„Отровното трио“ и хората по площадите нямат идея какво искат, по същата логика могат да атакуват Светия синод и Главното мюфтийство, казва пред Faktor.bg юристът и депутат от VII Велико народно събрание
Интервю на Васил Стефанов
- Проф. Джеров, защо след 30 години отново се оказахме във „време разделено“ - българи излязоха срещу българи по площадите и по улиците?
- В България се наруши едно основно правило – да държим един на друг. В същото време отново се погази онова, което пише на Народното събрание, че „съединението прави силата“. Тези прояви по улицата са на „разбити хора“, които нямат ръководство, което да обобщи исканията им. Тяхната култура не е на висота. Не може да блокираш движението на българите и да им пречиш да се прибират при семействата си, както и да ходят на работа. Не може 100 или 200 души да се явяват като представители на целия български народ и да твърдят, че това се иска от останалите 7 млн. души. Никой не е упълномощавал тези т.нар. „протестиращи“. Възпитанието и моралът трябва да са характерни на първо място за хора, които се броят за представители на българските граждани. Недопустимо е да се хвърлят яйца, тоалетна хартия и домати по основните сгради в България. По този начин тези хора няма как да убедят останалите, че представляват останалата част от нацията ни. Една група, която иска да покаже резултати, първо трябва да покаже морал и възпитание. Не всички българи сме такива. В по-голямата си част сме интелигентни и знаем до къде е границата, знаем, че другите ни съграждани, например, искат вечерен покой и не искат да слушат празни фрази, които не казват нищо конкретно. Добре, казва се „оставка“ на правителството, но с какво тази група не е доволна от работата на Иван Гешев и с какво главният прокурор е нарушил правата ѝ? Крайно време е да разберем, дали по площадите няма интереси, които са продиктувани от пари.
- По тази логика, защо не се иска оставката на президента Румен Радев, който, според юристи, на няколко пъти е нарушил конституцията на страната?
- Това е въпрос, който трябва да поставите не на тази група протестиращи или на мен, а на самия държавен глава. Аз не мога да се произнасям от негово име и не е моя работа да критикувам един или друг управляващ.
- Защо т.нар. „отровно трио“ има куп тези срещу управлението, но не казва нищо за Делян Пеевски и за Ахмед Доган, който се превърна в емблема на прехода с порциите, които раздаваше и с начина, по който влияеше на почти всички правителства?
- За разлика от всички останали протести, аз искам да попитам – кой е упълномощил тези трима души да бъдат представители на българския народ пред властта? Кого представляват те? В една демократична страна, каквато е България, хората решават с избори кой да ги управлява и кои да бъдат политическите сили в опозиция. Тази група от 200 души по площадите вади лозунги за сваляне на кабинета и на главния прокурор, но тя не е представител на желанието на останалите хора за атакуване на държавната власт. Дори не се прави разлика за това, с какво е виновен с действията си Иван Гешев спрямо онова, което прави правителството? Говорим за различни органи и институции. Аз очаквам от тези протестиращи по същата „логика“ да атакуват Светия синод или Главното мюфтийство – толкова са „общи“ претенциите, които имат. Те искат да свалят правителството в един тежък, не само за България, момент, а и за целия свят. Страдаме от една опасна болест, която трябва да ни обедини, а не да ни разделя, за да оживеем. В момента не говорим за болест, която ще ни подмине и ще я забравим на следващия ден, а за оцеляване и за човешки животи. Затова не мисля, че точно в този момент е време за оставка на правителството. Тези хора по площадите не си задават въпроса – какво правителство ще дойде след това, служебно, от къде ще бъде избрано, кои ще са неговите членове? Освен това, с какво е виновен главният прокурор, освен че подгони сериозни извършители на престъпления? Ако тази група го атакува и защитава хора, които са с обвинения за престъпления, можем вече да се замислим за характеристиката на самите протестиращи.
- Социолози показаха данни, според които Слави Трифонов може да стане трета партия в нов парламент и да изпревари ДПС, смятате ли че Ахмед Доган може да допусне подобен сценарий и да остави екзотичен кабинет между шоумена, Мая Манолова и Корнелия Нинова, например, които също от време на време са по площадите?
- Отново се връщам на тезата си, която важи и за всички хора, които изброихте – никой не е казал, че те са пълномощници на исканията, които има българският народ. Някои от имената, за които говорите, освен това са със съмнителна репутация. Нека те самите да кажат – от кого конкретно са призовани да водят протестите. Но не може да излизат с няколко души и да пречат на милионите граждани и гости на столицата. Що се отнася до Ахмед Доган, не мога да коментирам какви ще са неговите ходове оттук нататък и какво би могъл да предприеме, тъй като паралелно, виждате, имаме и действия на улицата.
- Как оценявате новия проект за конституция, който предложиха от ГЕРБ и трябва ли ни точно в този момент Велико народно събрание и нов основен закон?
- През последните години много се говори, че действащата конституция трябва да се смени с нова. Дават се нови идеи. На мен обаче ми се иска да чуя нещо по-цялостно и основно, защото конституцията не е игра с правни норми. Винаги съм поддържал идеята да се направи нещо по добро. Когато един закон се сменя с друг, се търси нещо по-полезно. Идеята за нова конституция е добра, но нека да видим какъв е цялостният облик на това, което ни се предлага. Тогава вече можем да кажем „да, новата ни конституция е по-добра или по-лоша от старата“. Трябва много внимателно да се видят всички предложени текстове. В момента вървят срещи между ръководителите на партийните лидери в Народното събрание. Нека да видим какви ще бъдат окончателните становища на правоимащите.
- Нужно ли е броят на депутатите да се намали от 240 – на 120, крие ли риск подобно решение трима души в комисия да предлагат поправки в законите на колегите си?
- Този аргумент, който давате, е много основателен. На мен ми се струва, че в момента броят на народните представители е твърде голям и ощетява финансите на българските граждани. Но все пак, намалявайки броя на народните представители и знаейки за техните отсъствия, ще се окаже, че 20-30 души приемат или ще променят законите на България. Да се върнем към основната функция на парламента – тези хора представляват волята на народа. Въпросът в тази точка на конституцията е много сложен. Не трябва да създаваме предпоставки една определена група да кадрува в Народното събрание. Нека броят на депутатите да се намали, но не и да стигаме до бройка, която ще прави законодателство с минимален брой гласове.
- От ВМРО искат връщане на редовната донаборна служба и още 5 точки, без които нямало да подкрепят коалиционните си партньори при „голямото гласуване“ за ВНС. Трябва ли партията на Борисов на всяка цена да се съгласява с всички предложения, които получава?
- Когато се готви конституцията, в нея трябва да се решават и да бъдат включени основните въпроси на България. Тя не е обикновен закон и с нея не може да се уреждат елементарни въпроси. Конституцията трябва да съдържа основните принципи на управлението и правата на гражданите. Оттук нататък – тя трябва да дава възможност на следващите народни представители да решават обикновените въпроси. Ако се работи нова конституция, тя трябва да обхване само идеите, които се съобразяват спрямо европейската общност. В момента сме в много авансово положение.
- СДС също излязоха с искания – за двукамерен парламент и за непряк избор на президента. Как ви се струва подобна идея и приемане на италианския модел?
- Това е много голяма подробност, която не би трябвало да се решава „пътьом“. В Европа има държави с двукамерен парламент, докато България никога не е била управлявана на този принцип. Трябва много умело да се съчетаят какви са действията на президента, спрямо останалите власти. Но така не може да решим и да констатираме, че двукамерният парламент е нещо идеално. Нека от СДС дълбоко да обяснят какви са намеренията им, но за мен днес това е второстепенен въпрос, когато в същото време говорим дали трябва да имаме нова конституция. Нужна ни е много по-конкретна оценка.
- НФСБ настоява за образователен ценз, трябва ли в новата конституция да бъде гласувана подобна поправка?
- Никой не може да лишава българските граждани от избирателни права. Като начало, тази идея може да се обсъди, но трябва много сериозно да се мисли какво се прави. Да не стане така, че се въвежда изолация на български граждани, които в крайна сметка ще останат без права в избора на ръководещите ги институции.
- Бившият служебен премиер и столичен кмет Стефан Софиянски сравни днешните протести със стачките срещу Жан Виденов и Лукановата зима. Какви са приликите и разликите от 90-е години с днешните?
- Аз не бих направил подобни сравнения. Днес има факти, които са минали и дори забравени. Поводите, за които хората излизат първо са много различни, както и техният състав. През 90-е години стачкуваха български граждани, които заслужават уважение. Те издигнаха искания срещу комунистическата власт. Днес на улицата има много различен състав. Преди 30 години на улицата имаше много възпитани хора. Протестиращите се стараеха да подобрят положението на България с конкретните си оплаквания. А сега виждаме една смесица от хора, които дюдюкат и само пречат на останалите. Не може да сравняваме един сбор от хора със сериозни положения и визии.
- Къде остана „Визия за България“, Кирил Добрев и Корнелия Нинова ще успеят ли да вдигнат на крака БСП, или – обратното, ще я унищожат безвъзвратно?
- Тази партия е създадена от чужда сила и е провеждала антибългарска политика. Това не може да се забрави. Броят на конгресите на „столетницата“ са продължение на миналото и на БКП. Не трябва да забравяме и законите, които бяха гласувани от българското Народно събрание за характеристиката на БСП или бившата БКП, която удави в кръв народа ни.