Във Вашингтон и другите западни столици все още не разбират добре причините, поради които Владимир Путин реши да нахлуе в Украйна и затова Западът не е в състояние да изгради ефективна стратегия как да се противопостави на Русия.
За мнозина е трудно да приемат сериозно станалият популярен мотив за възстановяване на империята. А е напълно възможно Путин да се ръководи от много практични съображения, които превръщат Русия в източник на постоянна опасност: той залага на увеличаване на населението чрез завземането на чужди територии.
- Бих възразил на това твърдение, като кажа, че войната съвсем не е евтин или безопасен начин да увеличиш населението си.
- Проблемът с демографската криза в Русия е аргумент, чиято значимост не всички разбират. Страната се намира в продължителен, задълбочаващ се демографски спад, първите признаци на който се появяват още през 60-те години на миналия век.
Тази тенденция набира сила, независимо от опитите тя да бъде преодоляна през последните 20 години.
Обърнете внимание на обръщенията на Владимир Путин към Федералното събрание през последните години. Ще видите, че във всяко от тях здравето на нацията и повишаването на раждаемостта са сред основните приоритети на правителството.
Путин прекрасно разбира, че Русия трудно ще удържи в състава си тези гигантски територии, докато населението и бързо намалява.
И това е важно в контекста на войната, доколкото в имперското въображение на Путин и идеолозите на възраждането на Руската империя завладяването на сравнително неголеми територии със славянско население, например в Украйна, Казахстан или Беларус, ще помогне бързо да бъде решен този проблем: той залага на увеличаване на населението чрез завземането на чужди територии.
Освен това да не забравяме и, че Кремъл нахлу в Украйна с намерението това да бъде много кратък конфликт, че това, което Путин нарече „денацификация“ ще се случи за няколко дни и няма да доведе до сериозни руски загуби на бойното поле.
Сега вече е ясно, че от гледна точка на човешките жертви война в Украйна е катастрофа.
За десет месеца Русия вече загуби повече войници в Украйна, отколкото Съветския съюз за десетилетие война в Афганистан.
Така наречената частична мобилизация, която най-вероятно ще бъде възобновена този месец, доведе до рязък скок на емиграцията от Русия.
Парадоксът е в това, че Путин, започвайки войната, отчасти, за да реши демографския проблем с действията си рязко влоши ситуацията с човешкия капитал в Русия.
- И вие смятате, че както и да завърши войната, по своята природа путинска Русия ще остане агресивна сила, която светът ще бъде принуден да държи под контрол?
- Западът едва сега започна да осъзнава, че Кремъл не просто трябва да бъде сдържан, а на имперските му амбиции трябва да бъде даден решителен отпор.
За съжаление, съвсем до скоро, ние не можехме или не желаехме да прозрем какво иска Путин. Той започна да реализира провъзгласените преди много години цели. И сега се налага не само спешно да разберем как да спрем Путин в Украйна, но и, имайки предвид имперската му амбиция, която го ръководи, да се опитаме да разберем кой може да стане следващата му потенциална жертва, да не позволим тази имперска амбиция да бъде осъществена.
- За да се насочи към нова жертва Путин трябва първо да приключи с Украйна. Вие допускате ли, че Русия няма да бъде победена в Украйна?
- Има сценарии, според мен, напълно реалистични, които не предвиждат пълното поражение на Русия.
Това, което ме безпокои е, че с течение на времето интересът на Запада да подкрепя Украйна може да отслабне, решителността за подкрепа до пълна победа да намалее и войната да завърши ако не с победа на Путин, не и с разгромно поражение на Русия, което ще и позволи да запази имперските си апетити.
Виждаме тревогата в скандинавските страни, в прибалтийските страни, които се опасяват, че от гледна точка на Кремъл представляват незащитения фланг на Европа.
- В такъв случай изходът от войната трябва да бъде пълно поражение на путинска Русия, подобно на поражението на Германия и Япония във Втората световна война. А гаранция за бъдеща миролюбива Русия ще бъде пълен демонтаж на авторитарния режим, лустрация и дълбоки реформи на политическата система. Реалистичен ли изглежда такъв изход от войната?
- Мисля, че е твърде рано да правим предположения.
Както и не мисля, че във Вашингтон и другите западни столици разсъждават сериозно за това.
Но един проблем, който виждам е, че ние излишно персонифицираме руската политика.
Ако говорим за Русия, то това непременно е Владимир Путин. Едновременно с това е напълно възможно в резултат на тази война Путин по собствено желание или по принуда, да престане да бъде политически фактор, да не ръководи вече страната.
И тогава веднага ще зазвучат гласове за нормализация, за отмяна на санкциите, за реабилитация на Русия. Проблемът е в институциите, които са дълбоко корумпирани, те са настроени да обслужват авторитарна система и реформирането им може да направят само самите руснаци.
Този процес ще отнеме немалко време, резултатите няма да станат видими за няколко години. Реинтеграцията на Русия трябва да започне едва след като стане ясно, че тя напълно е променила курса.
В същото време подозирам, че веднага след като Владимир Путин и обкръжението му слязат от политическата сцена Западът ще бъде силно съблазнен да възстанови отношенията с Русия по силата на тази персонификация, за която говоря.
И затова, веднага щом се появят признаци за реално руско отстъпление, ще започнат разговори за възстановяване на контактите с Москва, а Западът просто няма да има желание да настоява Русия да реформира политическата система.
- Мислите ли, че провалът на надеждите за лека победа, че милиони украинци с ентусиазъм ще се „завърнат“ в Русия, ще принуди Путин да промени плановете си? Макар че всички очакват скорошно настъпление.
- Ясно е, че в сегашната ситуация нито украинската, нито руската страна са готови на приемлив за другия компромис.
От Кремъл постъпват сигнали, че той е готов на примирие и преговори, но при условие, че запази контрола на незаконно анексирания Крим и частично окупираните четири източни украински области. Естествено, тези условия не са приемливи за Киев.
На свой ред украинското ръководство, което чувства практически единодушната подкрепа на западните страни, не вижда причина да прави компромиси, включващи дори и минимални отстъпки на украинска територия.
В момента и двете страни просто не са готови на преговори за прекратяване на войната. Тези позиции може да се променят с течение на времето в зависимост от военните успехи или неуспехи на всяка от страните.
Но при тези конкретни обстоятелства е невъзможно да си представим, че Владимир Путин ще реши публично да се откаже от постигането на обявените по-рано стратегически цели.
Вътрешно-политическите съображения няма да му позволят да отстъпи, без да има поне някакви постижения, които би могъл да представи като победа.
Превод: Faktor.bg