Руският президент мрази Ленин, вярва, че той е "създал Украйна"

След края на войната ще има масово бягство на рускоезичните украинци от руския език, Путин занули руската култура за дълги години

Интервю на Ксения Туркова, The Voice of America

- Владимир Зеленски каза след Буча: "Руската култура умря заедно с украинците и с украинците, изтезавани от руските военни". Какво промени Буча в хода на тази война, каква линия беше пресечена?

- Това, което видяхме в Буча и, за съжаление, ще видим в Бородянка, превръща тази война за унищожаването на нашата страна и нейното население във война на цялото човечество срещу античовечеството - против тези не-хора, които нямат никакво отношение към човешките ценности. Това са зверове, които даже нямат място заедно с тигрите и чакалите.

- Това светът разбира ли го - че се води война на човешкото и античовешкото?

- Не съвсем. Западните политици десетилетия отхранваха този звяр, мислейки, че докато е сит, ще бъде човечен. Че повечето пари ще го научат на етикет, на правилата на играта, че даже ще позволи внимателно да го погладят зад ушенцето. На него това дори му харесваше понякога.
Но работата е там, че той отдавна си е избрал жертвата и просто изчакваше подходящо време, за да я погълне тогава, когато всички останали изгубят способността си да мислят критично. А след това отново ще чака да го погладят зад ушенцето.
Мисля, че даже месец след началото на войната някои западни политици продължават да се надяват, че ще повоюваме още малко, а след това пак ще има евтин руски газ и бизнес с Русия.
Някои ще продължават да говорят, че "нищо не е доказано", че такива неща не могат да се случват, щом Русия казва така и, че "националистите" са убивали собствените си граждани.

- А как реагират колегите Ви от чужбина?

- Аз общувам постоянно с хора от Литва, Полша, Грузия, Армения. Те никога не са вярвали в руската пропаганда. Европейските ни колеги много преживяват заради нас. Те разбират, че ако Путин успее да победи в Украйна, те ще са следващите, затова правят всичко, за да помагат: събират пари за украинците, приемат бежанци. Много съм им благодарен.

- Има ли интерес към украинската литература сега?

- Не, интерес има към нещо специфично, интересуват се има ли издания, свързани с президента Зеленски. Издателите сега се интересуват от личностите на известните украинци.
Аз мисля, че сега ще се появи нова литература. Войната ще свърши и месец-два след това ще дойдат ръкописите. През 2014 година украинците подсъзнателно отхвърляха реалността, просто не искаха да четат за войната, искаха тя да е някъде далече. Сега войната докосна всеки гражданин на нашата страна. Хората попаднаха в друга реалност. 
Сега хората се интересуват от литературата на "факта", и тя се създава сега.

- Сега много хора водят онлайн-дневници в социалните мрежи, разказват от първо лице това, което се случва в Мариупол, например.

- Това е сегашният ден, той се проявява чрез интернет. Но ние, например, сега работим по книга-интервю за първата седмица на войната, за това как е започнала войната в различните региони на Украйна, как са я възприемали хората.
Вече личи от последните събития, че ситуацията ще се разреши в полза на Украйна, големият въпрос е - как именно. Но "големият" роман няма да се появи скоро, след войната. След победата. Основната експанзия на украинската литература, безусловно, ще бъде след войната.
Светът изобщо не знае нищо за украинската литература. Първо, през 30-те години, по време на сталинските репресии, фактически за няколко години е унищожено цялото настояще и бъдеще на украинската литература, за 20-30 години украинската литература изчезва като понятие.

- Вие сте автор на повест, написана от името на Путин. За какво е тя?

- Това са три произведения, които трябва да се четат заедно. Първата повест е написана от името на руски PR, един от тези, които създадоха тази фалшива реалност в Русия, реалността, която доведе до войната. Сюжетът на втората е за японец, който пътува из Русия след 10 години, когато Русия е изцяло отхвърлена, оградена със стена от Европа и Азия, успяла е да се скара дори с Китай и е нападнала републиките от Средна Азия. Единствената страна, която общува с тях е Япония, защото Русия се е съгласила да им върне обратно Курилските острови. И те празнуват мним Ден на победата над Украйна. И така стигаме до третата част, в която описвам един ден на Владимир Путин чрез вътрешния му монолог.
Монолог за това, което се случва сега, за това, което се е случило в живота му през всички изминали години, започвайки, как той като дете слушал историите на дядо Спиридон, който бил готвач в Горки и готвил за Крупская и Мария Улянова, и му разказвал за Ленин. Оттук и неговото негодувание по повод Ленин, който "създал Украйна".

- Сега много хора биха искали да "влязат" в главата на Путин, да се опитат да предугадят действията му.

- На мен ми беше много трудно да пиша, защото попаднах в главата на напълно побъркан човек. Даже не можех да спя, буквално, защото през цялото време в главата ми се въртяха неговите фрази (имам предвид реалните, истинските фрази). Но за мен беше важно да изхвърля от себе си всичко това и да сложа точката.

- Защо ни е изобщо да се опитваме да разберем какво става в главата на Путин?

- Защото мнозинството експерти в Европа разбират, че няма всичко да свърши с Украйна. Ако самите руснаци не сменят своя президент или ако не сработи традиционната руска история с табакерката или шала*, то на Европа ще и се наложи да живее с това и да прогнозира собственото си бъдеще в зависимост от това, какво ще предприеме той.

- Вие бяхте писали, че след тази война трябва да бъде снимана комедия. Защо комедия?

- Защото действията на Русия, която има огромна армия са алогични. Те се базират на убедеността в собственото "величие" и пренебрежението към всичко останало, опират се на предпоставки, които нямат отношение към реалността.
Може би, това е първата война в историята на човечеството, когато нападащата страна няма никаква представа какво прави и къде го прави. Не говорим вече за отношението към собствените им загинали, информацията, за които се крие, телата, на които не прибират.
Безусловно, всичко страшно е по-леко да бъде преживяно през смешното. 
И нашето общество много обсъжда  нерешителността на Запада. Ние прекрасно разбираме мотивите на тази нерешителност, но ние виждаме ситуация, в която всеки ден границите на позволеното се отместват в полза на това, което казва Украйна.
Украинците със своя постоянен стремеж да докажат собствената си сила, собствената убеденост се оказаха много по-силни отколкото руснаците, които се оказаха в капан, в който паднаха заради собствените си приоритети.

- Сега много се говори за това, какво ще бъде отношението към руския език, към руската култура. На мен този въпрос ми се вижда неуместен, особено след Буча.

- Ще ви отговоря. Използването на руската култура за натрапването на собствения наратив от сегашното руско ръководство фактически "занули" тази култура за дълги години.
Безусловно, Войнович не е виновен за това, че "руският свят" тръгна след руския език. Но даже неговите книги ще бъдат отхвърлени в Европа за дълго време.
Освен това, Украйна практически никога не е отхвърляла руския език и руската култура. Те бяха паралелни с украинската.
Но сегашните събития доведоха до там, че значителна част от рускоезичните украинци преминават на 
украински - осъзнато, систематично.
Ако преди това беше постепенно, сега ще има просто масово бягство от руския език.

*Павел Първи е убит с удар с табакера в слепоочието, а след това е удушен с шал.

Превод: Faktor.bg