България – най-бедната страна в Европейския съюз – стана 21-вата членка на еврозоната, изпреварвайки по-проспериращи кандидати като Полша, Чехия и Унгария, пише BBC

За предимно младите и предприемчиви българи, които живеят в градовете, това е оптимистичен и потенциално доходен скок – последният ход в играта, която изведе България в европейския мейнстрийм – от членството в НАТО и ЕС, през присъединяването към Шенгенското пространство, до сегашното приемане на еврото.

За по-възрастните, живеещи в селските райони и по-консервативни части от населението, замяната на българския лев с еврото предизвика страх и неприемане.

Левът – което означава лъв – е българската валута от 1881 г., но от 1997 г. е фиксирана към други европейски валути – първо към немската марка, а после към еврото.

Проучванията на общественото мнение показват, че 6,5-милионното население на страната е почти равномерно разделено по отношение на новата валута, а политическите сътресения не улесняват прехода.

Коалиционното правителство на премиера Росен Желязков загуби вота на доверие на 11 декември след масови протести срещу бюджета за 2026 г. България проведе седем избора през последните четири години, а осмият вероятно ще се състои в началото на 2026 година.

"Не искам еврото и не ми харесва начинът, по който ни беше наложено“, коментира пред BBC 50-годишният Тодор, собственик на малък бизнес в централния град Габрово, разположен в подстъпите на Стара планина.

"Ако имаше референдум, смятам, че 70% от хората биха гласували против него.“

Референдум за приемането на еврото беше предложен от президента Румен Радев, но беше отхвърлен от напускащото правителство.

Бизнесът на Тодор, който произвежда цветни пластмаси за вътрешния пазар, е имал лоша година заради високата инфлация, сподели той, а спадът в продажбите, според него, се дължи на страха от еврото.

60-годишният Огнян Енев, който притежава магазин за чай в центъра на София, е по-ентусиазиран. "Като цяло това е нещо добро. Просто техническа промяна е. Не ме притеснява“, заяви той пред BBC.