Алчни "Братя"

Калин Манолов, manolov.blog

Вчера излезе едно ужасяващо изследване на войната в Украйна и историческата памет на обществото за отношенията ни с Русия. Всъщност не самото изследване, резултатите са ужасяващи. Те показват колко успешна е бил хибридната обработка на българите в полза на Русия през последните 150 години. Ще се спра само на един от фрапиращите факти. В резултат на тоталното и методично промиване на мозъци, едва всеки пети българин знае, че на 5 септември 1944 г. СССР е обявил война на България. Според 40 на сто последвалата съветска окупация 1944-1947 г. има положително влияние върху развитието на страната. Това е така нареченото „второ освобождение“, или „освобождението ни от фашизма“.

Преди да стигнем до него обаче, има и първо освобождение – от турско робство. И тогава България е била окупирана от Руската империя, както 70 години по-късно от Съветската.

Колко ни струват и двете „освобождения“?

Руското императорско правителство в Санкт Петербург изчислява т. нар. „окупационен дълг на България към Русия“ на базата на следните показатели:

колко струва на правителството издръжката във военно време на един войник и един кон;

какво е заплащането на офицерите и чиновниците във военното ведомство по това време;

какви са всекидневните разходи за лечението на ранените руски войници в болниците;

какви са разноските за транспорт в течение на 9 месеца;

и каква е издръжката на руските учреждения в България.

В последното перо влиза личната заплата на руския императорски комисар, която е била 600 хил. златни лева – с един лев повече от цивилната листа на българския княз. Сумата възлиза на „21 236 500 рубли и 87 копейки за издържанието на 50 000 души в България и в Румелия“. Стойността на 32,5 тона злато в днешни пари. За справка – с една рубла тогава в Подмосковието се е купувала една крава.

Така е и при второто „освобождение“, разбирай съветската окупация. Тя се базира на примирието, подписано на 28 октомври 1944 г. в Москва, между правителството на България, от една страна, и правителствата на СССР, Великобритания и САЩ, от друга.

Та с това примирие, пише пролетарският вожд Георгий Михайлович в своя „Дневник“, „българското правителство срещна някои трудности „. Трудностите са по приложението на точка 15 от примирието.

Какви са били тези „някои трудности“ и какво пише в точка 15?

Докато нашите войници воюваха извън пределите на България в т. нар. „Отечествена война“, и дадоха 8337 убити, 9155 безследно изчезнали и 22 958 ранени, на територията на все още Царство България се бяха разположили съветски войници, чиято численост заедно с преминаващите за фронта от 8.ІХ до края на 1944 и началото на 1945 г. достига 600 000 души.

Според въпросната точка 15 „България (трябва да) изплаща парични суми и предоставя гориво, храна и др., нужни на Съюзното (Съветското) Главно командване“. Българското ОФ-правителство е силно озадачено от факта, че само за четири месеца (до края на 1944 година)по същия параграф са взети стоки и пари за повече от седемнадесет милиарда лева за съветската войска.

До края на 1945 г. според сведение на БНБ, озадачаването се увеличава до 30 милиарда и 470 милиона лева, а в шифрована телеграма, изпратена на 20.ІХ.1947 г. до българската легация в Москва, не друг, а Трайчо Костов пише черно на бяло: „…по изпълнението на съглашението за примирие държавата е изразходвала приблизително 150 милиона долара“.

За сравнение: жестоките репарации, които трябваше да платим след войната на Гърция и Югославия в продължение на 8 години, бяха общо 70 милиона долара . Сиреч, издръжката на съветската армия за три години ни струва двойно повече: 150 милиона долара!

Пресметнато по тогавашния официален курс на БНБ (298-302 лева за долар), тези 150 милиона долара се равняват на 45 милиарда лева, а по пазарния курс, който достига 350-450 лева за долар, сумата е над 60 милиарда лева.

Но тази цифра не е реална, тъй като само около една трета от тази сума се изплаща с пари, а две трети – в стоки и хранителни продукти, калкулирани по силно занижени цени: брашното – 23 лева вместо реалните 100; олиото – 25 лева вместо реалните 300-400; захарта – 93 лева вместо 500-600, тютюнът – 320 вместо над 1000 лева за килограм и т. н.

Това изсмукване на България е узаконено от Спогодбата за взаимни доставки, сключена на 10 март 1945 г. от нашия министър на търговията и промишлеността Нейков със съветския министър на външната търговия Микоян.Според тази спогодба и по нареждане на Министерския съвет Българската земеделска и кооперативна банка продава на СССР 5000 килограма розово масло от неприкосновения държавен резерв по 110 000 лева килограма при призната стойност на банката 250 000 лева за килограм, като Министерският съвет разпорежда “разликата да се покрие от Изравнителния фонд на цените”, т. е. от държавата. Казано по-просто: продавайки 5000 килограма розово масло, държавата не печели, а губи (плаща на банката) 700 милиона лева. (Между другото СССР тутакси продал розовото масло на Франция по 1400 долара, т. е. по 410 000 лева (четири пъти по-скъпо), печелейки от всеки килограм по 300 000 лева, или общо милиард и половина!)

Това не е всичко. Според същата спогодба трябва да продадем на СССР 25 000 тона тютюн по 320 лева за килограм, а той струва на международния пазар 2,60 долара (775 лева по официалния курс на долара, над 1000 по пазарния курс). Тоест, губим от всеки килограм 455 до 680 лева, умножено по 25 000 000 килограма – загубата е от 10 до 17 милиарда лева!

За утеха СССР ни продава свои стоки по-скъпо, отколкото струват – например, тон бензин на международния пазар струва 24 долара, ние го купуваме от СССР по 42 долара. 

Да ви звучи познато?

Според изследването, с което започнах, 35 % от българите мислят, че политиката на Русия към България е била безкористна. С такива сънародници не ни трябват „освободители“.