Александър Виндман: Движим се към световна война, ако конфликтът в Украйна е продължителен, НАТО ще се намеси

Путин се опитва да влияе върху западните политици като манипулира техните страхове и надежди

Александър Видман

Александър Видман

Тръмп смяташе себе си за съюзник на руския президент

Драмата ще продължи докато Русия повече няма да има сили за настъпление, казва известният анализатор и военен експерт


Александър Виндман, ръководител на европейския отдел в Съвета за национална сигурност на американския президент Доналд Тръмп, е сред малцината анализатори, които твърдяха още половин година преди началото на войната, че нахлуването на Русия в Украйна е „неизбежно“, както и, че действията на Владимир Путин се поддават на логично обяснение и, като правило, преследват съвършено определени цели.
Виндман стана известен заради ролята си на главен свидетел в процеса за импийчмънт на президента през октомври 2019 година. Виндман е присъствал на разговора между Доналд Тръмп и Владимир Зеленски, по време на който президентът на САЩ настоява Зеленски да разследва бизнеса на Хънтър Байдън, докато Джо Байдън е негов конкурент за Белия дом. 
Според Виндман, тези действия на Тръмп са били в разрез с националните интереси на САЩ. Заради това, че се съгласява да свидетелства пред Конгреса, както и заради изразената позиция, той е уволнен от Тръмп.

Интервю на Юрий Жигалкин, Радио „Свобода“

– Господин Виндман, защо бяхте така убеден, че ще има война? Нахлуването беше изненада за почти всички, независимо от предупрежденията. Няколко седмици преди войната дори украинското правителство твърдеше, че няма данни за подготовка за война, а и мнозинството анализатори смятаха, че Путин блъфира и опитва да получи някакви отстъпки със заплахите за война?

– От ноември миналата година казвам, че е невъзможно да бъде избегната тази война. Просто твърде много политици, дори и тези, които са наблюдавали Путин и Русия отблизо, не разбираха що за човек е той. 
През тези 22 години във властта Путин действаше със сила, той е опортюнист, който се опитва да влияе върху западните политици като манипулира техните страхове и надежди. Като всеки кагебист той много добре разбира как да използва тези две най-важни човешки мотивации в своя изгода.
Той прекрасно разбираше, че Западът не иска втора „студена война“, че иска добри отношения с Русия.
В действията си Путин винаги се е ръководил от това, че Западът показваше слабост в отговор и на външната и на вътрешната агресия на Путин: и когато действаше против бизнеса, и против свободните медии, и когато действаше против Украйна още по времето на „оранжевата революция“ през 2004-2005 година. От страна на Запада имаше винаги един и същи отговор: „Да не се месим, това е твърде далече от нас“. 
Постепенно Путин започна да действа все по-решително и аз разбирах, че ако по времето на Буш и Обама „пълзяхме“ в тази посока, то при Тръмп направихме „скок“ в посока на някакъв сблъсък.

– Но на подобни упреци самият Доналд Тръмп отговори, че в действителност неговата администрация е била най-твърда към Кремъл, въвела е множество санкции и, за разлика от предшествениците си, той започна да доставя оръжие на Украйна.

– Истината е, че това е резултат от решенията на политиците, които бяха в неговата администрация. Особено в началния етап от управлението му, около него имаше опитни хора, за разлика от последните две години от мандата му. Отначало те действаха по точно формулирана стратегия за национална сигурност.
 А ако говорим за политиката на самия Тръмп - тя беше откачена. Тръмп действаше само в свой интерес: политически или личен, или финансов. 
Човек като Путин усеща тези неща много добре. 
Той беше разбрал, че при втори мандат на Тръмп ще получи свобода на действие, може дори да се е надявал, че Тръмп ще излезе от НАТО, или, че най-малкото, няма да се намеси при война против Украйна.
Бил съм свидетел, докато работех в Съвета за национална сигурност, когато през есента на 2018 година Русия нападна украински кораби в Керченския пролив и Тръмп отказа да предприеме какъвто и да било отговор на действията на Русия.
Тогава предложих проект на отговор с предупреждение на Русия, че такива действия са неприемливи, разработих няколко варианта, но Тръмп разпореди да спра работа по този случай.
Отначало мислех, че може би, това е от страх, че той не иска сблъсък. Но по-късно разбрах, че му е повлияло нещо друго. Повлия му това, че всъщност Тръмп смяташе себе си за съюзник на Путин. И не само тогава. Дори в първата седмица на сегашната война срещу Украйна той беше негов съюзник и подкрепяше Путин. 
Ето затова Путин искаше Тръмп да спечели президентските избори.
Тръмп го смяташе за образец: Путин не е длъжен да се съветва с никого, може да взема решенията си самостоятелно. Тръмп искаше същото.
Мисля, че той смяташе, че може да използва Путин в някои моменти.
Ще повторя: Тръмп действаше в свои интерес. Ако интересите му не съвпадаха с тези на Путин, Тръмп продължаваше в своята посока. Но аз мисля, че често съвпадаха.

– Вие не сте съгласен в мнението, че Путин живее в плен на измислена от самия него реалност, за което свидетелства изглеждащото безумно нахлуване в Украйна? И не смятате, че в отговор той може да прибегне до ядрено оръжие?

– Изобщо не вярвам в това. Той е на власт вече 22 години, той почувства слабостта на Запада, реши, че може да постигне целите си без сериозна заплаха за себе си и режима си или пък без да плати твърде висока цена.
Аз мисля, че за него Украйна е много емоционален въпрос, но въпреки това смятам, че той действа логично, той е прагматик, той не иска да унищожи себе си, не иска да унищожи страната си. За него това е война, в която разчита да натрупа нови сили за Русия, а не да я разруши. Не, не съм съгласен, че е изгубил ума си или чувството си за реалност.
Видимо, той се надяваше на по-бърза и по-ограничена операция, да постигне целите си, да обяви, че е победил Украйна, „денацифицирал“ е Украйна, както обяви за „победата“ в Мариупол. Той обяви, че това е голяма победа, макар че нищо подобно нямаше.
Той дори може да каже, че са постигнали целите си и да спре войната. Но това ще стане само ако не вижда възможност руската армия да победи Украйна в Донбас.
Мисля, че сега сме в много важен, повратен момент, доколкото не е ясно в каква посока ще тръгне Путин. 
Но смятам, че обявяването на обща мобилизация ще бъде за него много трудна крачка, защото на практика ще демонстрира, че всъщност в тази война не са постигнати никакви успехи и ще трябва да загинат още руснаци.
Аз не съм сигурен, че той е взел това решение.
Беше ми по-лесно, когато прогнозирах, че ще има война, че Русия ще настъпи във всички направления, срещу Киев, от Крим, от изток, но сега ми е трудно да прогнозирам какво ще се случи.
Ясно е едно, Русия започна тази война и тази война ще приключи, когато Русия повече няма да има сили за настъпление.
А ако той обяви обща мобилизация, това ще означава, че войната ще е дълга, без непременно да е война, която ще му донесе успех. Това просто ще бъде много продължителна война. 
А продължителна война означава, че шансът в нея да се намеси НАТО се увеличава многократно, ние може би се движим към световна война, ако тръгнем в тази посока.

– Как мислите, как ще завърши това противопоставяне? С опит за война до край или, по-скоро, с отстъпление на Путин?

– Мисля, че по-скоро с отстъпление на Путин. Защото той ще бъде принуден да разбере, че по-голямата заплаха за режима му ще бъдат загубите в тази война.
Засега той все още може да каже, че Русия е постигнала някакви успехи, дари да не са сериозни. 
Но ако обяви обща мобилизация, за мен това ще означава, че той вече не взема рационални  решения.
А ако реши, че трябва да отстъпи, за да запази режима си, това ще покаже, че, както казах, той направи огромни грешки в тази война, но всъщност все още разсъждава като опитен политик.

– И въпреки това, много ми е трудно да си представя, че Путин ще се смири и ще се съгласи с това, което Вие наричате стратегическо поражение.

– И правилно. 
Но той е опитен политик и е длъжен да осъзнае, че всъщност Русия не е тази страна, която той си е представял, въоръжените сили не са това, което са му описвали в рапортите. Може да реши, че наследството му трябва да е едно вътрешно укрепване на Русия.
Аз се надявам той да разбере, че неговите представи за света, за Украйна, за силата на руската армия са били погрешни и ще реши да се движи в реалистична посока.
Има един много важен момент: ако Путин реши да анексира територията, завоювана от армията му в Донбас, това ще промени статута на Крим. 
Украйна ще отговори на това с опит да освободи Донбас. Може да очакваме и настъпление в посока Крим. 
Аз смятам, че Украйна има реалната възможност да възстанови довоенното статукво, от преди 24 февруари, даже има възможност да възстанови целостта на Донбас, ако тази война се проточи. 
Докато Крим, според мен, засега е изключен от този разговор, аз мисля, че дори украинските власти разбират, че този въпрос ще се решава в бъдеще. Но, смятам, че Украйна ще победи в тази война, ще съхрани своя суверенитет и независимост.
Превод: Faktor.bg