Хари Харалампиев
Творческата анкета се определя като литературен способ за събиране на достоверни сведения за живота и творчеството на литературен деец от самия него в разговор или посредством анкетни въпросници.
Литературният критик Никола Иванов ни поднася сътворена анкета в изискан стил с един от най-значимите български писатели – Георги Мишев.
Критикът е бил наясно, че диалогът е невъзможен от ниското ниво на въпросите и че въпросите трябва да съдържат духовна температура и вълнение, а заедно с това и гъвкав пулс на мисълта. Съзнавал е, че паметта е живата вода на нашето съзнание, първичната ни връзка със земята.
Творческата анкета е
изпитание за добросъвестността на паметта
за хора и събития. От нея читателят ще узнае, че писателят Георги Мишев се вълнува от големите идеи на духовното ни битие.
Чрез разговорите писателят демонстрира изискана словесност и ярка изповедност. Фразата му е неукрасена и за това напомня за безплътен пейзаж.
Анкетата ни подсказва, че Георги Мишев е в постоянна връзка със собствения му живот. Той е човек и творец с добра воля, защото вярва в човешката солидарност.
Едно от ценните качества на анкетата е достоверността за факти и събития, на които е бил очевидец.
Той обръща поглед към своите детски и юношески години, които били трудни и бедни. Ала въпреки това, никога не забравя чувството за произход. Знае, че човекът е това, което проектира за себе си.
Чрез анкетата узнаваме, че Мишев е проницателен за формиране на своя характер. Виждаме да се натрупват черти, които именно са формирали характер, изпитващ обич към ближния и презиращ притворството и лъжата.
Смея да твърдя, че основната идея на анкетата е привързаността на писателя към истината за нещата от живота. Живял на село, знае какво представлява селският дом. За това и днес е привързан към заобикалящия живота му декор.
Георги Мишев е обладан от идеята ние, българите, да станем по-истински и по-търсещи, защото всеки е толкова силен, колкото му позволява характерът. Той е в непрекъснат диалог с хората, които са на висотата на значимите идеи за нашето битие.
Понякога, срещайки несправедливост и лицемерие, езикът му е остър и саркастичен. Писателят е мъж, който, след като е сбъркал, е намерил сили да види грешката си и истината. /Визирам случая Гриша Островски/.
Ще бъде пропуск, ако не споделя, че
киното за Георги Мишев е мисия
„Вилна зона”, „Преброяване на дивите зайци” и „Селянинът с колелото” са филми по негови сценарии и са класика в жанра.
Тъкмо филмите са му „позволили” да се родят приятелства, живи и неопетнени. Анкетата легитимира писателят като творец от висш порядък, у когото дълбоката национална същност се издига до истински европеизъм – белег за стойностен творец.
В анкетата срещам голямо разнообразие от образи на лица, които са белязали житейския и творческия му път. Той непринудено разказва за битието си, говори със симпатия за хора, за които интуитивно е чувствал, че са хора с мисия.
И докато вглъбено четях анкетата, мислено благодарях на критика Никола Иванов за доставеното ми естетическо удоволствие.
Спомних си за писателя-приятеля Георги Данаилов, който приживе беше написал: „Паметта се изхитря да ни ласкае и успокоява”. Паметта на Георги Мишев не ласкае и е неспокойна.