, Узбекистан, Грузия, Киргизстан, Таджикистан и, разбира се, България. В останалата част на света (включително преобладаващата част от Европа и САЩ) авторефератът е почти непознат атрибут, а терминът дори няма буквален превод на повечето международни езици.

Въпреки претенциите, че са в унисон с международните академични практики, действащите у нас Закон за развитието на академичния състав в Република България (т.нар. „Закон Игнатов“) и Правилник за приложението му продължават да робуват на съветската догма за творене и представяне на наука чрез автореферати. 

Как възниква авторефератът?

Исторически, авторефератът води началото си от времената когато дисертациите са били печатани с пишеща машина в четири екземпляра под индиго (тъй като е нямало друга техническа възможност за размножаването им), докато самите автореферати са били печатани на циклостил. Отдавна съществуват достатъчно достъпни и евтини технически средства за репродукция и публикуване на цялостните дисертационни трудове както в електронен, така и в печатен формат (под формата на книга), което е преобладаващата практика в Европейския съюз и повечето технологично напреднали страни.

Авторефератът – помага или пречи?

По презумпция, авторефератът представлява кратко обобщение (във вид на малка брошура) на съдържанието, резултатите и изводите на дисертационен труд за придобиване на степента „доктор“ или „доктор на науките“. Съкратеният автореферат имаше своето място и роля когато докторските защити се осъществяваха пред големите научни съвети (с широк тематичен обхват) на бившата Висша атестационна комисия, чиито многобройни членове бяха снабдявани с копия от автореферата. С въвеждането на високоспециализирани научни журита, класическият автореферат загуби значението си, тъй като всички членове на журито следва да са достатъчно запознати с дисертационния труд в пълния му обем.

Като драстично съкратено произведение, авторефератът не дава възможност за добро проследяване на вътрешната логика, причинно-следствените връзки и обосноваността на резултатите и изводите, поради което не позволява да се оцени точно качеството на дисертационния труд, маскирайки голяма част от несъвършенствата и възможните грешки. 

Понякога авторефератът се използва за събиране на отзиви и становища от заинтересовани институции, ведомства и фирми, но отзивите, изготвени само въз основа на кратък автореферат, често са формални и необективни. В Русия съществува цял докторантски фолклор с красноречиви анекдоти за отзивите, които кандидатите си пишат сами и ги заверяват с цената на бутилка алкохол.

Какъв е конструктивният подход?

Тъй като трудът на българския учен е сравнително евтин, прахосването на седмици или дори месеци за писане на автореферат все още се счита за напълно допустимо и в реда на нещата. Но не е ли редно това безценно време да се използва за създаване на достойни научни постижения и публикуването им във водещи световни научни издания, вместо да се сглобяват провинциални по характера си вътрешноведомствени брошури, които почти никой не чете?

Дисертационните трудове са предназначени не само за получаване на научни степени от техните автори, а преди всичко за развитието на науката, икономиката и обществото. Колкото повече крайни потребители се възползват от тях, толкова по-добре! В този смисъл, публикуването на дисертациите и предоставянето им на обществеността в пълен обем имат безспорни предимства пред досегашната практика да се дава единствено публичност на сурогатни автореферати.

Наложително е да се преосмисли приложението на автореферата в българската академична система, която най-после да се приведе в реално съответствие с утвърдените и доказали се международни стандарти.