18 Януари, 2026

Георги Мамалев: Не знам дали Морфов е световно известен, но с драскането по врати - няма да стигнем до никъде

Георги Мамалев: Не знам дали Морфов е световно известен, но с драскането по врати - няма да стигнем до никъде

Георги Мамалев, снимка: БГНЕС

"От 47 г. съм в Народния театър и такова нещо не съм виждал. Имах колеги, които бяха приятели на Тодор Живков, но никога не са си позволявали подобни изпълнения. Най-правилно е да се тръгне по закона. За да станете директор, се явявате на конкурс и който го спечели, застава начело. Който иска да заеме поста му, да се яви на конкурс. Спечелил го е Васил Василев. Той има правото да действа така, че театърът да се развива добре и го прави. Някой обаче иска да направи преврат. Превратите идват или от комунистите, или от крайно десните. Ако започнем с драскане по врати, няма да стигнем до никъде. Ако започнете да драскате по вратите на генералния директор на БНР, няма да останете и един час в радиото. Заплатата ми беше увеличена. Няма незаменими актьори, веднага се намират колеги.

Морфов е много добър режисьор, но не знам дали е световно известен. Знам, че работеше в Путинова Русия, когато руснаците бягаха от там. Аз с Велислава Кръстева нямам работа и допирни точки, но ми направи впечатление, че залите бяха пълни. За намеса на политиката в театъра се заговори, когато бяха надраскани вратите. Играли сме 90-те години със Стефан Данаилов, докато имаше протести, но никога това не ни пречеше. Тогава бях запален по СДС". Това заяви артистът Георги Мамалев пред БНР. 

Сподели:

Коментари (0)

Паметник на Виолета Гиндева е обида за Пазарджик

Паметник на Виолета Гиндева е обида за Пазарджик

Изумителна е наглостта на БСП да увековечава измислените си "герои“, а да забравяме тези, които имат оценен принос за развитието на българската култура и на града

„Гугуш: Гласът на грешницата“ – история за принудително мълчание и открито изгнание

„Гугуш: Гласът на грешницата“ – история за принудително мълчание и открито изгнание

В новите си мемоари „Гугуш: Гласът на грешницата“ иранската звезда, родена като Faeqeh Achin (Факих Ачин), разказва личната си история – огледало на самия съвременен Иран: мимолетен просперитет, рязко прекъсване, дълго мълчание и изгнание без край

"ЕЛЕНИТЕ" – една история за любовта и поредното изгубено време

"ЕЛЕНИТЕ" – една история за любовта и поредното изгубено време

Проф. Светлозар Игов отказва да бъде хроникьор на събитията и вместо това предлага археология на чувствата – един билдунгс-роман за изграждането на чувствителността, за паметта, меланхолията и платоническата любов