Анализатор от ISW: Путин още не се е отказал да пречупи Украйна, „партията на войната“ в Москва става опасна

Сраженията ще продължа и през 2023 година, Киев ще запази инициативата по провеждането на нови контранастъпления

Катерина Степаненко

Катерина Степаненко

Кремъл е построил йерархия на социалната значимост, в която с етническите малцинства и бойците от "ДНР/ЛНР" се отнасят като с пушечно месо

Вербовката на мъже от най-бедните етнически райони позволи на Путин да избегне предизвикани от масовата гибел на фронта протести в Москва и Санкт-Петербург, казва Катерина Степаненко, анализатор в Американския институт за изучаване на войната* (родена е в Киев, живее и работи в САЩ)

Интервю на Андрей Красно, Радио „Свобода“

– ISW доста точно прогнозира възможността и началото на тази война. Как оценявате ситуацията сега?

– Според оценките на ISW, президентът Владимир Путин още не се е отказал от максималистичната си цел за окупирането на цяла Украйна и капитулация на правителството в Киев. Неговите действия, обявяването на частичната мобилизация и рокадите във висшето военно командване сочат, че той не планира да се откаже от войната.
Личният фактор на Путин, неговото виждане за войната и нейните идеологически цели, безусловно ще играят роля за изхода от тази война. 
Въпреки това, руската армия ще продължава да се сблъсква със сериозни проблеми при воденето на войната.

– Сред представителите на националните движения на субекти в РФ надделява мнението, че войната се води изключително за сметка на „нетитулните“ народи. Провеждат се протести против мобилизацията на калмиците, в Кабардино-Балкария заявиха за заплаха за генофонда, на много места протестират срещу мобилизацията на тяхна територия. Какви изводи могат да бъдат направени от това?

– Според съобщения в руски опозиционни и западни медии може да се направят съответните изчисления: регионите с етнически малцинства са понесли най-голям брой жертви спрямо броя на населението си. 
И още – властите рекламират доброволната служба в армията много по-интензивно в тези региони, отколкото в Москва или Санкт-Петербург. 
Кремъл е построил йерархия на социалната значимост, в която с етническите малцинства и бойците от "ДНР/ЛНР" се отнасят като с пушечно месо. Има и друг фактор: националните републики са едни от най-бедните в страната и благодарение на този фактор е много по-лесно да бъдат вербувани хора за армията.
Именно вербовката на мъже от най-бедните райони позволи на Кремъл да избегне предизвикани от масовата гибел на фронта протести в Москва и Санкт-Петербург.

– Защо Рамзан Кадиров стана един от главните нюзмейкъри в тази война?

– Първоначално Министерството на отбраната изобразяваше тази война като своего рода „лебедово езеро“. 
Официалното отразяване на войната беше съсредоточено върху ограничен контент с малко кадри директно от бойната линия. 
Докато чиновниците от МО се придържаха към това „виждане“ за отразяването на войната, Кадиров и близки до него представители на силовите структури осъзнавайки значимостта за „спецоперацията“ (както официално наричат войната в Украйна), започнаха да рекламират своите сили. Именно този PR и ограниченото отразяване на войната в официалните канали, му позволи да получи такава популярност.

– По повод ролята на кадировците в тази война има противоположни оценки. Вие каква позиция поддържате?

– В началото на войната кадировците основно водеха боеве в градовете, но не е ясно дали действително са се сражавали за тях или просто са участвали в „прочистването“.
По информация на украинската страна, те действат в тила, охраняват руските сили, действат срещу дезертьори. Но, повтарям, не е ясно дали кадировци са били тази щурмова сила, за която говори Кадиров.
През изминалите месеци те поемаха „полицейска“ роля и, според нова информация, сега те се занимават с охрана на дезертьорите. 

– Изминаха почти два месеца от началото на частичната мобилизация в Русия. Как повлия тя върху ситуацията на фронта?

– С мобилизираните подсилват някои позиции в източните и южните райони на фронта. Руските телеграм-канали често публикуват видеа на деморализирани мъже на фронтовата линия, а някои руски опозиционни издания дори съобщават, че руските военни са създали арест за отказалите да воюват мобилизирани.
Руските сили прехвърлят мобилизирани на десния бряг на Херсонска област и за щурма на позициите в района на Бахмут и Павловка. Макар че тези подкрепления помогнаха да бъдат укрепени някои позиции, командването прибързано хвърля тези хора на предната линия, в атаки, без значителна подготовка или снаряжение.
При това е слабовероятно мобилизираните да съумеят да завземат значителна територия.

– Ако представата за руските войски като „втората армия в света“ е била мит, защо Путин започна войната?

– Мисля, че Путин е бил убеден в мощта на своята армия. Етикетът „втора армия в света“, най-вероятно се отнася до милионите запасняци, доколкото в Русия съществува система за мобилизация, но тези запасни, както видяхме, често са небоеспособни и не са мотивирани за военна служба.

– Как оценявате ролята и юридическия статут на ЧВК „Вагнер“?

– Руските сили наричат ЧВК „Вагнер“ ударна сила. Но дори Пригожин, който скоро призна, че е създател и собственик на частната армия, обясни, че тяхното придвижване е от 100 до 200 метра на ден. Техните части се придвижват към Бахмут от юни месец, което показва мащабите на тяхното придвижване в рамките на четири-пет месеца.
Пригожин, безусловно, се опитва да направи така, че ЧВК „Вагнер“ да бъде сила, с която се съобразяват: откри Вагнер-център в Санкт-Петербург, беше изграден фортификационния проект "линията на Вагнер" в Белгородска област и сформирано, отделно и независимо от въоръжените сили, „народно опълчение“ в Белгородска и Курска области.
В момента Кремъл не се намесва, затова не е ясно какво е отношението и дали няма по-късно да е нужно да го легализира.
Но руското информационно пространство е разделено на два лагера. До това доведе публичната критика на Рамзан Кадиров и Евгений Пригожин срещу действията на Генералния щаб.

– Окончателно ли победи така наречената „партия на войната“ в Русия? 

– Провоенната фракция преследва същите максималистични цели като Путин.
Вероятно, именно заради това тези хора му подхождат. 
Някои от членовете на „партията на войната“ са все по-недоволни от Министерството на отбраната и другите военни. Пригожин и Кадиров критикуват военното ръководство  на армията.

– Какви сценарии за продължаването на войната са най-вероятни?

– Аз мога да говоря само за фиксирани от нас тенденции. Най-вероятният сценарии е, че руските сили ще продължат да се сблъскват с постоянни проблеми с личния състав, логистиката и моралния дух. Войната, вероятно ще продължи и през 2023 година, а украинските сили ще запазят инициативата по провеждането на нови контранастъпления.

*Американският институт за изучаване на войната (Institute for the Study of War) е неправителствена организация, която се занимава с анализ и изследване на военни конфликти, въпроси на отбраната и международните отношения. Основан е през 2007 година от доктор Кимбърли Каган.
ISW е анализирал и публикувал отчети за войните в Сирия, Афганистан и Ирак. 
ISW ежедневно прави информационен мониторинг на руското нахлуване на територията на Украйна. ISW дава свои прогнози за развитието на ситуацията на фронта, които често се сбъдват. Например, на 30 септември ISW прогнозира освобождаването на Лиман в течение на 72 часа и това се случи на 2 октомври. В средата на септември Институтът прогнозира и възвръщането на Херсон в близките няколко седмици. Тогава руската пропаганда се присмя на прогнозата на експертите, но на 14 ноември президентът Владимир Зеленски произнесе реч пред украинските военни, които освободиха града.
Картите на ISW за руското нахлуване в Украйна са използвани и публикувани от  Reuters, Financial Times, BBC, The Guardian, New York Times, The Washington Post, и The Independent.

Превод: Faktor.bg