Фрагмент от интервюто на българския разследващ журналист Христо Грозев за UA NEWS

— Христо, смятате ли, че не само руските спецслужби работят по събирането на компромати? Има ли изобщо някакъв компромат срещу Тръмп или срещу Владимир Путин у други спецслужби или държави и как той може да бъде използван срещу руските силови структури и политици?

— Не мога да твърдя, че знам със сигурност, но имаше такива слухове. И, разбира се, Агенцията за национална сигурност на САЩ разполага със средства за наблюдение — космически, електронни и други — които превъзхождат стократно това, с което разполага ФСБ. Затова най-вероятно всичко, което е можело да бъде заснето, фотографирано или открито, те го имат. Това е обективна реалност.

Субективно — да, чувал съм, че те разполагат с такъв компромат, с такава информация конкретно за Путин, и че дори е имало момент, в който се е обсъждало евентуалното ѝ използване, за да бъде дискредитиран. Но проблемът е, че в демократичните общества все пак съществуват морални бариери. За тях е много трудно да използват подобен материал така, че това да не изглежда като жълта преса или сензационна злоупотреба. Разбира се, винаги има възможност това да бъде „изтекло“ към някаква медия, така че теоретично е възможно. Но заключението ми е, че те би трябвало да разполагат с такъв материал, защото реално имат много плътно, глобално наблюдение.

— Как мислите, страхува ли се Путин от публикуването на някакъв компромат срещу него или вече се е научил да отрича всичко? Защото виждаме колко разследвания, включително и ваши, са правени за корупцията в Русия, за управлението на Владимир Путин и за неговото обкръжение. Той винаги предпочита да ги игнорира. Бившият президент на Русия Дмитрий Медведев нарича разследванията на Фонда за борба с корупцията „компот“. Толкова ли е страшен този компромат за руската власт?

— Не съм съгласен, че той го игнорира. Той го  игнорира публично, а след това изпраща своите отровители и убийци. Имам предвид публично, вътре в Русия, пред руските граждани — той предпочита да не го забелязва. Ясно е, че репресивната машина при него работи на пълни обороти. И именно това е важно да се разбере: репресивната машина работи, защото това означава, че всичко това му влияе и че той се страхува. Публичното му поведение се различава от това, което реално прави зад кулисите.

— След началото на войната, след пълномащабното нахлуване, той започна да се страхува по-малко. Защо? 

— Наскоро четох чатове, които станаха част от наказателно дело срещу шпиони, които са следили мен и Роман Доброхотов. Там представители на ФСБ директно обсъждат, че след началото на войната през 2022 година вече не ги интересува как изглеждат в чужбина. Репутационната цена, която е съществувала преди, напълно е изчезнала. Затова мога да кажа, че след началото на войната неговият публичен имидж го интересува много по-малко и съответно те са готови и на много по-страшни действия от преди.

— Лично вие вярвате ли, че руските спецслужби са могли да получат компромат срещу Тръмп именно чрез делото срещу Джефри Епстийн?

— Не става дума непременно за онзи тип компромат, за който всички мислят от години — сексуален. От кореспонденцията, която беше публикувана вчера, става ясно нещо друго: че самият Джефри Епстийн е предлагал услугите си на руското разузнаване и на руската държава, за да могат те по-добре да профилират Тръмп, да създадат негов психологически профил и да разберат кои са слабите му места и как да водят преговори с него така, че да печелят. Там няма преки препратки към сексуален компромат.

Но темата е изключително интересна, защото възниква въпросът: защо човек, който е бил милиардер, който е имал собствен остров и собствена авиокомпания, който се е занимавал с трафик на сексуални услуги, включително с непълнолетни момичета, е пожелал да общува с руските служби и при какви обстоятелства е възникнало това общуване? В писмата си той твърди, че се е срещал с представител на Русия — тогавашния посланик Виталий Чуркин, който почина през 2017 година. Той е бил ключов човек, който реално е помогнал на Тръмп да получи международна легитимност още преди да спечели изборите през 2016 година.

Така възниква въпросът: каква е била темата на тези разговори? За мен това е очевидно, защото руското разузнаване винаги е разбирало, че има богати хора на Запад, които вече са натрупали повече от достатъчно пари за няколко живота. Те се смятат за успешни, но им трябва нещо повече — да бъдат фактори в международния геополитически план. Те имат неизпълнени мечти, които не са свързани с парите. Това не е нито първият, нито единственият случай. Подобна история е имало още през миналия век с Робърт Максуел във Великобритания.

Има и по-скорошна история, много близка до мен, защото засегна и моя живот — историята с германско-австрийския бизнесмен и бивш милиардер Ян Марсалак, който сега се укрива в Москва. Историите на Епстийн и Марсалак са доста сходни, защото и двамата са разполагали с много личен компромат и с разбиране за психологическите профили на политически дейци. Епстийн — основно за американски политици като Тръмп, а Марсалак — за германски и австрийски. Те са търгували с това с руските спецслужби, за да получат значимост, признание, усещането, че са „супершпиони“, които общуват с големите държави и са фактор в геополитиката.

— Как според вас се използва този компромат, ако действително е бил получен от или чрез Епстийн от руските спецслужби? В какъв случай може да излезе публично и как би изглеждало това?

— Компромат от такъв характер действа само когато не излиза публично. Представете си, че Тръмп е разбрал — а той със сигурност е разбрал — че Епстийн знае за конкретни случаи на сексуални престъпления, за които се говори и в други чатове: че Тръмп е имал срещи с момичета, някои от които може да са били непълнолетни, други — не. Самият факт, че Тръмп знае, че Епстийн знае това, и че Епстийн е общувал с представители на руската власт, вече е достатъчен. Този факт завинаги ще влияе и ще моделира поведението на Тръмп. След това вече не е нужно нищо да се публикува.

Усещането за предпазливост, усещането, че руските спецслужби може да знаят всичко, което Епстийн знае, е напълно достатъчно. Затова и казвам: не е важно какъв точно е компроматът. Самото усещане, че „те знаят всичко“, е напълно достатъчно и не трябва никога да излиза на повърхността.

— Често ли това се използва в политически преговори — задкулисно или между спецслужбите? Колко често се напомня, че едната страна има компромат срещу другата?

— Не е нужно дори да се напомня. Понякога се прави, но самото разбиране, че такъв компромат може да съществува, дори без точно да е ясно какъв е той, е напълно достатъчно. В случая с Ян Марсалак, когото вече споменах, той твърди, че разполага със сексуален компромат срещу германски политици. Такива намеци и такава информация, щом са стигнали до мен, със сигурност са стигнали и до тези политици. И те завинаги ще бъдат много по-предпазливи към държавата, която разполага с тази информация. В този конкретен случай Германия няма да настоява за връщането на Ян Марсалек.