Днес се навършват 85 години от рождението на  журналиста, поета, антикомуниста и политическия затворник Георги Заркин, убит от комунистическия режим на Тодор Живков в Пазарджишкия затвор. За съжаление в демократична България името и творчеството му са забравени.

Пореден вик за памет е инициатива на сина му Лъчезар Заркин, който в навечерието на 85-годишнината издаде сборник с разкази на баща си, озаглавен „Фотографът разказвач“. В него са събрани едни от най-интересните разкази на Заркин, писани в затворите в Стара Загора и в Пазарджик. Всъщност цялото творчество на политическия затворник – стотици стихове, репортажи, исторически романи, пиеси и разкази е сътворено в килията, зад решетките. И всичките му творби, които виждат бял свят са издадени след падането на комунизма, посмъртно.

Съдбоносен факт е, че Георги Заркин е роден на знаковата дата Трети март, която честваме като национален празник и свързваме с Русия и войната, която води с Турската империя. По ирония на съдбата именно заради отношението си към Русия е наредено убийството на Заркин.

Криминалната му смърт в затвора е заради думите:  „...да вярвам, че Русия е „освободител“ на България, то все едно е да повярвам, че вълкът е тревопасен”. Те са част от негово протестно писмо до БКП. Животът и творчеството на Заркин са ярко доказателство срещу внушенията, че сме покорна и робска нация. Имало е бунт в мрачните години на комунизма, имало е съпротива и смели мъже…
Днес Георги Заркин щеше да навърши 85 години, но през август на далечната 1977 година е зверски удушен с възглавница, а преди това жестоко пребит с гумен маркуч в килията си в Пазарджишкия затвор. 

В памет на бореца за свобода и демокрация на 3 април в Чешкия културно-информационен център в София ще се проведе вечер, посветена творчеството на Георги Заркин, който по време на Пражката пролет обявява гладна стачка в затвора и подкрепа на Чехословакия и пише протестни писма до Тодор Живков да не изпраща български войски.