Роден на днешния ден, но убит заради думите: „...да вярвам, че Русия е „освободител“ на България, то все едно е да повярвам, че вълкът е тревопасен”
Днес се навършват 85 години от рождението на журналиста, поета, антикомуниста и политическия затворник Георги Заркин, убит от комунистическия режим на Тодор Живков в Пазарджишкия затвор. За съжаление в демократична България името и творчеството му са забравени.
Пореден вик за памет е инициатива на сина му Лъчезар Заркин, който в навечерието на 85-годишнината издаде сборник с разкази на баща си, озаглавен „Фотографът разказвач“. В него са събрани едни от най-интересните разкази на Заркин, писани в затворите в Стара Загора и в Пазарджик. Всъщност цялото творчество на политическия затворник – стотици стихове, репортажи, исторически романи, пиеси и разкази е сътворено в килията, зад решетките. И всичките му творби, които виждат бял свят са издадени след падането на комунизма, посмъртно.
Съдбоносен факт е, че Георги Заркин е роден на знаковата дата Трети март, която честваме като национален празник и свързваме с Русия и войната, която води с Турската империя. По ирония на съдбата именно заради отношението си към Русия е наредено убийството на Заркин.
Криминалната му смърт в затвора е заради думите: „...да вярвам, че Русия е „освободител“ на България, то все едно е да повярвам, че вълкът е тревопасен”. Те са част от негово протестно писмо до БКП. Животът и творчеството на Заркин са ярко доказателство срещу внушенията, че сме покорна и робска нация. Имало е бунт в мрачните години на комунизма, имало е съпротива и смели мъже…
Днес Георги Заркин щеше да навърши 85 години, но през август на далечната 1977 година е зверски удушен с възглавница, а преди това жестоко пребит с гумен маркуч в килията си в Пазарджишкия затвор.
В памет на бореца за свобода и демокрация на 3 април в Чешкия културно-информационен център в София ще се проведе вечер, посветена творчеството на Георги Заркин, който по време на Пражката пролет обявява гладна стачка в затвора и подкрепа на Чехословакия и пише протестни писма до Тодор Живков да не изпраща български войски.
Още от Арт Фактор
Касиел Ноа Ашер: Има ли шанс в България да спрем да избиваме изумително талантливите си личности?
"В Народния Театър трябва да де пробуди съвест, чест и съпротива и най - накрая да настъпи времето на лястовиците?! А колеги?", пише актрисата
Едвин Сугарев представя „Музиката ще ми свети“
Всички стихотворения в новата му стихосбирка представляват поетични медитации върху музикални творби
Киркоров пак опита да си присвои успеха на Дара, тя го постави на място
"Успехът на този проект е резултат от невероятната работа на „Вирджиния рекърдс“, Кристиан Тарчеа, Ан Джудит Уик, Димитрис Контопулос, Sofia Songwriting Camp, Илиас Кокотос, БНТ, Фредрик Бенке Ридман и Кийша фон Арнолд"