Чарлс Арчър*
USD/RUB: Руската рубла сега струва по-малко от един американски цент. И тъй като правителствата и корпорациите налагат екстремни санкции, руската икономика скоро може да се върне към 1998 г.
Карл Маркс предупреждава, че „историята се повтаря, първо като трагедия, втория път като фарс“. Аншлусът на Хитлер спрямо Австрия е огледално действие на анексирането на Крим от Русия, а навлизането в Донбас е същото като окупацията на Судетите. Докато Путин атакува Киев, Русия започва да вижда собствения си призрак на предишната икономическа разруха.
На 31 декември 1999 г. руският президент Борис Елцин отстъпи президентството на 46-годишния Владимир Путин. Елцин изгори икономиката на страната си в първата чеченска война, въпреки че напомни на САЩ, че „Русия има пълен арсенал от ядрени оръжия. Той (президентът Клинтън) е забравил за това“.
Въпреки това, през 1998 г. Русия беше без пари. МВФ и Световната банка й отпуснаха 22,6 милиарда долара за подкрепа на финансовите реформи, а между октомври 1997 г. и август 1998 г. Руската централна банка похарчи 27 милиарда долара, опитвайки се да подкрепи рублата. Но на 17 август 1998 г. валутата стана толкова обезценена, че Русия не изплати дълга си, изпадна в дефолт, което доведе до икономически колапс.
Русия на Путин официално нахлу в Украйна на 24 февруари. Също както Чечня, според Путин, това е регион, който е недостоен за самостоятелна държавност. И подобно на своя предшественик (Елцин), предупреди Запада, че намесата може да доведе до „последствия, които никога не сте виждали в историята“.
Но коктейлите „Молотов“ на украинските бранители и западните санкции могат да доведат до колапс на руската икономика, преди нейният президент да може да обяви победа.
Украинското предизвикателство
„Имам нужда от боеприпаси, а не от превоз“. Войниците на Змийския остров и слънчогледовите семки на бабичката към руския войник (в социалните мрежи беше публикуван видеоклип, в който украинска бабичка казва на руски войник: „сложи си слънчогледови семки в джобовете, та като те убият, поне да излезе нещо от тебе – бел. И.А.). Разрушен мост и широко разпространена гражданска съпротива. Непровокираната инвазия на Русия се разиграва в социалните медии на 21-ви век, като всеки смартфон е толкова ценен, колкото германската ракета Stinger.
Резултатът е глобално изливане на подкрепа,
което разкрива най-голямата грешка в кариерата на Путин. Потенциалните съюзници са го изоставили. Китай заяви, че двамата са „партньори“, а не съюзници и няма да се намесват в санкциите на САЩ. Турция реши, че членството й в ЕС е по-ценно от руския газ и ограничава руските военни кораби в Черно море.
Германия спря одобрението на "Северен поток 2" и увеличава военния си бюджет със 100 милиарда евро. Канада налага забрана за внос на руски изкопаеми горива. Мнозинството във Финландия иска членство в НАТО и може да повлече Швеция със себе си. Дори Швейцария нарушава прочутия си неутралитет. ЕС затвори въздушното си пространство за Русия. Докато войната продължава, украинското обществено мнение се измества все повече към Европа. И всеки ден оръжия се вливат в Украйна, което прави невъзможна бързата руска победа.
Нещо повече, този проточен конфликт е PR кошмар. BP и Shell продават своите руски петролни и газови интереси. Netflix отказва да показва руската държавна пропаганда. Alphabet спря монетизирането на руските държавни медии, Twitter го етикетира, а Facebook го забранява. УЕФА и ФИФА прекратиха партньорствата си с "Газпром" и временно спряха всички руски отбори. Произведената в Русия водка се бойкотира. А на самия Путин му отнеха черния колан от Международната асоциация по таекуондо.
Бързи санкции
Още по-лошото е, че Западът намали достъпа до Swift за няколко големи руски банки и забрани всякакви сделки с руската централна банка. Това направи резервите на Русия от 630 милиарда долара, съхранявани предимно в чуждестранна валута, неизползваеми.
В отговор Русия повиши основната си лихвена ставка от 9,5% на 20%, забрани на гражданите да прехвърлят пари от Русия и спря продажбите на руски инвестиции от чужденци. В руското решение се казва, че това „ще осигури повишаване на лихвите по депозитите до нива, необходими за компенсиране на повишените рискове от обезценяване и инфлация“. А говорителят на Кремъл Дмитрий Песков казва, че „това са тежки санкции, те са проблематични, но Русия има необходимия потенциал да компенсира щетите от тези санкции“.
Но от страх от срив на пазара, борсата в Москва остава затворена. Уил Уокър-Арнот от „Чарлз Стенли“ вярва, че „Русия все повече се превръща в икономически парий, все по-изолирана от глобалната финансова система“. Джулия Фридлендър от Атлантическия съвет отива по-далеч, казвайки, че активите на Русия „по същество са се изпарили“, тъй като „тези санкции удрят силно“.
Сега Русия рискува да повтори 1998 г. По отношение на USD/RUB, 105 руски рубли сега купуват един щатски долар, спрямо 75 рубли преди две седмици.
Европейската централна банка казва, че европейските филиали на най-голямата руска банка Сбербанк фалират. Цената на акциите й са намалели наполовина за две седмици. Големи опашки се образуват пред банкоматите в страната, тъй като клиентите се опитват да получат достъп до долари и евро, тъй като някои кредитни карти спират да работят и се налагат лимити за теглене. Крис Уийфър от Micro-Advisory смята, че „този набор от санкции удря обикновените руснаци до степен, в която предишните санкции не са“.
Руската рубла сега струва по-малко от един американски цент и по-малко от един афганистански афган (Afghan Afghani) – валута на пропаднала държава. Дори струва по-малко от Robux, мнима детска валута, купувана с джобните пари на западните деца.
Стив Ханке от университета Джонс Хопкинс изчисли, че руската инфлация е 69,4%, докато естонският евродепутат Рихо Терас смята, че военните усилия струват 15 милиарда паунда всеки ден. А анализаторите на Rabobank прогнозират, че скоро може да има „пълен срив на рублата“.
Това оставя Русия пред категоричен избор: мир, банков колапс или хиперинфлация.
*Авторът е журналист - фрийлансър, специализирал в икономически и финансови теми.
Превод: Иван Анчев